Решение № 1775 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12489/2010 г.

Решение № 1775 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12489/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Анушка Златанова Илчева - нотариус с рег. № 034 на Нотариалната камара и Иво Иванов Болоджиев - помощник нотариус по заместване на нотариус Илчева, подадена чрез пълномощника им адв. Н. Илиев - САК, срещу заповед № ЛС-И-855 от 30.08.2010 г. на министъра на правосъдието на РБ. В жалбата се мотивират доводи за неправилност на оспорвания административен акт вследствие нарушения на материалния закон и необоснованост и се иска неговата отмяна, връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Рафаилова, оспорва основателността на жалбата. В подробно развитите в писмени бележки съображения административният орган застъпва становище, че смисълът на разпоредбата на чл. 46 от ЗННД се тълкува неправилно от жалбоподателите. След приключване на устните състезания, с допълнителна молба изх. № 94-А-167 от 27.01.2011 г., юрк. Рафаилова е представила заповед № ЛС-И-1102 от 29.11.2010 г., с която министърът на правосъдието е наредил да се впише в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване жалбоподателят Иво Болоджиев след успешно положен изпит за помощник-нотариус. Въз основа на представеното писмено доказателство се изразява становище да недопустимост на жалбата поради отсъствие на правен интерес от оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като обсъди становищата на страните и събраните в административното и съдебното производство писмени доказателства приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост, тъй като законосъобразността на оспорвания административен акт следва да се преценява към момента на неговото издаване от една страна, а от друга - представеното след приключване на устните състезания писмено доказателство, по което страната не е взела отношение, не може да бъде взето пред вид и от съда при решаването на правния спор. Жалбата е основателна при следните съображения: Със заявление вх. № 94-А-167 от 13.08.2010 г. (л. 19 и л. 10) жалбоподателите Анушка Златанова-Илчева и Иво Иванов Болоджиев са поискали от министъра на правосъдието да издаде заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на Иво Болоджиев като помощник-нотариус по заместване на основание чл. 46, ал. 5 от ЗННД. В мотивите си молителите са посочили, че същият работи като помощник-нотариус при нотариус Илчева от 1998 г. Посочили са още, че през 2007 г. е положил успешно изпит, след което министърът на правосъдието е издал заповед № ЛС-08-144 от 10.12.2007 г. за вписването му в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване. Поради изтичане на срока (по чл. 46, ал. 2) на заповедта (10.12.2009 г.) са поискали издаването на нова заповед. Към молбата са били приложени изискуемите по чл. 11, ал. 2 от ЗННД документи с подновени срокове. Поради празнота в законодателството в искането си до административния орган жалбоподателите са се позовали и на практиката на Върховния административен съд. Министърът на правосъдието не е уважил заявленията, като не е възприел тълкуването на ЗННД, дадено в решенията на ВАС. С оспорваната понастоящем заповед № ЛС-И-855 от 30.08.2010 г. изрично е отказал да впише в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване Иво Иванов Болоджиев. В мотивите към акта е посочено, че с изтичането на двегодишния срок, установен в чл. 46, ал. 2 от ЗННД "правоспособността автоматично се загубва и за да бъде придобита отново следва да бъде изпълнена същата процедура, по същия ред ...". Това "тълкуване" на Закона (ЗННД) е неправилно и противоречи както на разума на закона, на съдебната практика и на житейската логика. От една страна все още липсва изрична законодателна уредба по въпроса следва ли след изтичането на двегодишния срок по чл. 46, ал. 2 от ЗННД помощник-нотариусите, вписани в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариуси по заместване, да полагат нов изпит. От друга - съдът е дал вече тълкуване на материалния закон, с което административният орган е длъжен да се съобрази. Ако се следва логиката на министъра на правосъдието всеки помощник-нотариус по заместване, за да продължи дейността си при съответния (или друг) нотариус, след изтичането на двегодишния срок по чл. 46, ал. 2 следва да се яви отново на изпит. Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗННД "Доколкото липсват особени правила, за помощник-нотариуса се прилагат правилата за нотариус". Следователно, всеки кандидат следва да се яви на изпит по процедурата, установено в чл. 10 и сл. от ЗННД - конкурсът да се насрочи със заповед на министъра на правосъдието или по предложение на Съвета на нотариусите; тази заповед да се съобщи писмено на Нотариалната камара; след като влезе в сила същата следва да се обнародва в Държавен вестник; в едномесечен срок след обнародване на заповедта кандидатите да подадат писмено заявление до министъра на правосъдието за участие в конкурса (чл. 11 ЗННД); да се сформира комисията по чл. 12, ал. 2 от ЗННД; "Комисията по ал. 2 изпраща протокола с резултатите от конкурса на министъра на правосъдието, който в 14-дневен срок издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат. (чл. 12, ал. 3 ЗННД); заповедта по ал. 3 може да се обжалва по реда на АПК; Съвета на нотариусите да вземе решение за вписване на помощник-нотариуса в регистъра (чл. 14 от ЗННД); и т. н. През цялото това време, по същата логика изложена в оспорваната заповед, помощник-нотариусът по заместване не може да упражнява дейност поради това, че с изтичането на двегодишния срок "автоматично" е загубил правоспособността си. Това би довело до пълно блокиране дейността на нотариуса, който отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, за цялото време до приключване на процедурата по изпита и "възстановяване" правоспособността на неговия помощник по заместване. Едно такова решение е незаконосъобразно, тъй като не намира опора в нормите на материалния закон. Изпитът има за цел да се проверят качествата и знанията на кандидата по материя, която засяга прякото изпълнение на функциите на нотариус. След успешното полагане на такъв изпит и при наличието на изискуемия по чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД стаж помощник-нотариусът по заместване придобива правоспособност самостоятелно да извършва всички действия от компетентността на нотариуса, с единственото условие, поставено от законодателя - да прибавя към подписа си и допълнението "по заместване". Веднъж придобита тази правоспособност не може да се загубва "автоматично". При какви условия се загубва правоспособност на нотариус законодателят е посочил изрично в нормата на чл. 35 от ЗННД. Едва след заличаването на съответния нотариус (а по арг. от чл. 40, ал. 4 от ЗННД и помощник-нотариус по заместване) от регистъра на Нотариалната камара по реда на чл. 37 от ЗННД, Съветът на нотариусите в тридневен срок от заличаването уведомява министъра на правосъдието, който може да насрочи нов конкурс при наличието на предпоставките на чл. 10. Следователно, без да е налице заличаване от регистъра на помощник-нотариус по заместване нов конкурс за такъв не може и не следва да се насрочва и провежда, тъй като не са налице изискванията на ЗННД за това. В случая няма данни след изтичането на двегодишния срок Иво Болоджиев да е бил заличен от регистъра на Нотариалната камара. Ето защо след изтичането на срока по чл. 46, ал. 2 от ЗННД административният орган е длъжен да провери единствено дали помощник-нотариусът по заместване продължава да отговаря на изискванията за упражняване на такава дейност и да издаде съответният акт, със съответното уведомление на Нотариалната камара, чието е задължението да направи съответната отметка в регистъра. Върховният административен съд вече е посочвал, че прилагането на облекчена процедура за ново вписване с прилагане на доказателства за наличие на изискванията за заместване е в съответствие с правната и житейска логика. Законодателят не е обвързал изгубването на правоспособност със срока на упражняване на дейността, а с посочените в чл. 35 обстоятелства. Пред вид изложените съображения оспорваният административен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие на адв. Илиев е заплатен хонорар за процесуално представителство в размер на 300 лв. Запратена е и държавна такса в размер на 20 лв. Тъй като липсва списък с други заплатени от жалбоподателите разноски ответникът следва да заплати общо 320 лв. на жалбоподателите на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 146, т. 4 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,