Решение № 15199 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14641/2012 г.

Решение № 15199 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14641/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Денислава Христова Маркова от гр. Търговище, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Румяна Николова Христова от гр. Търговище, подадена чрез нейния процесуален представител адвокат Цветелин Николов Игнатов против решение № 552 от 12.04.2011 г., постановено по адм. д. № 2265 по описа за 2010 г. на Административен съд - Бургас. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание по чл. 1 от ЗОДОВ. Предявена е и частна жалба против определение № 1616 от 10.10.2012 г., с което съдът е осъдил ищцата да заплати на осн. чл 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК направените по делото разноски - възнаграждение за юрисконсулт в размер на 2050 лв. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - гр. Бургас оспорва иска като неоснователен. Оспорва и предявената частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решене Администратиевен съд - Бургас е отхвърлил иска на Денислава Христова Маркова от гр. Търговище, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Румяна Николова Христова от гр. Търговище, проти ОД на МВР - Бургас, за присъждане на сумата от 80 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за които се твръди, че са причинени от бездействие на длъжностни лица от състава на РПУ - Созопол. От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които ищцата оснонование исковата си претенция става ясно, че неимуществените вреди произтичат от това, че разследващ полицай не е извършил приемане на разпознаване на трупа на бащата на ищцата, направено от нейната майка, както и от разпознаване основано на зъбния статус от лекуващ лекар по дентална медицина, което е наложило да се вземе материал за ДНК експертиза от ищцата. Предвид ниската й възраст, това, според същата е довело до рязко влошаване на здравословното й състояние, причинило й е перикарден излив и синузит в остра форма. Съдът е отхвърлил исковата претенция с мотив, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на разследващите полицаи, липсва и причинно - следствена връзка между твърдяните вреди и извършените прицесуално- следствени действия. Решението е правилно, същото е съобразено с приложимия материален закон - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилно съдът приема, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие спрамо ищцата, както и липса на причинно - следствена връзка между твърдените заболявания и извършените спрямо нея действия по вземане на генетичен материал за ДНК експертизата. Съдът в производството ясно е разграничил хипотезите, при които ищците претендират вреди за извършени спрямо тях незаконосъобразни действия или бездействия от хипотезата, при която е налице наследяване на правото на обезщетение. Във втората хипотеза, на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. В този случай правото на обезщетение е лично право на ищеца - наследник, което той е придобил по силата на наследственото правоприемство, като условие за това е правото на обезщетение да е възникнало и да е упражнено от наследодателя приживе. В общата хипотеза на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ правото на обезщетение възниква, ако спрямо ищца са извършени незаконосъобразни действия, или същият търпи вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица или административни органи. Твърдяното бездействие в исковата молба, според ищцата се състои в незаконосъобразно задържане на на тялото на починалия й баща близо една година след смъртта му, във връзка с разпознаване на трупа и извършване на ДНК експертиза, незаконосъобразните действия - неправилно посочване на причината за смъртта и задължаване на ищцата да даде материал за ДНК експертиза. Правилно в мотивите си съдът приема, че в рамките на извършено досъдебно производство разследващите органи нямат нормативно определени задължения спрямо ищцата, в качеството й на наследник, които те да не са извършили. Продължителността на досъдебното производство не е свързано с наличие на преки задължения спрямо ищцата като наследник по закон на починалото лице и същата не е предявена като основание за обезщетение. Следва да се отбележи и че продължителността на досъдебното производство може да се предяви в този случай като фактическо основание за иска, ако е нарушено изискването за разумност на срока за провеждане и приключване. Такова фактическо основание не е наведено в исковата молба и по тази причина първоинстнационният съд не е провеждал обсъждане на това обстоятелство. Правилни са изводите за липса на незаконосъобразни действия спрямо ищцата, извършени от разследващите полицаи. Задължението за даване на материал за ДНК експертиза е за лицата по чл. 146, ал. 1 и 2 от НПК и ищцата не попада в техния кръг, т. е. следва да се приеме, че същата е дала материал за такава експертиза доброволно. Видно от постановлението на разследващия полицай от 28.09.2009 г. това е станало чрез кръвна проба, а по делото не е било установено, че това е довело до посочените в исковата молба заболявания. Правилни са изводите за липса на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и вземането на кръвна проба за ДНК експертиза. С ТР № 3/2010 г. на ОС на ВАС, в хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК се признава правото на разноски на ответника, в случаите, когато оспорването е отхвърлено, а същият е представляван от юрисконсулт. В исковото производство, при приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника се дължат разноски. Предпоставка за упражняване на това право обаче е представяне на списък, посочен чл. 80 от ГПК. Към настоящия момент по приложението на тази норма е постановено и ТР № 6/2013 г., на ГК на ВКС, в т. 8 на което изрично се приема, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато не е представен списък на същите, е недопустима. Основанието на съда, изразено в мотивите на това решение е разграничението, което се прави между съществуването на процесуалното право на разноски и надлежното му упражняване, предпоставка за което чрез сезиране на съда за произнасяне с определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е представянето на списък на разноските. Предвид приложимостта на нормите на ГПК извън изричната процесуална уредба, съдържаща се в глава единадесета на АПК, настоящата инстнация намира, че ответникът, когато претендира разноски, поради отхвърляне на исковата претенция, също е длъжен да представи списък, за да сезира надлежно съда да се проинесе по нея. Като не е представил списък на разноските, ответникът не е сезирал надлежно съда да се произнесе по претенцията с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. От своя страна, като се е произнесъл по искането без да е налице процесуалната предпоставка по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК за надлежното упражняване на процесуалното право на съдебни разноски, съдът е постановил недопустимо определение, което следва да се обезсили. По изложените съображения, Върховният административен съд