Решение № 5343 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Перчев от гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Атанасов, срещу Решение 1181 от 24.11.2023 г., постановено по адм. дело 340/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-01-41/20.01.2023 г. на кмета на Община Царево и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд приема, че липсва връзка между процесните обекти и представените по делото одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж 122/12.07.2005 г., поправено с акт 5/17.01.2007 г., касаещи преустройство, надстройка и пристройка на триетажна жилищна сграда в заведение за обществено хранене и сладкарска работилница. Възразява се още, че неправилно съдът приема, че сградата била съществуваща, тъй като строителството, предмет на разрешението за строеж от 2005 г. все още не е завършено. Според касатора, доколкото периодът на изграждане на процесните пристройки съвпада с периода на изграждане на допуснатото с разрешението за строеж и все още недовършено строителство, то е следвало да се прецени дали процесните постройки за изпълнени като отклонения от одобрения инвестиционен проект, дори и хипотетично да не фигурират в него по начина, по който са изпълнени. Твърди се още, че неправилно съдът приема за неоснователни възраженията, касаещи липсата на пълно и точно описание на разпоредените за премахване пристройки. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на процесната заповед. Според касатора съдът е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, поради отхвърляне на искането за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Царево, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Николов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Н. Перчев срещу заповед РД-01-41/20.01.2023 г. на кмета на Община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик, да премахне незаконен строеж Пристройки от югоизток и северозапад към сграда с идентификатор 44094.501.188.2, находящ се в имот с идентификатор 44094.501.188 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], съставляващ УПИ XIII, кв. 35, и част от същия, попадаща в съседния имот с идентификатор 44094.501.147, който е с начин на трайно ползване пасище общински фонд. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 19/14.12.2022 г., в който е описан процесния строеж като изградени едноетажни масивни пристройки към съществуваща в имота жилищна сграда, с дървен покрив с керемиди, монтирани улуци, положена външна мазилка и отстъкляване, като пристройката от югоизток е с площ 65 кв. м. и изцяло попада в имот с идентификатор 44094.501.188, а пристройката към северозапад е с обща площ 150 кв. м., от които 50 кв. м. попадат в съседния имот с идентификатор 44094.501.147. В заповедта е посочено още, че пристройките са изпълнени в периода от издаване на разрешение за строеж 122/12.07.2005 г. и акт за поправка на строително разрешение 5/17.01.2007 г. до подаването на жалба от 19.08.2022 г., поради което нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са неприложими. Административният орган е приел, че процесният строеж е пета категория, извършен в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която по действащия застроително-регулационен план на [населено място] процесният имот попада в строителните граници на населеното място зона Жм, като от югозапад граничи с край на регулацията и в него е построена триетажна жилищна сграда, която се запазва с предвижданията на този план, а поземлен имот с идентификатор 44094.501.417 е земеделска земя - пасище. Според вещото лице процесните пристройки не са включени в режима на застрояване на поземлени имоти с идентификатори 44094.501.188 и 44094.501.417. След извършен оглед на място и след запознаване с одобрените проекти - част архитектура от 20.06.2005г. и с издаденото разрешение за строеж 122/12.07.2005г. и акт за поправка на разрешение за строеж 5/17.01.2007г., вещото лице дава становище, че процесният строеж отговаря на описания в констативен акт 19/14.12.2022г., както и че за същия няма одобрен архитектурен проект и издадено строително разрешение. Според вещото лице, съгласно одобрените проекти - част архитектура от 20.06.2005г. на обект: Пристройка и надстройка на жилищна сграда със ЗОХ /бирария/ и сладкарска работилница в УПИ XIII, съществуващата на място пристройка от югозапад не е нанесена/не съществува, а тази от североизток по проект е предверие с размери в план 2.94 м. х 3.53 м., или с площ 10.38 кв. м. и градински елемент - външен барплот с площ 9.73 кв.м и височина 2.00 м. Констатирано е от вещото лице също така, че в оспорената заповед и констативния акт е налице грешно изписани посоки на разположение на процесните постройки, както и че същите имат самостоятелно функционално предназначение и са празни. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и на дадените от вещото лице допълнителни пояснения в съдебно заседание, съдът приема за правилен извода на административния орган за незаконност на установения строеж - две едноетажни масивни пристройки към съществуващата в имота жилищна сграда с идентификатор 44094.501.188.2, както и че тези пристройки не са част от инвестиционния проект за сградата с идентификатор 44094.501.188.2, одобрен на 20.06.2005г. от главния архитект на Община Царево и същите са изпълнени без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, т. е. в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Прието от съда също така, че процесните пристройки са конкретизирани точно с посочване на тяхното местоположение, обем и характеристики, като предмета на разпореденото премахване е ясен, макар и да е допусната техническа грешка в посочването на географските посоки, която по никакъв начин не би затруднила органите, които биха били ангажирани с принудителното премахване на пристройките, нито би довела до невъзможност жалбоподателят за разбере кои точно пристройки следва да премахне сам. Административният съд приема за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че разпореждането за премахване е незаконосъобразно, тъй като се касае за незавършено строителство на обекти, които нямат самостоятелно функционално предназначение, като в тази връзка намира за нужно да посочи, че съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени, като разрешението следва да е налично още преди започване на строителството. Според съда, с оглед периода на изграждане на процесните пристройки, а именно от 12.07.2005 г. до 19.08.2022 г., същите не са търпими нито по § 16 от ПР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Прието е от съда също така, че процесната заповед не противоречи и на целта на закона, доколкото с него се цели да бъде премахнат установен незаконен строеж в случая два броя пристройки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че в оспорената заповед и констативния акт липсва пълно и точно описание на подлежащия за премахване строеж. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на двете пристройки се съдържа и в констативния акт, включително и окомерна скица и два броя снимки, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Видно и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, процесният строеж отговаря на описания в констативен акт 19/14.12.2022 г. Действително, от заключението на вещото лице се установява несъответствие по отношение на посочените от административния орган посоки на разположение на процесните постройки югоизток и северозапад, които вещото лице сочи като североизток и югозапад. Това несъответствие се явява незначително и в този смисъл е несъществено, тъй като по никакъв начин не се отразява на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване са две едноетажни масивни пристройки към сграда с идентификатор 44094.501.188.2, с дървен покрив с керемеди, монтирани улуци, положена външна мазилка и остъкляване, като едната е с площ от 65 кв. м. и изцяло попада в имот с идентификатор 44094.501.188, а другата е с площ от 150 кв. м., от които 50 кв. м. попадат в съседния имот с идентификатор 44094.501.147, които обстоятелства се потвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесният строеж отговаря на описания в констативен акт 19/14.12.2022 г. строеж. По делото се установявя също така, че строителството на процесните две пристройки е извършено без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. При тези факти административният съд правилно приема, че описаните в заповедта за премахване едноетажни масивни пристройки представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. В тази връзка следва да се има предвид, че се явяват неоснователни доводите на касатора за неприложимост на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ предвид на това, че процесните пристройки са изпълнени в отклонение от предвиденото по одобрените инвестицонни проекти от 20.06.2005 г. и разрешение за строеж 122/12.07.2005 г., издадено от главния архитект на Община Царево, поправено с Акт за поправка на строително разрешение 5/17.01.2007 г. Цитираните строителни книжа касаят преустройство, надстройка и пристройка на масивна жилищна сграда със заведение за обществено хранене /бирария/ и сладкарска работилница в имот с идентификатор 44094.501.188, съставляващ УПИ XIII, кв. 35 по плана на [населено място], Община Царево. Видно от приложения по делото одобрен архитектурен проект, въз основа на които е издадено разрешение за строеж 122/12.07.2005 г., същият не съдържа графична част, предвиждаща изграждането на процесните пристройки във вида, в който са изградени на място. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което по одобрените инвестиционни проекти от 20.06.2005 г. част Архитектура, съществуващата на място от югозапад пристройка не е елемент на този проект, а на мястото на съществуващата от североизток пристройка по проекта е предвидено изграждането на предверение с площ от 10.38 кв. м. и градински елемент външен бар плот с площ около 9.73 кв. м., които безспорно не съответстват по вид на установената на място пристройка, нито представляват някаква част от тази пристройка, за да се приеме, че в случая е налице изграждане на строеж в отклонение от одобрения проект. Ирелевантни в процесния случай са и обстоятелствата относно етапа на завършеност на разрешеното с разрешение за строеж 122/12.07.2005 г. строителство, както и въвеждането в експлоатация на сграда с идентификатор 44094.501.188.2. Правилно първоинстанционният съд приема също така, че описаните в заповедта пристройки не представляват търпим строеж по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед на приетия по делото период на изграждането им, по който страните и не спорят. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Неоснователно се явява в тази връзка направеното възражение от касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане от първоинстанционния съд на повторна съдебно-техническа експертиза с допълнително поставени въпроси. Съгласно чл. 201 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът може да възложи повторно заключение когато първоначално изготвеното не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая правилно административният съд е отхвърлил искането за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза, доколкото не се установява заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза да е необосновано и да поражда съмнения за неговата правилност. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил съгласен с констатациите на вещото лице не обосновава извод за необоснованост и неправилност на самото експертното заключение. По отношение на поставените допълнителни въпроси във връзка с искането за допускане на повторна експертиза следва да се има предвид също така, че в една част те са били неотносими към спора, а в друга част на същите вече е било отговорено от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 1250 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,