Решение № 2693 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2010 г.

Решение № 2693 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение от 29.03.2010 г., постановено от Административен съд Монтана по касационно административно дело № 364/2009 г. Молителката Иванка Горанова Тодорова от гр. Монтана сочи като основание за отмяна "чл. 239, ал. 6 от АПК", но обосновава основание по чл. 239, т. 5 от АПК като твърди, че атакуваното решение е постановено "без да й се даде възможност да защити правата си". В откритото съдебно заседание пред ВАС молителят не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Общинска служба "Земеделие", гр. Монтана не изразява становище по молбата за отмяна. Като прецени доводите на молителката и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в сроковете по чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение Административен съд Монтана оставил в сила решение от 17.02.2009 г. постановено по гр. дело № 516/2006 г. на Районен съд Монтана. С него, в производство по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, образувано по жалба на Иванка Георгиева Тодорова и Пламка Георгиева Илиева- наследници на Георги Тодоров Георгиев, районният съд - Монтана отхвърлил жалбата против Решение № 26/07.04.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Монтана за определяне на имотно обезщетение или компенсаторни записи за признато но невъзстановено право на собственост върху земеделски имот. Административен съд Монтана се е произнесъл по реда на чл. 208 и сл. от АПК, като извършил проверка по релевираните с жалбата пред него касационни основания за неправилност на решението на районния съд. В изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд осъществил служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и съответствието му с материалния закон и преценил, че то не страда от пороци - касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, поради което оставил в сила обжалваното съдебно решение. С молбата, предмет на настоящото съдебно производство, молителката претендира отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно тази норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не е налице нито едно от основанията, посочени в тази разпоредба. В текста на чл. 239, ал. 5 от АПК са групирани няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната е била възпрепятствана да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото, поради което то е останало непопълнено с правнорелевантни факти от значение за делото. Цебта на нормата на чл. 239, т. 5 от АПК е да защити и гарантира ефективно основния принцип за участие на страните в разглеждане на делото. Първото от основанията, визирани в посочената разпоредба е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото, поради нарушаване на правилата, обезпечаващи участието на страните в съдебното производство. Такива са случаите, когато на страната не е връчен препис от жалбата, не е призована за заседанието, на което делото е било решено, при несвоевременно призоваване, поради което страната не е могла да организира защитата си. В настоящия случай не е осъществено нито едно от тези нарушения на съдопроизводствените правила, защото атакуваното съдебно решение е постановено в касационно производство, образувано по нейна касационна жалба. Откритото съдебно заседание по това административно дело е насрочено за 24.03.2010 г., а касационната жалбоподателка е била редовно и лично призована за него на 26.02.2010 г. Следователно молителката е своевременно призована и е имала възможност да организира защитата си по делото. На съдебното заседание, проведено на 24.03.2010 г. се е явил пълномощникът на жалбоподателката - адв. Милчева, който заявил, че поддържа жалбата и няма да сочи други доказателства, и изложил подробно доводите си по съществото на спора, след даване ход на делото по същество. Горното обосновава извод за неоснователност на твърдението на молителката по настоящото искане, че "само е отбит номер", а фактически делото е решено без страната да има възможност да участва. Както бе посочено по-горе, касационното дело е разгледано в открито съдебно заседание, в което е участвал процесуалния представител на Иванка Георгиева Тодорова, който е представил надлежно писмено пълномощно пред Районен съд - Монтана, намиращо се на стр. 14 от делото. Молителката не сочи обстоятелства, включени в третото основание на текста на чл. 239, т. 5 от АПК - случаите, когато страната не е могла да се яви на съдебното заседание, поради препятствие, което не е могла да отстрани. Безспорно е установено, че молителката е надлежно представлявана, поради което чрез пълномощника си е взела участие в съдебното заседание, проведено на 24.03.2010 г. пред административния съд. Останалите съображения в молбата за отмяна, а именно, че Монтанският административен съд е постановил решение в противоречие със закона и разума, както и с фактическите обстоятелства и приложените по делото доказателства, са неотносими към посоченото в молбата отменително основание. Те са с характер на касационни възражения, които не следва да се разглеждат в това производство . Съгласно чл. 131 от АПК съдебните производства по АПК са двуинстанционни, освен ако в закон е предвидено друго. В приложимия в случая ЗСПЗЗ не е предвиден друг ред, поради което делото се разглежда в две инстанции - първоинстанционна и касационна, като след произнасянето на последната делото приключва с влязло в сила съдебно решение и касационни оплаквания не могат да се обсъждат в следващ процес, образуван по реда на чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,