Решение № 4076 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13806/2018 г.

Решение № 4076 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13806/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане (наименовано молба) на Г. Гетов чрез адв. Тончев за отмяна на влязло в сила решение № 390 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 476/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, втори състав на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречие с решение № 384 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 475/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, осми състав. Твърди се от искателя, че двете дела са идентични, като от една страна в качеството на жалбоподател е Г. Гетов, а от друга като ответник е директорът на ТД на НАП – Велико Търново. Обосновава основанието за отмяна с обстоятелството, че с решение № 390 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 476/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, втори състав, съдът е приел, че неоснователни в случая са възраженията на жалбоподателя, че съобщението за доброволно изпълнение не му е било редовно връчено. Посочил е, че действията, с които законът свързва прекъсването на дейността съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, са именно издаването на това съобщение, което поставя началото на изпълнителното производство. Никъде началния момент на образуване на изпълнителното производство не се свързва с редовно връчване на съобщения или актове на публичния изпълнител. Връчването им касае уведомяване на длъжника за извършени действия по вече образувано изпълнително производство, предоставянето на възможност същия да защити правата си в това производство, вкл. и по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, но няма нормативно предвидено изискване при образуване на производството задължително да се уведомява длъжника. В искането на Г. Гетов се позовава на решение № 384 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 475/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, осми състав, в което твърди, че е прието обратното. Изложени са оплаквания за неправилност на атакуваното решение относно връчването на поканата за доброволно изпълнение. Иска се отмяна на влязлото в сила решение № 390 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 476/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, втори състав. Претендира се присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по искането за отмяна – директорът на ТД на НАП – Велико Търново, не взима становище. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение счита, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна съгласно чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 390 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 476/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, втори състав, е отхвърлена жалбата на Г. Гетов срещу Решение № 123/12.06.2018 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С180015-137-0006340/25.05.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново. Административният съд е приел, че неоснователни в случая са възраженията на жалбоподателя, че съобщението за доброволно изпълнение не му е било редовно връчено. Посочил е, че действията, с които законът свързва прекъсването на дейността съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, са именно издаването на това съобщение, което поставя началото на изпълнителното производство. Никъде началния момент на образуване на изпълнителното производство не се свързва с редовно връчване на съобщения или актове на публичния изпълнител. Връчването им касае уведомяване на длъжника за извършени действия по вече образувано изпълнително производство, предоставянето на възможност същия да защити правата си в това производство, вкл. и по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, но няма нормативно предвидено изискване при образуване на производството задължително да се уведомява длъжника. С решение № 384 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 475/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, осми състав, на което се позовава искателят, за да иска отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 476/2018 г. на основание чл. 239, т. 4 АПК е посочено, че при постановяване на оспорените актове е допуснат пропуск, тъй като съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, каквото по смисъла на чл. 221, ал. 1 ДОПК е отправянето до длъжника на покана за доброволно изпълнение, е следвало да се прецени поотделно за всяко от обхванатите във възражението публични вземания отправена ли е била и получена ли е от длъжника по реда на ДОПК такава покана. Съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение е действие по принудително изпълнение с оглед смисловото тълкуване на чл. 221, ал. 1 ДОПК, според което отправянето на покана за доброволно изпълнение е задължителен начален етап на изпълнителното производство, обуславящ законосъобразността на евентуалните последващи принудителни действия. Този си извод съдът е подкрепил и със систематично място на разпоредбата в глава ХХV "Принудително изпълнение" - раздел ІV "Действия". Изложил е, че за легитимното предприемане на това действие е нужно то да е достигнало до знанието на длъжника по предвидения в ДОПК ред за съобщаване, защото само в този случай би могло да произведе правните си последици. Ето защо публичният изпълнител е следвало да прецени по отношение на всяко от обхванатите от възражението публични вземания отправена ли е била и получена ли е от длъжника покана за доброволно изпълнение, за да е налице предпоставката по чл. 172, ал. 2, предл. второ ДОПК за прекъсване на давността. Административният съд е приел, че вместо това с общи изводи и без извършване на задълбочен анализ за наличие на предпоставката по чл. 168, т. 3 ДОПК по отношение на всяко от обхванатите във възражението публични вземания публичният изпълнител, а след това Директор на ТД на НАП са издали актовете, предмет на съдебния контрол. Въз основа на така изложеното с решение № 384 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 475/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, осми състав, съдът е отменил по жалба на Г. Гетов Решение № 122/12.06.2018 г. на Директор ТД на НАП Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С180015-022-0033300/25.05.2018 г. на публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен, както и самото разпореждане за налагане на ПНОМ и е върнал за ново произнасяне на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, преписката по предявеното по изпълнително дело № 15150004566/2015 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП - В. Търново, офис Плевен, възражение за изтекла погасителна давност при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, включително досежно изискването за форма. Основният въпрос за разрешаване, който дължи настоящия тричленен състав е, дали е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 476/2018 г. поради противоречието му с друго влязло в сила решение по адм. дело № 475/2018 г. и двете по описа на Административен съд – Велико Търново. Отмяната на влязло в сила решение представлява извънинстанционен способ за отмяна на лимитативно изброените в чл. 239 АПК основания, като соченото от искателя по чл. 239, т. 4 АПК представлява противоречие на решението, чиято отмяна се иска с друго решение. Не се допуска отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с мотивите с другото решение, какъвто е настоящия случай. Отмяната по чл. 239, т. 4 АПК касае противоречие единствено и само между диспозитивите на двете решения. Предвид, че отмяната цели да се разруши силата на присъдено нещо на вече влязлото в сила решение, тя не е част от инстанционния съдебен контрол и за да се допусне, трябва да са налице лимитативно изброените в чл. 239 АПК основания, едно от които е предявеното по т. 4. За да се допусне успешно отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с друго решение се изисква пълно субективно и обективно тъждество между страните и предмета на делата. В ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. ОС на Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че само чрез изясняване на предмета на делото може да се установи дали две дела са тъждествени или не. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Решение № 390 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 476/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, втори състав и решение № 384 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 475/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, осми състав, са постановени по отношение на едни и същи страни, по повод на едно и също изпълнително дело № 15150004566/2015 по описа на ТД на НАП Велико Търново. Между решенията обаче няма идентичност, тъй като съдът се е произнесъл по отношение на различни индивидуални административни актове, макар по повод на едно и също изпълнително дело. С Решение № 390 от 02.10.2018 г., постановено по адм. дело № 476/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, втори състав е отхвърлено оспорването на Г. Гетов срещу Решение № 123/12.06.2018 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. №С180015-137-0006340/25.05.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, а с решение № 384 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 475/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, осми състав по негова жалба е отменено Решение № 122/12.06.2018 г. на Директор ТД на НАП Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С180015-022-0033300/25.05.2018 г. на публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен, както и самото разпореждане за налагане на ПНОМ и е върнал за ново произнасяне на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, преписката по предявеното по изпълнително дело № 15150004566/2015 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП - В. Търново, офис Плевен, възражение за изтекла погасителна давност при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, включително досежно изискването за форма. Тъй като решението, чието отмяна се иска, има друг предмет, не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Какво вече бе посочено отмяната по чл. 239, т. 4 АПК като извънреден способ е предназначена да отстрани правните последици на влязлото в сила съдебно решение, противоречащо на друго влязло в сила съдебно решение, при наличието на тъждество на искането, страните и основанието, при които са постановени двете решения. Противоречието следва да съществува по отношение диспозитива на съдебните актове, а не по отношение на техните мотиви, в каквато насока са съображенията на молителя. С оглед отсъствието на соченото основание за отмяна молбата следва да се остави без уважение, като разноски на молителя не се дължат. Такива не се дължат и на ответника по искането, тъй като не е направил искане за това. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение