Решение № 7219 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощник, против решение №14006 от 15.12.2025 г. по адм. д. №536/2024 год. на Административен съд - Варна, с което съдът е обявил нищожността на издадено от заместник-изпълнителния директор уведомително писмо (УП) изх. №01-2600/488 от 29.01.2024 г. в частта, в която, по подадено от "Диана агро 2017" ЕООД жалба, са извършени намаления по Подмярка 13.1 в размер на 14 017; по Подмярка 13.2 в размер на 1086,93 лв.; по СЕПП в размер на 36051,78 лв.; по СПП в размер на 58,98 лв.; по СП други в размер на 41102,79 лв.; по ЗДП в размер на 16 808,42 лв.; по СЗ-ДКПП в размер на 44 398,15 лв.; по СЗ-П-1257,81 лв.; в частта, в която по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията, са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 41 102,79, както и в частта, в която по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията, са начислени неудържани санкции в размер общо на 20 994,53 лв., и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на дадени с решение № 12257/11.12.2023 г. по адм. д. № 1968/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) указания по тълкуването и прилагането на закона, по подадено от "Диана агро 2017" ЕООД заявление. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният акт е издаден при спазване на дадените с влязлото в сила отменително решение на ВАС указания, съдържа конкретни фактически установявания и съответни правни изводи, поради което изводът на съда за неговата нищожност е неправилен. Според касатора обстоятелството, че с оспорения акт е достигнал по същество до същите правни изводи, както с предходния отменен акт, не обосновава извод за неговата нищожност. Навежда довод, че съдът е приел за установени направени констатации с влязло в сила решение на ВАС по адм. д. № 1968/2023 г., без да обсъди подробно и задълбочено представените допълнителни доказателства към административната преписка, включително и тези на електронен носител. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "Диана агро 2017" ЕООД жалба бъде отхвърлена като неоснователна, или връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Иска присъждане на разноските по делото. Ответникът "Диана агро 2017" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че с влязло в сила решение № 12257 от 11.12.2023 г. по адм. дело № 1968/2023 г. Върховният административен съд е отменил издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ уведомително писмо с изх. № 01-2600/488 от 03.02.2022 г. и е върнал преписката за ново произнасяне на органа по заявление за подпомагане с УИН 25/240419/09577 за кампания 2019 г., подадено от "Диана агро 2017" ЕООД. Отмяната е частична - за извършени намаления по Подмярка 13.1; Подмярка 13.2; СЕПП; СПП; СП- други; ЗДП; СЗ-ДКПП; СЗ-П в общ размер на 154 481, 74 лв.; в частта, в която по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията, са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 41 102,79, както и в частта, в която по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията, са начислени неудържани санкции в размер общо на 20 994,53 лв. ВАС е приел, че органът в УП не е посочил заповед за извършване на проверки на място. Посочена е заявка (заповед) 396842, която не е представена от органа, не са представени и доказателства за резултатите от тази проверка и дали същите са съобщени на кандидата. При липсата на доказателства, че дружеството е запознато с резултатите от проверката на място през месец октомври 2019 г. и доказателства, че е извършвана проверка по заявка 396842 и какви са резултатите от тази проверка, съдът е приел от правна страна, че оспореното УП е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Мотивирал е извод, че нарушението е пречка да се провери материалната законосъобразност на акта, доколкото от доказателствата по делото е установена относимостта на данните от тези проверки. Посочил е като съществено нарушение и липса на доказателства за изготвен доклад от проверките, с който земеделският производител да е запознат и да му е дадена възможност за възражения в съответствие с приложими нормативни изисквания. ВАС е приел, че органът не е доказал законосъобразното провеждане на проверките на място през месец октомври и на тази по заявка 396842 и дали резултатите от тези проверки са съобщени на кандидата. Ако не е следвало да се съобщават, кое е правното основание за това. Оспореното в настоящото производство УП с изх. № 01-2600/488 от 29.01.2024 г. е издадено след връщане на преписката на административния орган. "Диана агро 2017" ЕООД е оспорила новия акт в частта, с която са извършени намаления по Подмярка 13.1 в размер на 14 017; по Подмярка 13.2 в размер на 1086,93 лв.; по СЕПП в размер на 36051,78 лв.; по СПП в размер на 58,98 лв.; по СП други в размер на 41102,79 лв.; по ЗДП в размер на 16 808,42 лв.; по СЗ-ДКПП в размер на 44 398,15 лв.; по СЗ-П-1257,81 лв.; в частта, в която по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията, са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 41 102,79, както и в частта, в която по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията, са начислени неудържани санкции в размер общо на 20 994,53 лв.. Административният съд - Варна е изложил повторно установените с предходно издаденото влязло в сила решение на ВАС по адм. д. № 1968/2023 г. факти, въз основа на които касационният съд е извел извод за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма, но е нищожен в оспорената му част, тъй като е издаден в противоречие с указанията на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото не са представени доказателства за връчването на докладите от контролна проверка по заявка с № 396522 от 22.10.2019 г. и заявка с № 396842 за извършена частична проверка в периода 05.11.2019 г.- 18.11.2019 г. Няма данни органът да е съобщил на дружеството-заявител резултатите от контролна проверка по двете заявки и да му е дал възможност за възражения. Съдът е задължил ответника да представи в оригинал оспореният от жалбоподателя доклад от 22.10.2019 г., след което на основание чл.183, ал.1, изр. второ ГПК, вр. чл.144 АПК го е изключил от доказателствата по делото. Посочил е, че дори да е съставен и подписан от проверяващите, докладът не е връчен на заявителя, с което органът не е изпълнил дадените от съда указания. Липсва заповед за възлагане на извършена през м. октомври 2019 година проверка. Според съда административният орган е издал УП при превратно упражняване на власт, в противоречие със съдебното решение. Прогласил е нищожността на акта в оспорената част на основание чл. 177, ал. 2 АПК и е върнал преписката на органа, тъй като административното производство е започнало по заявление на юридическо лице, като му е указал при произнасянето си да спази "указанията, дадени от съда с решение № 12257/11.12.2023 г. постановено по адм. дело № 1968/2023 г. на ВАС". Решението е неправилно. Оспореното УП на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ не е издадено в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. Административното производство пред ДФЗ е започнало по искане на "Диана агро 2017" ЕООД за признаване на негово субективно право и законни интереси. Затова отмяната на предходно издадения административен акт е възстановила висящността на административното производство, което е необходимо да приключи с нов административен акт. С частичната съдебна отмяна на този акт заявителят не е получил търсената защита в посочения от него обем. Поради това в изпълнение на чл. 173, ал. 2 АПК ВАС е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Издаденият от органа нов акт, при наличие на предпоставките за това, подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебният контрол за законосъобразност включва единствено преценка за правилността на обективираните в оспорения пред него нов административен акт констатации и дали, при вярно изведени фактически установявания, органът е посочил конкретните относими законови разпоредби в хода на изложението, сочещи на правилна правна квалификация за неговите изводи. В случая изводът на Административния съд - Варна за нищожност на оспорения акт поради това, че е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, са неправилни. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. Когато с влязло в сила съдебно решение оспореният административен акт е отменен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, няма процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. При извършване на преценка относно наличието на тъждество между отменения административен акт и повторно постановения такъв, следва да се съпоставят обективираните в тези актове фактически и правни основания, разгледани в съответствие с отменителното съдебно решение. Само наличието на пълно тъждество между тези основания би могло да обоснове нарушаване на изискването на чл. 177, ал. 2 АПК. В случая има съвпадение между първия и втория акт на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ като фактически установявания и правни изводи. С решението на ВАС обаче се отрича единствено спазването на административнопроизводствените правила при издаване на първия акт. В този смисъл не е нарушена разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд, в обжалваното в настоящето производство решение, е подложил оспореното УП на съдебна проверка единствено дали са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, и само въз основа на тази проверка е формирал извод за неговата нищожност. Нещо повече, върнал е преписката на органа, като го е задължил да изпълни дадените в отменителното решение на ВАС указания, които обаче са формирани в резултат на извършена съдебна проверка на предходен отменен акт. Съдът не е подложил на собствена проверка относимите фактическите установявания на органа с оглед посочените от него правнорелевантните факти и обстоятелства. Изискал е, във връзка с направено от дружеството оспорване, оригинал на доклад № 692753 от месец октомври 2019 година, изготвен от Д. Д. и А. Р., след което го е изключил от доказателствата по делото. Касационната инстанция констатира, че по делото е приложено ксерокопие от доклад, касаещ обаче проверка за период 19.08. - 28.08.2019 г., който е без дата и подписи на Д. и Р.. Административният орган е представил заверено копие от доклад със същия номер, изготвен от Д. Д., отнасящ се за същата проверка, който е подписан от него и е връчен на дружеството на 29.08.2019 г. Съдът изобщо не е обсъдил доказателствените искания на органа, обективирани в молба от 13.03.2025 г., с изложени съображения за липсата на поискания конкретен доклад от м. октомври 2019 год. и особеностите на отразяването в системата ИСАК. В нарушение на принципа на служебното начало, приложим и в съдебноадминистративния процес, съдът не е дал никакви указания за установяване на тези твърдения, не е разпределил доказателствената тежест между страните за доказване на тези релевантни обстоятелства и изясняване на действителното фактическо положение. Също така, с протоколно определение от 18.03.2025 г. съдът е приел и приложил като доказателства по делото адм. д. № 1968/ 2023 г. на ВАС и адм. д. № 735/2022 г. на АС - Варна, но същите не се съдържат в кориците на адм. д. № 536/2024 г. на АС - Варна. Оспореното в производството писмо с изх. № 01-2600/488 от 29.01.2024 г. е нов административен акт, издаден след отмяна на предходно издаден от органа такъв във връзка с подадено от "Диана агро 2017" ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2019. Предвид мотивите на ВАС за отмяна на предходното УП, оспореният в настоящото производство акт не страда от толкова съществен порок, който да води до неговата нищожност. Дали изложеното в акта е съответно на действителните факти и дали правилно е приложен процесуалния и материалния закон, са въпроси, отнасящи се до проверката за законосъобразността на акта, каквато проверка съдът в обжалваното решение не е извършил. Първоинстанционният съд е изложил мотиви само относно обстоятелството дали са изпълнени задължителните указания на ВАС в неговото отменително решение. Дори и в рамките на тази проверка съдът не е събрал всички релевантни обстоятелства, не ги е подложил на задълбочена и съвкупна преценка, включително да отдели спорното от безспорното в процеса. С протоколно определение от 18.03.2025 г. единствено е приел за безспорно обстоятелството, че "доклад, съставен от Д. Й. Д. и А. С. Р. не е връчен на жалбоподателя". Липсва идентификация на документа, а отразеното обстоятелство не е изяснено по делото, предвид твърденията на ответника в писмената молба. Също така съдържанието на оспорения от жалбоподателя доклад, който е приложен по делото, но изключен от доказателствата, сочи на различен период на проверка. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че съдебното решение е постановено при неизяснен от фактическа страна спор. Задължение на първоинстанционния съд е да извърши преценка на законосъобразността на уведомителното писмо в оспорената част, като извърши съдебната проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът следва да извърши служебна проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК; на доказателствата, представени от органа на електронен носител; да събере при необходимост други относими доказателства; да извърши съвкупната им преценка, след което да формира правните си изводи относно съответствието на акта с процесуалния закон и материалноправните разпоредби. Дали установеното действително фактическо положение кореспондира с приетото от органа от фактическа страна, дали са спазени административнопроизводствените правила и дали правилно фактите са подведени под посочените с акта материалноправни разпоредби, е въпрос за законосъобразността на акта, който съдът е длъжен да изясни. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При този изход на спора съдебните разноски за настоящата инстанция следва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд