Решение № 6453 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1663/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Балкан трейд експорт ЕООД, представено от адв. А. Татарова, срещу решение 5737/29.09.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 4875 по описа за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-22221422164315-004-001/13.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на АПВ в частта относно извършеното прихващане. Претендира деловодни разноски. По частна жалба на касатора в предмета на инстанционния контрол е включено определение 10976/11.12.2023 г. на АССГ по адм.д. 4875/2023 г., с което е оставено без уважение искането на Балкан трейд експрес ЕООД за изменяне на решение 5737/29.09.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 4875 по описа за 2023 г. в частта за съдебните разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доводите са за пропуск на съда да възприеме факта на частичното обжалване на АПВ, което е от значение за определяне на материалния интерес като основа за юрисконсултското възнаграждение, както и да вземе предвид искането му за определяне на възнаграждение под минималните размери. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната и на частната жалби. Иска присъждане деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АССГ е обжалван АПВ в частта, с която е извършено прихващане на вземането на Балкан трейд експорт ЕООД ДДС за възстановяване за данъчен период м. 06.2011 г. с публични задължения данъчни и осигурителни за периоди м. 04.2015 г. м. 11.2016 г. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването. Мотивите на съдебния акт представляват компилация от юрисдикционния акт на горестоящия орган, постановен при оспорването на АПВ по административен ред. Според съда актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма с посочени фактически и правни основания. По решващите му изводи вземането на жалбоподателя е признато, а насрещните публични вземания, с които е извършено прихващането, не са погасени по давност. Давността била прекъсната на основание чл. 172, ал. 2, пр. II ДОПК с предприемането на действия по принудително изпълнение по ИД 160156127/2016 г. /посочени описателно/. С решението е осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София деловодни разноски в размер 7 905.04 лева. С определение 10976/11.12.2023 г. на АССГ по адм.д. 4875/2023 г. е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменяне на решението в частта за разноските. Прието е, че правилно е определен материалният интерес, по който е изчислен размерът на юрисконсултското възнаграждение. Съдебните актове са неправилни. В обхвана на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съдебен състав установи пропуск на първостепенният съд да възприема като основание за нищожност на АПВ липсата на материална компетентност у издалите го органи по приходите. Очевидно по инерция от ревизионните производства оспореният АПВ е издаден от състав от органи по приходите, а не еднолично /срвн. чл. 119, ал. 2 и чл. 129, ал. 1 и ал. 5 ДОПК/ без за производството по раздел I от гл. XVI ДОПК да са приложими правилата на гл. XV от кодекса. Оспореният административен акт е заключителен в производство, образувано с резолюция за извършване на проверка П-22221422164315-0РП-001/15.09.2022 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП София. Резолюцията определя двама органи по приходите за извършване на проверката и това са същите, издали АПВ във формата на електронен документ, подписан с техните квалифицирани електронни подписи. По мотивите на акта подлежащите на възстановяване в полза на Балкан трейд експорт ЕООД суми са след решение 5214/04.08.2022 г. на АССГ, с което е отменен РА 2141308539/13.02.2014 г. за осъществяване по отношение на дружеството на отговорност по чл. 177 ЗДДС за м. 05 и 06.2011 г. за невнесен ДДС по фактура, издадена от Лотос Ай енд Ай ЕООД в размер 90 688 лева. Възстановяването е за д.п.м. 06.2011 г. АПВ и резолюцията за извършване на проверка не индивидуализират искане за възстановяване от лицето. Такова не е класирано и като част от административната преписка. Позоваването в АПВ, като правно основание за издаването на акта, е на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК. С отменения РА 2141308539/13.02.2014 г. е извършено прихващане на задължението на РЛ в размер 90 688 лева за отговорността му по чл. 177 ЗДДС с вземането му за данък за възстановяване за д.п.м. 06.2011 г. в същия размер. Доколкото публичните вземания се събират по реда на ДОПК /вж. чл. 163, ал. 1 ДОПК/, а прихващането е способ за погасяване на публичното вземане /чл. 168, т. 2 ДОПК/, то чрез прихващането в отменения РА е осъществено недължимо събиране на несъществуващото публично вземане. Без погасяването чрез прихващане на публичното вземане да е основен предмет на решението за отмяна на РА администрацията не е основала АПВ на разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК, но е инициирала административното производство по повод на съдебното решение. Независимо от обстоятелството дали възстановяването се основава или не на влязъл в сила съдебен или административен акт /срвн. чл. 129, ал. 1 и ал. 5 ДОПК/, използването в правните норми на единствено число за органа по приходите и граматическото тълкуване обуславят извод за компетентност да издаде АПВ на едноличен орган по приходите, а не на колегиален орган или на състав от органи. Споделеното издаване на акт от компетентността на едноличен орган по приходите от двама органи по приходите е израз на неправомерно упражняване на властническо правомощие от неприета от правопорядъка социална даденост, която по хипотеза е неправосубектна и не може да притежава компетентност. Издаденият от състав на органи по приходите без материална компетентност административен акт е нищожен. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него се прогласи нищожността на АПВ в обжалваната част и се разпореди изпращане на преписката на компетентен орган по приходите в ТД на НАП София /чл. 160, ал. 5 ДОПК във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК/ за издаване на АПВ от едноличен орган по приходите. Указанията по тълкуването и прилагането на закона се ограничават до определяне на компетентния административен орган в съответствие с разясненията от настоящия съдебен акт. От недействителния административен акт не възниква правна промяна и е недължима проверка на основанията за законосъобразност по чл. 146, т.т. 2 - 5 АПК. Пълната отмяна на решението на АССГ включва и присъдените разноски, което осигурява защита на касатора срещу възлагането нему на разноските от първоинстанционното производство, лишава от предмет определението по чл. 248 ГПК и от основание инстанционния контрол върху него. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 18 721.50 лева, от които за първоинстанционното съдебно производство 9 206 лева и за касационното съдебно производство 9 515.50 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение