Решение № 12058 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2019 г.

Решение № 12058 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Бургас на Националната агенция по приходите(НАП), чрез юрк. М. Стоилова, против Решение № 2071 от 14.11.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2071 по описа за 2018 г., с което по жалба на Х. Кондев от [населено място] са отменени писмо изх. № 94-Х-50#1/26.02.2018 г., писмо изх. № 94-Х-50#3/06.06.2018 г. и писмо изх. № 94-Х-50#4/30.06.2018 г. на директора на ТД на НАП Бургас, с които е отказано издаването на акт за установяване на задължения и е върната преписката на органа по приходите при ТД на НАП Бургас да се произнесе по искането на жалбоподателя за издаване на акт за установяване на задължения при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо, тъй като отменените писма не представляват индивидуални административни актове, защото имат само информативен характер в отговор на молби на жалбоподателя за резултатите от извършени проверки по повод на подадени от него молби. Неправилно съдът е решил, че в случая е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. На 09.10.2017 г. жалбоподателят е подал редовна декларация обр. 6 за 2013 г., с която сам е определил размера на задължението си – вноски за фонд ДОО в размер на 3 471, 66 лв., представляващи годишни авансови вноски за 2013 г. плюс дължими вноски за годишно изравняване, съгласно справка 1 от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2013 г. При това, размерът на задължението се определя от самото задължено лице и органът по приходите няма компетентност да установява този размер, като може единствено да издаде акт по чл. 106 ДОПК при установени несъответствия по декларацията по чл. 105 ДОПК, засягащи основата за данъчното облагане или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК. Такова несъответствие не е констатирано при извършената проверка на декларираните публични задължения с декларации обр. 6, съответно от 28.04.2014 г. и от 09.10.2017 г., поради което не е и издаден Акт за установяване на задължение (АУЗ). Декларираната на 28.04.2014 г. и внесена на 29.04.2014 г. сума от 1 458 лв. дължими вноски за здравно осигуряване за 2013 г. на базата на направени авансови плащания и вноски от 2014 г. е останала неразпределена по партидата на задълженото лице, защото в подадената на 28.04.2014 г. декларация обр. 6 за 2013 г. липсва размер на дължими осигурителни вноски за годишно изравняване за фонд ДОО. Поради бездействието на данъчно-задълженото лице и при нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. "а" от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, с останалите неразпределени суми се погасяват нововъзникналите задължения по декларацията от 09.10.2017 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Х. Кондев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. от 28.04.2014 г. в Приложение № 3, част II - формиране на годишната данъчна основа, на ред 21 "Вноски за фондовете на ДОО, внесени през годината" е декларирана сумата 1 405, 80 лв., а на ред 2. 2 "Вноски за фонд Пенсии за довнасяне, включително за минали години е декларирана сумата от 2 065, 86 лв., т. е 3 471, 66 лв. е общата сума на внесените авансово през годината +довнасяне за ДОО. Сумата за довнасяне от 2065, 86 лв. е внесена на 29.04.2014 във фонд ДОО, което не се оспорва от приходните органи. Иска се оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред АС не е било спорно, че с декларация обр. 6 за 2013 г. вх. № 023581403559121 от 28.04.2014 г. жалбоподателят е декларирал сума за дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 1 458 лв. Сумата е била обвързана с направените авансови плащания през годината, както и с вноски от 2014 г. В подадената декларация липсвал посочен размер на дължими осигурителни вноски за годишно изравняване за фонд ДОО. Към 31.12.2014 г. в подсметка "Банка ДОО" на жалбоподателя имало надвнесени суми в размер на 3 436, 51 лв., но при липса на декларирани задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване по ДОО за 2013 г., с тази налична по сметката сума са погасявани други суми на възникнали задължения по декларация обр. 1 за 2014 г. На 09.10.2017 г. жалбоподателят е подал редовна декларация обр. 6 за 2013 г. с вх. № 023581707568415, в която е декларирал дължими вноски за фонд ДОО в размер на 3 471, 66 лв., които представляват дължими авансови вноски за 2013 г. плюс вноските за годишно изравняване, съгласно справка 1 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 година. Така декларираните през 2017 г. задължения възникнали през 2013 г. са погасени с 10 вноски, направени от жалбоподателя в подсметка "Банка ДОО", подробно описани на л. 12 от делото. На основание чл. 113 от КСО върху невнесени осигурителни вноски за ДОО, посочени в годишната декларация обр. 6 за 2013 г., подадена през 2017 г. е начислена законната лихва за периода от 01.05.2014 г. до датата на всяка от вноските, с която частично е погасено задължението до пълното му погасяване. Жалбоподателят пред първоинстанционния съд, сега – ответник по касационната жалба, е твърдял, че по данъчно-осигурителната си сметка има задължения за лихви в размер на 1 067, 38 лв., които са изтеглени от органа без да бъдат дължими. По тази причина е поискал да му бъде издаден акт за установяване на задължения, от който да се установи, въз основа на каква главница и за какъв период са начислени тези лихви и да му се предостави възможност, ако е недоволен от така определените задължения, да ги обжалва по надлежния ред. По това искане с оспорените пред АС писма административният орган е заявил, че подадената от жалбоподателя годишна декларация за 2013 г. с вх. № 023581707568415/09.10.2017 г. е коректна, не са установени несъответствия и за това липсва законово основание за издаване на акт за установяване на задължения. С първото от писмата – изх. № 94-Х-50#1/26.02.2018 г. административният орган в е заявил, че липсва основание за издаване на АУЗД. Съдържанието на писмото е отказ за издаване на искания акт. С второто писмо изх. № 94-Х-50#3/06.06.2018 г. административният орган е препратил към първото писмо, в което се съдържа изричен отказ. С третото писмо изх. № 94-Х-50#4/30.06.2018 г. органът подробно е изложил причините, поради които счита, че не дължи издаване на акт за установяване на задължения, като е описал всички действия на жалбоподателя, които са провокирали съответни действия на приходния орган. Неоснователно е основното касационно оплакване, според което оспорените писма нямат характер на административен акт. Жалбоподателят е сезирал органа по приходите с искане да му бъде издаден АУЗД, тъй като е установил, че е платил задължения за лихви в размер на 1 067, 38 лв., които счита, че не дължи. Това задължение не е било предмет нито на декларацията му от 28.04.2014 г., нито на тази от 09.10.2017 г., с които са декларирани задължения за главници на публични вземания, за да е вярно поддържаното от касатора, че доколкото административният орган не е констатирал несъответствия в тези декларации, той не е длъжен да издава АУЗД по чл. 106 ДОПК. Обосновано, при това, първоинстанциноният съд е приел, че писмата, с които изрично е отказано на жалбоподателя издаването на административен акт за установяване на акцесорното задължение за лихви, засягат негативно правната сфера на адресата им. Без издаване на акт на органите по приходите, в който да бъде мотивирано съществуването на акцесорното задължение за лихви, събирането на тези задължения от данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице е безконтролно. Законосъобразно административният съд е приел и че жалбата освен допустима е основателна. Според ал. 3 на чл. 107 ДОПК, размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Правилно административният съд е приел, че издаването на акта на посоченото основание не е обвързано с кумулативното наличие на други предпоставки, достатъчно е само лицето да поиска. В процесния случай жалбоподателят няколко пъти е сезирал органа с изрично искане да му бъде издаден АУЗД, след като е разбрал, че дължи лихви в размер на 1 067, 38 лв., за които не знае въз основа на каква главница са формирани и за какъв период, и по отношение на които счита, че не са дължими. Правилно обжалваните откази са отменени, а преписката - върната на административния орган за произнасяне по искането на жалбоподателя за издаване на акт за установяване на задължения. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на спора разноски не следва да се присъждат в полза на ответника по касационната жалба, поради липса на доказателства такива да са сторени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение