Решение № 7266 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2012 г.

Решение № 7266 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Директора на Регионалната здравна инспекция, гр. Пловдив, за отмяна на влязлото в сила решение № 13817 от 27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 14382/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Ответникът Симеон Величков Павлов от гр. Пловдив е оспорил искането за отмяна в писмена защита. За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил решение № 795 от 31.05.2010 г. по адм. дело № 85/2010 г. на Административен съд - Пловдив и вместо него е постановил друго, с което е отменил заповед № 39 от 23.12.2009 г., издадена от директора на Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (сега Регионална здравна инспекция), гр. Пловдив. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита, приложим в случаите, когато съдебните актове са неправилни поради наличие на някое от лимитативно предвидените основания от чл. 239, точки 1 - 6 от АПК. В искането за отмяна, подадено от Директора на Регионалната здравна инспекция, гр. Пловдив, не са изложени обстоятелства, обосноваващи някое от основанията за отмяна по чл. 239, точки 1 - 6 от АПК. В проведеното на 10.05.2012 г. съдебно заседание процесуалните представители на искателя са направили изявление, че поддържат искането, както е предявено и не могат да посочат други основания за отмяна. Изложените в искането за отмяна оплаквания по съществото си релевират необоснованост и неправилност като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК на влязлото в сила съдебно решение, постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и следв. от АПК. На основание чл. 233 от АПК така постановеното касационно решение е окончателно и обжалването му е недопустимо. Изложените доводи са процесуално недопустими и не подлежат на разглеждане в извънинстанционно производство по реда на чл. 237 и следв. от АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 - 6 от АПК и подаденото искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените разноски за водене на извънинстанционното производство в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,