Решение № 420 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 543/2008 г.

Решение № 420 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 543/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.), във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./, в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Е. П. К., М. Г. Д., Г. Г. К., Х. Б. К., Н. Г. Т., К. Г. Т., П. П. К., Д. М. К., М. М. Ч., Л. Й. Г., Д. Д. Б., А. И. К., Д. И. М., Г. Н. З., Н. Г. З., К. Г. З., Е. А. К., Г. Д. К. - П., С. П. Б. и Д. П. Д., както и на - М. Л. К., Р. Л. Г., Р. П. К. всички от гр. П. срещу решение № 1948/22.11.07 г. на ПОС, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1084/2007 г. с което е оставено в сила решение по гр. д. № 3171/1994 г. на Пловдивския районен съд, 16-ти граждански състав, постановено по иск на М. Л. К., Р. Л. Г. и Р. П. К. против община П. за ревандикиране на недвижим имот, представляващ незастроената част от имот пл. № 93 с площ от 16 450,1 дка /колориран в жълто на скицата на в. л. Белчев - лист 706 от гр. д. № 52/2001 г. по описа на ПОС/ и попадащ в УПИ IV - Училище, посочен под № 1 на исковата молба. В касационните жалби, които са идентични помежду си се правят оплаквания, за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218, буква "в" ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен по отношение на имота по пункт 1 от исковата молба по съображения подробно изложени в жалбата. Ответниците по касационната жалба М. Й. Б., М. Х. М., О. П. Й., М. Д. К. и О. П., не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба на Е. П. К., М. Г. Д., Г. Г. К., Х. Б. К., Н. Г. Т., К. Г. Т., П. П. К., Д. М. К., М. М. Ч., Л. Й. Г., Д. Д. Б., А. И. К., Д. И. М., Г. Н. З., Н. Г. З., К. Г. З., Е. А. К., Г. Д. К. - П., С. П. Б. и Д. П. Д., е процесуално недопустима доколкото по отношение на тях решението на Пловдивския районен съд, постановено по гр. д. № 3171/1994 г., с което предявените от тях искове са били отхвърлени, е влязло в сила. Първоинстанционното решение е било обжалвано само от ищците М. Л. К., Р. Л. Г. и Р. П. К. Само те са обжалвали пред ВКС и въззивното решение, постановено по гр. д. № 2307/1998 г. на Пловдивския окръжен съд при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция. Следователно по отношение на останалите ищци, първоинстанционното решение е влязло в сила. С решението по гр. д. № 2909/2005 г. на ВКС, 4-то ГО е обезсилено решението на ПОС, постановено по гр. д. № 2307/1998 г. само в частта, в която въззивният съд е оставил в сила отхвърлителното решение на ПРС по отношение на обжалвалите го страни М. Л. К., Р. Л. Г. и Р. П. К. и то само за имота по т. 1 от исковата молба като в тази част е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. С оглед на това при повторното разглеждане на делото Пловдивския окръжен съд правилно е приел, че производството пред него е висящо само по отношение на исковете предявени от М. Л. К., Р. Л. Г. и Р. П. К. досежно имот № 1 по исковата молба и само по отношение на тези ищци и този имот се е произнесъл в своето решение като в диспозитива на решението изрично е отбелязано, че в останалата част /по отношение на другите ищци и на другите имоти по исковата молба/ решението на първата инстанция е влязло в сила. С оглед на това, касационната жалба на тези страни - ищци в първоинстанционното производство, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба на М. Л. К., Р. Л. Г. и Р. П. К. е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията са следните: Въззивният съд неправилно е приел, че претендираните имоти не попадат в приложеното поле на ЗВСОНИ тъй като са били национализирани по ЗКИ (отм.) и към датата на подаване на исковата молба през 1994 год. ЗВСОНИ, не предвижда реституция на имоти отнети по ЗКИ /Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти/. Този извод на въззивният съд е неправилен. От приложеното към делото конфискационно дело № 23/1947 г. се установява, че с резолюция на Пловдивския областен съд № 45 от 17.04.1947 г. е присъдена конфискация по ЗКИ на цялото имущество на АД "Павел Д. К.", в това число и на притежаваните от дружеството недвижими имоти. В последствие с решение № 506/16.12.1947 г. на Върховният касационен съд, 1-во нак. отделение, резолюцията на Пловдивския областен съд е оставена в сила само по отношение на суми от държавни заеми от 1941 г. и 1943 г., облигации, акции и дялове в други фирми като останалото имущество на дружеството е освободено от конфискация. Същевременно в представения по делото /стр. 272 по гр. д. № 3171/1994 г. на ПРС/ Акт за държавна собственост № 16.11.1951 г., като основание за национализацията на целия имот на "Керамична фабрика", гр. П. от 327.380 кв. м. в това число и на сградите, посочени в отделен опис, е посочен Закона за национализацията, а в представения към въззивната жалба по гр. д. № 2307/1998 г. на Пловдивския окръжен съд /стр. 35/ проекто-нарочен баланс на национализирано предприятие "Павел Д. К. " АД, гр. П., съставен на 23.12.1947 г., е посочено, че изготвянето му е във връзка със Закона за национализация на индустрията /Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия /. С оглед на това изводът на въззивният съд, че имотите на дружеството са конфискувани по силата на ЗКИ, поради което не подлежат на реституция по ЗВСОНИ е неправилен. Неправилен и необоснован е и изводът на съда, че по делото няма данни, нито кога е прекратено, нито кои са били акционерите на АД "Павел Д. К.", град П. Данни за акционерите в дружеството към момента на национализация на неговото имущество и за тяхното процентно участие в капитала на дружеството се съдържат в посочения вече Баланс на национализираното предприятие като следва да се приеме, че с национализацията на неговото имущество същото фактически е престанало да съществува, доколкото е останало без материални активи, с които да осъществява своята стопанска дейност. Останалите изводи на Пловдивския окръжен съд, обусловили отхвърлянето на предявения иск обаче са правилни и следва да бъдат споделени: След като е проследил направените уточнения на исковата молба досежно пункт 1- ви от нея въззивният съд правилно е приел, че предмет на разглеждане следва да бъде само част от имот 93 по кадастралния план на гр. П. от 1934 г., състоящ се от 16 450,1 кв. м., който попада в УПИ * училище като останалата част от имот 93 и цялата незастроена част от имот 96, доколкото попадат в УПИ * - К. застрояване, излизат извън предмета на първоначалната искова молба, поради което представляват нови имоти, а искането за тяхното ревандикиране - нов иск, който не може да се приеме за разглеждане. За да обосноват правото си на собственост върху имот пл. № 93, касаторите-ищци са се позовали на нот. акт № 137/1942 г., с който "П. Д. К." - И. акционерно дружество К. фабрика, гр. П. закупува от С. Н. Д. нива от 31 дка, 1 ар и 50 кв. м., находяща се в Пловдивско землище в местността "Остромила", при граници: АД "Братя К." от две страни, Г. К. и път. В съответствие със събраните по делото доказателства в т. ч. изслушани експертизи, въззивният съд правилно е приел, че по делото не е установено, че имота описан в нот. акт № 137/1942 г. съвпада с имот 93 по кадастралния план на гр. П. от 1934 г., който попада в УПИ * - Училище по сега действащия план на гр. П., така както това е отразено на съвместените скици към заключението на в. л. Белчо Г. /стр. 702 от гр. д. № 2307/1998 г., на ПОС/. С оглед на това доколкото не е установено правото на собственост върху имота преди национализацията, не може да се приеме, че този имот е реституиран на ищците по силата на ЗВСОНИ, независимо дали са налице останалите предпоставки за реституцията - имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден и към момента на влизане на реституционния закон в сила, да е собственост на държавата, общините или техни дружества. Предвид това касаторите Ищци не са установили своята активна материално правна легитимация и предявеният от тях ревандикационен иск за собственост, е неоснователен. Като е стигнал до същият правен извод и е отхвърлил предявеният иск, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е допусна очевидна фактическа грешка в посочване името на в. л., изготвило скицата, която е цитирана в решението, както и номера на делото, в кориците на което същата се намира. Името на вещото лице е Б. Г., а не Б., както е посочено в решението, а номера на делото, където се намира заключението със скицата е 2307/1998 г., а не 52/2001 г. както е посочено в решението. Тази фактическа грешка не се отразява на правилността на постановения съдебен акт и същата може да бъде отстранена след връщане на делото на ПОС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.