Решение № 10161 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10439/2015 г.

Решение № 10161 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10439/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Д. П., гражданка на Камерун, чрез адв. Иларева против Решение № 4987 от 14.07.2015 г. по адм. дело № 4194/2015 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице, както и настоящата ситуация в страната на произход. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник председателят на ДАБ, чрез юрк. Славова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на Л. Д. П., гражданка на Камерун, срещу Решение № 2087 от 03.04.2015 г. на зам. -председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда е прието, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Първостепенният съд е установил, че Л. Д. П. не е обосновала наличие на страх от преследване от властите в Камерун. Видно от заявеното от жалбоподателката по време на проведените интервюта, не се е установило по отношение на нея да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. В оспореното решение подробно и обосновано е мотивирано, че чужденката не е имала проблеми с официалните власти в Камерун. Установено е от решаващият съд, че като причина за напускането на страната си, чужденката е посочила, че е имала проблеми със съпругата на мъжа, с който е живеела и че е преживяла сексуално насилие, вследствие на което се е разболяла от ХИВ и хепатит В. Причината за напускане на страната по произход не е с цел избягване на пряка и непосредствена опасност от преследване, а с цел установяване в страна от Европа. От изложеното в проведеното с нея интервю, решаващия съд е установил, че чужденката не е поискала защита от властите в страната за осъщественото по отношение на нея престъпление. Според съда, закрилата на чл. 8 от ЗУБ не следва да бъде предоставена и поради факта, че изложените причини са от личен и криминален характер и не попадат в обхвата на регламентираната закрила от нормата на чл. 8 от ЗУБ. От друга страна е приел, че липсват и материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Лицето не е било принудено да напусне Камерун поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От анализа на представените доказателства не са установени данни срещу чужденката да са били предприети действия, пораждащи опасност от изтезание или нечовешко и унизително отношение от държавата или конкретна групировка. Според решаващият съд по отношение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и оценката по критериите по решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., административният орган е изложил подробни мотиви, че не са налице и тези предпоставки за предоставяне на субсидиарна закрила. Отчитайки данните от справка № 01-14428/02.12.2014 г. на дирекция "Международна дейност" - ДАБ за Камерун е установено, че оценката на ситуацията показва, че страната е спокойна. Установено е, че държавата продължава да приема бежанци и лица, търсещи убежище от съседните страни, най-вече от Централноафриканска република, Нигерия и Чад. Камерун в момента е приел над 100 000 души, за които поема грижа ВКБООН. Съдът е направил извод, че ситуацията в Камерун не разкрива наличие на основания за предоставяне на субсидиарна закрила на молителката. Установено е от същата справка, че през 2013 г. правителството на Камерун разработва стратегии за подкрепа на антиретровирусна терапия за лечение на ХИВ-позитивни лица. Кандидатката се е лекувала в болница преди да напусне страната и е била насочена оттам към център за ХИВ позитивни (което е посочено в проведеното с нея интервю). Съдът е приел, че тя би могла да получи лечение и в страната си на произход. При тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на Л. Д. П. срещу решението на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касаторката и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателката причините за напускането са с мотиви, които имат личен и криминален характер и са извън приложното поле на ЗУБ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в процесното решение, не е преценена индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила, както и че не е преценена реалната обстановка в Камерун относно отношението към ХИВ-позитивните, в подкрепа на което е и представената справка вх. № 01-14428/02.12.2014 г., от която се установява, че през 2013 г. правителството на Камерун разработва стратегии за подкрепа на антиретровирусна терапия за лечение на ХИВ-позитивни лица. Установено е от интервюто с нея, че кандидатката се е лекувала в болница преди да напусне страната и след това е била насочена оттам към център за лечение на ХИВ-позитивни. Решаващият съд е мотивирал своето решение именно, след като е установил конкретните за Л. Д. П. факти и обстоятелства, които самата тя е споделила в проведените с нея интервюта пред административния орган. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материално-правните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Л. П. по чл. 9 от ЗУБ настоящият състав на ВАС приема, че решението на първостепенния съд е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденката не е била принудена да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането си в Камерун. Също така, предвид разказаната бежанска история и справката за обстановката в страната на произход, приложена към делото, не се установява по безспорен начин чужденката да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справката вх. № 01-14428/02.12.2014 г. за ситуацията в Камерун и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., които мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Изтъкнатите от Л. П. причини за напускането на Камерун с оглед на доказателствата по делото са извън приложното поле на ЗУБ. Неоснователни са твърденията, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 172а, ал. 2 от АПК, като не е изложил мотиви, в т. ч. и такива за здравословното състояние на касаторката. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на чужденката. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателката и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателката, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,