Решение № 3057 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Мирад - М. Минчев" срещу решение 257/13.07.2023 г., постановено по адм. дело 264/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/1471#12/23.03.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата против процесния акт. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за законосъобразност на процесния акт. От събраните по делото доказателства е видно, че посочените в обжалвания акт суми за извършено плащане за кампания 2015г, 2016 и 2017г са получени от касатора, поради което следва да се приеме за безспорно обстоятелството, че същият е получил финансово подпомагане по мярка 11Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020г., в общ размер на 78 235.13лв. От друга страна, именно многогодишният ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие е бил прекратен. По делото е представен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020г. с изх. 01-6500/ 1471 от 02.03.2022г, който е бил обжалван пред съд и е влязъл в сила на 20.08.2022г. Наведените от жалбоподателя доводи за неправилно прекратяване на биологичния ангажимент са ирелевантни за законосъобразността на процесния АУПДВ. С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на ангажимента по мярка 11 Биологично земеделие, по който е реализирано плащане за първите три години от ангажимента /2015, 2016 и 2017г/, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския производител възниква задължението за възстановяване на получената до момента финансова помощ. С оспорения АУПДВ правилно е определен и размерът на вземането 10% от получената до момента финансова помощ, или 7823.51 лв. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,