Решение № 8249 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6917/2016 г.
ВАСVI отделение28.06.2017 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 393 по описа за 2015 г. на Административен съд – Сливен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8249 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6917/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] против решение № 35 от 13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 393 по описа за 2015 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-05-149 от 23.11.2015 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен. Изложените съображения се свеждат до неправилно прилагане на материалния закон като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е писмена покана изх. № 29-05-149 от 23.11.2015 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен на основание чл. 76а от ЗЗО, с която "Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ [фирма] - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор (ИД) № 200552 от 13.02.2015 г. - е задължен да възстанови сума с общ размер 3 591.40 лв., от която 2 489 лв. представлява превишение на броя на специализираните медицински дейности (СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3) и 1 102. 40 лв. – превишение на стойността на медико-диагностичните дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за второ тримесечие на 2015 г. С постановеното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните клаузи на чл. 39 и чл. 41 от индивидуалния договор за 2015 г. във вр. с НРД МД 2015 г. (отм.);. Фактите, установени в административното производство, не са предмет на спор и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Броят на определените СМД - "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" - бл. МЗ-НЗОК № 3 и стойността на определените МДД - "Направление за медико-диагностична дейност" - бл. МЗ-НЗОК № 4, се съдържат в протокол № РС-ІІ 552-1 от 31.03.2015 г., който съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД за МД за 2015 г. е неразделна част към договора и е подписан от представляващия лечебното заведение без възражение. При определяне на размерите на задълженията са взети предвид допустимите за второ тримесечие превишения и надвишения съответно от 10 % и 15 %. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ИД изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Определянето на брой СМД и стойност МДД за съответното тримесечие представлява регулаторен финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства. Излизането извън финансовата рамка е за сметка на изпълнителя на медицинска помощ, защото е надвишил обема на медицинските дейности, които другата страна по договора - НЗОК, е приела да финансира. Решението е обосновано и правилно. Изложеното в касационната жалба становище за противоречие между закона и подзаконовия нормативен акт, както и за противоречие между закона и индивидуалния (наречен цивилен) договор, не е съобразено с действащата правна уредба. По силата на чл. 46, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за медицинските дейности (чл. 53, ал. 1 от ЗЗО). В чл. 51 от ЗЗО (редакция - ДВ, бр. 70 от 1998 г., в сила през проверения период) изрично е предвидено, че медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се заплаща от НЗОК. Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗО предвижда диференцираните разходи по здравно-осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. В мотивите на решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България е прието, че медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуално регулациите за всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулации за съответното тримесечие. На основание чл. 24, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г. (НРД МД 2015 г. - отм.) редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетените медицински дейности, установени по реда на чл. 55е ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори. С ал. 4 е предвидено, че протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности – за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за 2015 г. от Надзорния съвет на НЗОК (НС на НЗОК), представляват неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Тримесечно на всеки изпълнител на първична и специализирана медицинска помощ се определя брой на СМД и стойност на МДД в рамките на годишните разходи на НЗОК и съответната РЗОК (чл. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (отм.);. Целта на тримесечните разпределения на броя на назначавани СМД и стойността на назначавани МДД е да се осигури финансова дисциплина и текущ контрол върху разрешените и изразходваните средства в рамките на финансовата година. С подписването на индивидуалния договор и двустранните протоколи лечебното заведение се е задължило да назначава медицински дейности в определените финансови рамки, а в случаите на надвишаване - да възстанови неоснователно изплатените суми от бюджета на НЗОК. По силата на чл. 26 от НРД МД за 2015 г. (отм.); контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се извършва в съответствие с раздел Х от ЗЗО. Не съответства на приложимия закон изразеното в касационната жалба становище, че като е счел, че административният орган е в правото си да получи парична сума, съдът е нарушил цял набор от императивни правни институти и не на последно място - справедливостта. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от ЗЗО и чл. 24 от НРД МД 2015 г. (отм.); изпълнителят на медицинска помощ е сключил индивидуален договор с НЗОК, който регламентира отношения от значим обществен интерес в областта на здравеопазването и по своето правно естество е административен. Гражданските закони са неприложими, когато отношенията между административния орган и частноправния субект се регулират от сключен помежду им административен договор. С клаузата на чл. 38, ал. 1 изпълнителят на ПИМП се е задължил да назначава СМД и МДД по брой и стойност на отделните видове, а с клаузата на чл. 41, ал. 1 - да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Договорено е контролът да се извършва по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Неизпълнението на договорното финансово задължение поражда отговорността на изпълнителя на ПИМП да възстанови разходите за здравни дейности, направени от бюджета на НЗОК извън определената финансова рамка. Недължимото плащане и получаване на суми от бюджета на НЗОК, причинено от нарушение на поетите от изпълнителя договорни задължения, обосновава възстановяването на сумите по реда, предвиден с чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Налице е договорното основание по чл. 41 от ИЗ за 2015 г. за ангажиране отговорността на изпълнителя на извънболнична помощ за нанесените на НЗОК вреди от преразход на средства, допуснат в резултат от назначени и извършени медицински дейности над отпуснатия брой СМД или над определената стойност МДД. Оспорената писмена покана е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи отговорността на изпълнителя на ПИМП за възстановяване на изразходваните от НЗОК средства извън финансовия лимит. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,