Решение № 8016 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2019 г.

Решение № 8016 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Община Козлодуй, подадена чрез упълномощения представител адвокат Е. Атанасов. Жалбата е срещу решение № 250 от 03.06.2019 г., постановено по адм. дело № 52/2019 г. от Административен съд – Враца. С него е отхвърлена жалбата на касатора Община Козлодуй против решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 02–0800/1850 от 02.10.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение по същество, с което оспореният акт да бъде отменен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ, представляван от юрисконсулт М. Димитрова в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото като валидно, допустимо и правилно следвало да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Враца е било образувано по жалба на Община Козлодуй против решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция с № 02–0800/1850 от 02.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С това решение не е съгласувана проведената на основание чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗОП обществена поръчка с предмет: "Упражняване на авторски надзор при изпълнение на проект "Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища, съоръжения и принадлежности към тях на територията на Община Козлодуй, област Враца" с избран изпълнител "ТиТ Инженеринг" ООД по договор № 06/07/2/0.0.0537 за отпускане на финансова помощ, сключен между Община Козлодуй и ДФЗ и е наложена финансова корекция в размер на 100% от стойността на договора за възлагане на обществената поръчка, която е 52077, 64 лв. без ДДС. С обжалваното решение № 250 от 03.06.2019 г. по адм. дело № 52/2019 г. Врачанският административен съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му не било допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно бил приложен и материалният закон. Съдът е приел за правилни изводите на управляващия орган за наличие на нарушение, изразяващо се в разделянето на една обществена поръчка, която е следвало да има за предмет избор на изпълнител, осъществяващ проектирането на СМР и авторския надзор за точното изпълнение на проекта при осъществяване на строителството, на две поръчки - първата с предмет избор на проектант и втората с предмет избор на лице, което ще осъществява авторския надзор. При това разделяне стойността на втората поръчка паднала под праговете по чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, което позволило от страна на възложителя /Община Козлодуй/ да се извърши директно договаряне с проектанта на основание чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗОП. За да се обоснове, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗУТ. От анализа й е стигнал до извод, че авторският надзор се извършва от проектанта и затова този, който е спечелил поръчката за изработване на работен проект, следвало да осъществи и авторския надзор. С разделянето на поръчката на две части бенефициентът допуснал нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. По отношение на размера на финансовата корекция съдът е приел, че в съответствие с чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, правилно бил приложен предвиденият размер от 100 %, като било изследвано и финансовото отражение на нарушението върху средствата от ЕСИФ. Предвид естеството на нарушенията, правилно административният орган приложил пропорционалния метод. Обжалваното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните по делото факти, изложил е подробни мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което и не следва да преповтаря. Неоснователно е възражението в жалбата за противоречие на изводите на съда с разпоредбата на чл. 21, ал. 16, т. 2 от ЗОП, според която не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет. Цитираната разпоредба е неотносима към настоящия случай, доколкото се отнася до различни поръчки с идентичен или сходен предмет, докато в случая се касае до изкуствено разделяне на дейностите по обществена поръчка с един общ предмет. Единният предмет на процесната обществена поръчка се извежда от чл. 162, ал. 2 от ЗУТ. Това, че реализирането на двете дейности не съвпада по време, не дава основание разделянето на обществената поръчка. По аргумент от чл. 162, ал. 2 от ЗУТ авторският надзор се извършва от проектанта. Двете дейности са систематически свързани и като такива следват една процедура както при възлагането, така и при изпълнението. Неоснователно е възражението за противоречие на изводите на съда и с чл. 25 и чл. 26 от ППЗОП, уреждащи прогнозирането и планирането на обществените поръчки. Позовавайки се на тези текстове, касаторът твърди, че към момента на стартиране на процедурата за избор на изпълнител, който да изготви работния инвестиционен проект /2016 г. /, не е могъл да знае или да предполага какъв ще бъде размерът на финансовата помощ. Незнанието на точния размер на евентуалното предстоящо финансиране обаче, не освобождава възложителя от задължението му, произтичащо от закона. А то е било да включи в общата стойност на обществената поръчка и стойността на услугата за авторски надзор. Като не е направил това и изкуствено е отделил стойностите по двете дейности, се е стигнало до падане под законоустановения праг по чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, което е дало възможност за директно договаряне на основание чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗОП. С това е допуснато нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. Неоснователно е и възражението, че управляващият орган е дал предварително одобрение за обявяване на посочените в представен от възложителя списък обществени поръчки, направено с уведомително писмо №ПП/188 с изх. № 02–0800/582 от 27.03.2018 г. Даването на предварително одобрение не освобождава възложителя от задължението му, произтичащо пряко от закон, да проведе една обща поръчка за избор на изпълнител за изготвяне на инвестиционния проект, който от своя страна следва да осъществи и авторския надзор. Също така не лишава органа от възможността да осъществи контрол за законосъобразност на проведената обществена поръчка. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това Община Козлодуй следва да бъде осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,