Решение № 17273 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2013 г.

Решение № 17273 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 209 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП - гр. София, подадена чрез пълномощника юк. Раева, срещу Решение № 881 от 11.02.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 1971/2012 г., с което е отменена Заповед № 12717-0016008/10.01.2012 г. на Заместник-директора на ТД на НАП-гр. София, с която на "Скай спорт 365-България" ООД със седалище в Благоевград и адрес на управление ул. "Братя Иванови" № 1, ЕИК по Булстат: 201314340, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговски обект", представляващ интернет център за съдействие на клиенти, находящ се в гр. Симитли, ул. "Предел" № 83, за срок от един месец. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква като съществено процесуално нарушение неправилния ред, по който е разгледано делото. Подателят на касационната жалба счита, че неправилно Съдът е приел липса на задължение за адресата на заповедта по издаване на фискални касови бележки за приемането на залози. Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба - "Скай спорт 365-България" ООД - в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно лице и в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. За да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговски обект", Съдът е приел, че не е установено нарушението, за което е издадена и на следващо място като индивидуален административен акт не отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Така постановеното решение е правилно. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от същия закон мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Касационната инстанция намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава Съда от възможност да установи дали актът е издаден в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК за оспорване и съответно за отмяна на индивидуалните административни актове. Бланкетно изложените в заповедта мотиви се отнасят единствено за допуснатото предварително изпълнение и се свеждат до възпроизвеждане на законовите норми. Те обаче не мотивират упражненото от органа по приходите правомощието по целесъобразност да определи максимално допустимия от закона срок за налагане на ПАМ. В нея са посочени фактически и правни основания, които формално удовлетворяват изискването на чл. 146 АПК, но не съдържат съображенията на административния орган относно срока. Следва да се приеме, че липсата на мотиви е порок, водещ до незаконосъобразност на акта. В този смисъл е т. 7 на Постановление № 4/76 г. на Пленума на ВС, и т. 2 на ТР № 4/04 г. на ОСС на ВАС. Указаното нарушение е особено съществено и само по себе си е достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. В този смисъл е безпредметно обсъждането на останалите отменителни мотиви, доколкото те не влияят на крайния резултат, възприет от настоящия съд. С оглед на изложеното касационният съд счита, че касираното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивира и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,