Решение № 9232 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2015 г.

Решение № 9232 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Столична община е подала касационна жалба срещу решението от 26.06.2015 г. по адм. дело № 586/2015 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е осъдена да заплати на "Аурига" ЕАД със седалище и адрес на управление София сумата от 1 293 770,17 лева, представляващи незаконосъобразно събрани от Столична община такси за услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, от която 734 302 лева, платени за 2009 г. и 559 468,17 лева, платени за 2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2015 г. до окончателното изплащане, и разноски в размер на 78 751,21 лева съобразно уважената част от иска. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението в обжалваната част, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде обезсилено или отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят направените по делото разноски. Решението се обжалва и от "Аурига" ЕАД със седалище и адрес на управление София в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за заплащане на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху главницата, възлизаща общо на 415 504, 67 лева за периода от плащането на таксите за услугата "обезвреждане на битови отпадъци" за 2009 и 2010 г. до 15.02.2013 г., когато е влязло в сила решението за частична отмяна на чл. 24, ал. 6 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, както и иска за присъждане на законната лихва върху увеличената с пропуснати ползи главница и върху присъдената главница, считано от 15.02.2013 г. до подаването на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск за обезщетяване на пропускани ползи в размер на 415 504,67 лева, искът за законната лихва върху присъденото от административния съд обезщетение от 1 293 770,17 лева за периода 15.02.2013 г. - 20.01.2015 г. и направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключението, че решението е неправилно в осъдителната част и следва да се отмени, а в отхвърлителната част - да бъде оставено в сила, тъй като съответства на материалния закон. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Аурига" ЕАД със седалище и адрес на управление София, с която срещу Столична община са предявени искове, както следва: иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 1 293 770,17 лева за имуществени вреди, причинени от частично отменената с влязлото в сила на 15.02.2013 г. решение по адм. дело № 6140/2011 г. по описа на Административния съд - София град разпоредба на чл. 24, ал. 6 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, изразяващи се в незаконосъобразно събрани от Столична община суми за такса за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, от които 734 302 лева, платени за 2009 г. и 559 468,17 лева, платени за 2010 г., иск за пропуснати ползи в размер на 415 504,67 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 1 293 770,17 лева за периода от плащането на таксата до 15.02.2013 г., иск за сумата 333 643,80 лева, представляваща законна лихва за периода от 15.02.2013 г. до 16.01.2015 г., изчислена върху главница от 1 709 274,84 лева (включваща заплатената такса за битови отпадъци общо в размер на 1 293 770, 17 лева и пропуснати ползи в размер на 415 504,67 лева) ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Административният съд е установил, че "Аурига" ЕАД е собственик на недвижим имот, находящ се в София, бул. "Арсеналски" № 2, чиято отчетна стойност за 2009 и 2010 г. е 174 892 146 лева. Съгласно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Със заповед № РД-09-4667/18.12.2008 г. и заповед № РД-09-2348/16.12.2009 г. на кмета на Столична община "Аурига" ЕАД получило разрешение за пряко договаряне за извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. За услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения дружеството заплатило на Столична община такса в размер на 734 302 лева за 2009 г. и такса в размер на 559 468,17 лева за 2010 г. или общо 1 293 770,17 лева. С ревизионен акт № 21-531/07.01.2013 г., който не е бил обжалван и е влязъл в сила, били определени дължимите от "Аурига" разлики в размера на таксата поради различните коригиращи декларации за отчетна стойност, подавани от дружеството през 2009 и 2010 г. С решение от 4.09.2012 г. по адм. дело № 6140/2011 г. по описа на Административния съд - София град, влязло в сила на 15.02.2013 г., в частта "обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения", като незаконосъобразна била отменена разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени за услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение № 894 по протокол № 93 от 23.11.2006 г. на Столичния общински съвет, изменена с решение № 313 по протокол № 19 от 28.06.2012 г. С отмяната на тази част от разпоредбата отпаднало задължението за заплащането на тази услуга на Столична община. От правна страна съдът приел, че с частичната отмяна на подзаконовата разпоредба бил осъществен първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. От представените доказателства се установявали имуществени вреди за ищеца в размер на 1 293 770,17 лева, представляващи незаконосъобразно събрана от Столична община такси за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, от които 734 302 лева, платени за 2009 г. и 559 468 лева, платени за 2010 г., които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното процедиране на административния орган. Съдът счел за неоснователни доводите на Столична община, че задължението за такса се отнася за 2009 и 2010 г., когато частично отменената разпоредба на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, е имала действие. Според изложените в решението мотиви, последващото установяване на порока на акта спрямо момента на неговото изпълнение не можело да бъде аргумент за неоснователност на предявения иск, защото от значение за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ било дали актът е незаконосъобразен и дали е бил отменен по съответния ред. Нормата на чл. 195, ал. 1 АПК не валидирала действието на незаконосъобразния административен акт от издаването му до неговата отмяна с влязъл в сила съдебен акт, тъй като по този начин се отричало признатото по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ право на обезщетение. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По аргумент на чл. 84, ал. 3 ЗЗД Столична община била в забава от поканата за изпълнение на задължението, поради което законната лихва върху главницата се дължала от датата на подаване на исковата молба. Съдът намерил за неоснователен предявения иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 415 504,67 лева, представляващи законната лихва върху главницата от момента на плащането на таксата за битови отпадъци до датата на влизане в сила на решението за частичната отмяна на чл. 24, ал. 6 от наредбата, тъй като Столична община е в забава от поканата за изпълнение на задължението. Не била доказана и пряка причинна връзка между отменения нормативен акт и претендираните пропуснати ползи. Тъй като разпоредбата е имала действие до момента на частичната й отмяна, дължимостта на законната лихва е обусловена от отправена от ищеца до ответника покана за заплащането на лихвата съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Административният съд преценил, че искът за присъждане на законната лихва в размер на 333 643,80 лева за периода 15.02.2013 г. - 16.01.2015 г. върху главница от 1 709 274,84 лева също е неоснователен. Тази сума била начислена върху главница, включваща и претендираните пропуснати ползи в размер на 415 504,67 лева, а съгласно чл. 10 ЗЗД не може да се присъжда лихва върху лихва. Съдът посочил, че с оглед изхода на делото и при направено възражение за прекомерност на възнаграждението ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 78 726,21 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса или общо 78 751,21 лева съразмерно с уважената част от претенциите. В съответствие с тези мотиви административният съд осъдил Столична община да заплати на "Аурига" ЕАД сумата 1 293 770, 17 лева, представляващи незаконосъобразно събрани от Столична община такси за услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, от които 734 302 лева, платени за 2009 г. и 559 468, 17 лева - платени за 2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2015 г. до окончателното изплащане, и разноски в размер на 78 751,21 лева съобразно уважената част от иска. Съдът отхвърлил иска на дружеството за заплащане на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху главницата, възлизаща общо на 415 504, 67 лева за периода от датата на плащане на таксите за услугата "обезвреждане на битови отпадъци" за 2009 и 2010 г. до 15.02.2013 г., когато е влязло в сила решението за отмяна на чл. 24, ал. 6 от наредбата, и за присъждане на законната лихва върху увеличената с пропуснатите ползи главница и върху присъдената главница, считано от 15.02.2103 г. до подаване на исковата молба. Касационната инстанция намира, че решението в осъдителната му част е допустимо, тъй като е постановено при наличието на процесуалните предпоставки за произнасянето на съда. Първоинстанционният съд е дал отговор на исковите претенции на "Аурига" ЕАД, така, както са предявени. Различието между твърдението в исковата молба и фактическата констатация в решението относно момента на частичната отмяна на чл. 24, ал. 6 от наредбата не означава, че съдът е излязъл извън рамките на търсената защита, които се определят от вида на спорното право и петитума на иска. Твърденията на ищеца не обвързват съда, който изгражда фактическите си констатации въз основа на доказателствата по делото. Фактическите твърдения на ищеца, които не се приемат от съда, обуславят недоказаност на исковата претенция, а не недопустимост на постановеното съдебно решение. Основателно е обаче оплакването на касационния жалбоподател Столична община за допуснато при постановяването на решението противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 9б от Закона за местните данъци и такси установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Нормата на чл. 4 ЗМДТ препраща към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който предвижда, че публичните вземания на държавата и общините се установяват с ревизионен акт. От това следва, че задължението за заплащане на таксата за битови отпадъци не възниква пряко от закона и от подзаконовия нормативен акт, а подлежи на установяване с ревизионен акт. Задължението на "Аурига" ЕАД за заплащането на такса за битови отпадъци за 2009 и 2010 г. е установено с влязъл в сила ревизионен акт № 21-531/7.01.2013 г., издаден от общински служител от дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси " при Столична община. Въпреки че е установил наличието на ревизионен акт за установяване на задължението за заплащане на такса битови отпадъци, административният съд не е съобразил, че прилагането на чл. 24, ал. 6 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, е опосредено от изявлението на административен орган, отразено в издаден от органа административен акт. След като предписанието на чл. 24, ал. 6 се изпълнява посредством издаването на ревизионен акт, не е възможен извод, че за "Аурига" ЕАД са настъпили имуществени вреди пряко от самата разпоредба. По тази причина плащането на такса от страна на задълженото лице в сроковете и по реда на Закона за местните данъци и такси също не може да се окачестви като пряко прилагане на правната норма. Дори да се допусне обратното, плащането на таксата от страна на "Аурига", извършено през 2009 и 2010 г., не би могло да се разглежда като правопораждащ имуществената отговорност на общината факт, при положение, че към този момент разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от наредбата е действаща и не е отменена. Съгласно чл. 196, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Същият смисъл е заложен и в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, която предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение. Вече сложилите се правоотношения не подлежат на преуреждане, поради което новият правен ред може да се приложи единствено по отношение на висящи правоотношения, чийто фактически състав не е завършен. Административният съд е приложил неточно материалния закон, като е осъдил Столична община да заплати на "Аурига" ЕАД обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди заедно с направените разноски. Решението в осъдителната му част е в противоречие и с Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В останалата част, в която исковете са били отхвърлени, решението е правилно, както по мотивите на първоинстанционния съд, така и с оглед изложените в това решение мотиви. С оглед изхода на делото "Аурига" ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Столична община разноски в размер на 74 209 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд