Решение № 1386 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13789/2009 г.

Решение № 1386 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13789/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 10.08.2009 г. по адм. д. № 1386 от 2009 г. Административния съд - София-град е обявил за нищожно задължително предписания № РД-14-17 от 02.02.2009 г. на заместник председателя на Държавната агенция за закрила на делото, издадено на основание чл. 17а, т. 14 ЗЗД. Против това решение на административния съд Държавната агенция за закрила на делото е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е констатирал, че съгласно чл. 17а ЗЗД компетентен орган да дава задължителни предписания за отстраняване на нарушения, установени при проверки за спазване правата на детето в Дирекциите "Социално подпомагане" е председателя на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/, че в този смисъл е и т. 23 от устройствения правилник на държавната агенция е приел, че издаденото в случая задължително предписание от заместник председателя на ДАЗД е нищожно. Това становище на административния съд е правилно. Нито в чл. 17а, нито в друга разпоредба от ЗЗД допуска друго лице да замества председателя на ДАЗД при издаването на задължителни предписания във връзка със спазване правата на детето, предвидени в т. 14 към ал. 1 на чл. 17а ЗЗД. Поради това следва да се признае, че при издаването на тези задължителни предписания председателя на ДАЗД може да бъде заместван през времето, когато е законно възпрепятстван да изпълнява длъжността си на председател от онова друго длъжностно лице, на което е възложено да го замества и в длъжността му председател. Председателят на ДАЗД може да упълномощава и друго лице, но както се вижда от обжалваното задължително предписание, председателят не е възложил на своя заместник правото на да издава задължителни предписания. Щом като не е било дадено такова право на заместник председателя на ДАЗД, той е бил некомпетентен да издава задължително предписание на Дирекция "Социално подпомагане". А като е сторил това, издаденото от него задължително предписание се явява недействително и следва да бъде обявено за нищожно. Щом като обжалваното предписания е издадено от некомпетентен административен орган, съдът не влиза в обсъждане на въпроса дали е имало въобще нарушение в областта на закрила на детето. Така е преценено и от административния съд. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво нарушение. Затова решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,