Решение № 10371 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. М. /според вписаното в картата на чужденец с хуманитарен статут на територията на Република България/ , гражданин на Сирия, чрез адв. Колева, срещу решение 15821 от 09.05.2025 г., постановено по адм. дело 2984 по описа на Административен съд София град за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 1983/26.02.2025 г. издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците към МС, с което на основание чл.48, ал.1,т.3 във връзка с чл.34, ал.1 от ЗУБ на касатора е отказано да се събере на територията на Република България със своята майка Т. А. А. и със своя баща М. А. О.. Касаторът, счита обжалваното съдебно решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Твърденията по всяко от посочените касационни основания са подробно обосновани в касационната жалба и въз основа на изложените аргументи се иска отмяна на първоинстанционното решение, както и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Поддържа заявените искания и в проведеното открито съдебно заседание, чрез адв.Колева. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд като правилно постановено да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията в касационната жалба и събраните доказателства по делото, след извършена проверка на съдебния акт при условията на чл.218, ал.1 и ал.2 АПК, намира за установен от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 1983 от 26.02.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3, чл. 34, ал. 1 от Закон за убежищата и бежанците (ЗУБ) във вр. с § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ му е отказано да се събере на територията на Република България с родителите си - майка и баща. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е подробно отсъствието на предпоставките за събиране на лицето с предоставен хуманитарен статут с родителите й, поради некредитиране на представените писмени доказателства за наличие на тежко заболяване, касаещо родителите й, а според данните за рождените им дати е счел, че обективно възрастта на лицата не може да се счита за напреднала. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е мотивирано, като въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е формирал обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон. Правилно тълкувана разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗУБ според която чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ компетентен да разгледа искането е Председателят на агенцията. За целите на производствата, разглеждани по реда на ЗУБ е налице нормативноустановено определение на понятието "членове на семейство". Според разпоредбата на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на същия закон членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Правилни са изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, че не са налице нито една от двете алтернативно установени предпоставки по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ по отношение на кой да е от двамата родители на чужденеца с предоставен хуманитарен статут. За да бъдат изпълнени предпоставките за събиране на пълнолетно лице с родителите му на територията на Република България, освен напредналата възраст или тежко заболяване, всяко от които условия е достатъчно само по себе си, следва да е доказано и обстоятелството, че родителите на чужденеца не са в състояние сами да се грижат за себе си. В конкретния случай правилно не е възприето наличието на коя да е от двете алтернативни процесуални предпоставки. От една страна, правилно е заключено на съда, че родителите на заявителя категорично не са в напреднала възраст. Съдът се е позовал на критериите на Световната здравна организация, според които за напреднала възраст може да се говори от 75 до 89 г. и лицата на тези години да се определят като стари хора /старческа възраст/. В хипотезата на § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ възрастта следва да е поне старческа /в този смисъл напреднала/, каквото обстоятелство липсва за всеки от двамата родители на чужденеца, които са съответно на [възраст] майката и на [възраст] бащата. Споделя се извода на съда, че към момента на постановяване на оспорения административен акт, както и към момента на постановяване на съдебното решение родителите на жалбоподателя не са в напреднала възраст. Правилно на следващо място не е кредитирана представената медицинска документация за двамата родители, доколкото тя не проследява историята на съответните заболявания. Ако по отношение на майката могат да бъдат установени сърдечни проблеми за по дълъг период от време и наложило се оперативно лечение, то за бащата не са представени каквито и да било документи, които да дават информация за заболяване и неговата история. Представените медицински документи за родителите на Н. А. М. изхождат от един и същи лекар, съставени са на една и съща дата и дават едни и същи препоръки за лечение - необходимост от извършване на операция. Не са приложени доказателства за извършени изследвания, диагнози и предписани лечения, от които да бъде направен категоричен извод за каквото и да е заболяване, което от своя страна да бъде квалифицирано и като тежко такова. На следващо място, видно от представените доказателства, не може да бъде направен и извод за наличието на невъзможност лицата да се грижат сами за себе си. Самият касатор пред съда е заявил, че макар и трудно, родителите му се справят и към настоящия момент живеят сами. Липсват доказателства за обективното им физическо и здравословно състояние, от които да може да бъде направен извод, че те не могат да се грижат сами за себе си и им е необходима постоянна чужда помощ и грижа. Не се твърди на родителите на чужденеца да е ограничен достъпа до медицинска помощ в страната, в която се намират. При съобразяване на ситуацията в Сирия, съдът правилно е посочил, че макар и трудно, родителите на Н. А. М. имат достъп до медицинско обслужване. На последно място критерият родителите да не са в състояние сами да се грижат за себе си следва да е наличен при условията на кумулативност и за двамата родители, тъй като липсата на този критерий при един от двамата обуславя възможността той да се грижи за другия. А това е и изрично потвърдено от информацията, която лицето е предоставило при проведеното на 30.10.2024 г. интервю и пред съда, че въпреки затрудненията бащата се грижи за майка му. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства установени от доказателствата по делото. В заключение следва да бъде обобщено, че на база извършения задълбочен анализ на направените фактически установявания първостепенния съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, постановяващ отказ за събиране на територията на Република България на касатора и неговите родители майка и баща. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,