Решение № 306 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2020 г.

Решение № 306 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез упълномощен процесуален представител юриск. Дуевски, срещу Решение № 7921 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6100 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. и по частна жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго – Про Мрежи" АД), с ЕИК *********, срещу Определение № 263 от 13.01.2020 г., постановено по същото дело. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Русе по нахд № 2491 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № НП-204 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, с обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Русе по кнахд № 132 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски от 553, 81 лв. за производството по ЗОДОВ и съдът е отхвърлил претенцията на жалбоподателя до пълния предявен размер от 842, 00 лв. С определение № 263 от 13.01.2020 г. е отхвърлена молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 7921 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6100 по описа на АССГ за 2019 г. в частта за разноските присъдени за производството по ЗОДОВ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с 8 бр. юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Посочва, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. При условията на евентуалност сочи, че сумата на обезщетението следва да бъде намалена предвид изключително ниската правна и фактическа сложност на делото. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът е присъдил тази сума ведно с начисления данък добавена стойност (ДДС), доколкото заплатеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер. По тези причини се иска отмяната на обжалваното решение. В писмен отговор "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба и излага подробни доводи за неоснователността й. Счита, че правото на защита на страната е конституционно признато право и в този смисъл всяка една от страните сама преценява как да защитава своите интереси. Позовава се на решение на КС на РБ № 10 от 29.09.2016 г. постановено по к. д. № 3/2016 г., според което участието на адвокатите в решаването на правни спорове по съдебен ред, страна по които са юридически лица, се основава на конституционната функция на адвокатурата да подпомага ЮЛ при защита на интересите им. Претендират се разноските, сторени за касационното производство съгласно приложен списък. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД частна жалба. По същество моли да бъде уважена касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки и в съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство. "Електроразпределение Север" АД е подало частна жалба против определение № 263 от 13.01.2020 г. с което е отхвърлено искането им за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за производството по ЗОДОВ. Твърди, че определението е неправилно като постановено при несъобразяване с действащата правна рамка. Обръща се внимание, че се касае за два отделни иска, макар и свързани с едно и също наказателно постановление. Договорите за правна защита и съдействие имат за предмет защитата на дружеството пред различни съдебни инстанции, предвид което двата заплатени хонорара представляват два отделни фактически състава на увреждане. В тази връзка частният жалбоподател се позовава на чл. 72, ал. 2 ГПК и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като обръща внимание, че без значение се явява факта, дали двата иска са предявени в едно или в две отделни производства. На следващо място поддържа становище, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ не поставя ограничение за присъждане на повече от едно адвокатско възнаграждение ако в производството е предявен повече от един иск. Позовава се на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2004 г. По тези съображения моли отмяната на обжалваното определение и изменение на постановеното решение, като бъде присъден пълният размер на направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение. Представя доказателства за извършени разноски за производството по частната жалба и списък на тези разноски. Частната жалба се оспорва в представен по делото писмен отговор от КЕВР от 13.02.2020 г., в който се твърди, че определението е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно отчел направеното възражение за прекомерност и всички останали относими към присъждането на разноските обстоятелства. Счита, че решението на дружеството да предяви вземането си от един и същ правоуреждащ юридически факт (едно и също НП ) с две искови молби е негов избор, и това поведение не кореспондира с принципа на добросъвестност, още повече, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Моли се за оставяне в сила на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него частна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната и оставяне в сила на обжалваното от КЕВР съдебно решение. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и проверка на обжалваното определение, както и след служебна такава за тяхната валидност, допустимост и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба на КЕВР е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба на "Електроразпределение Север" АД. Производството по делото е обединило двете искови молби на "Електроразпределение север "АД образувани по повод направени разноски за обжалване на наказателно постановление № НП-204/30.01.2015 г. пред РС - Русе и във връзка с касационното обжалване на решението на РС пред АС - Русе, като производството по делото е продължило под № 6100/2019 г. по описа на АССГ. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими, а по същество за изцяло основателни. Приел е, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба и по двата обективно съединени иска. Позовал се на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № НП-204 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Районен съд – Русе и пред АС – Русе "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – Про мрежи" АД) е заплатило общо сумата от 2712, 00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда – установена и доказана по делото. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно – следствена връзка като изложил подробни мотиви и се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. По тези съображения приел исковете за доказани по основание. Изложени са подробни мотиви във връзка с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да прецени дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. В заключение и след като обсъдил приобщената по делото справка, представена от настоящия ответник по касация в първоинстанционното производство, съдът направил извод, че стореният разход, предмет на исковете за присъждане на обезщетение, е бил необходим. На следващо място, съдът отчел, че договореното адвокатско възнаграждение по делото във въззивния съд и в АС – Русе е определено и заплатено в минималния размер на по 1356, 00 лв. за инстанция при съобразяване на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 и пар. 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За неприложима към казуса съдът преценил, че е разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото в процесния случай е налице материален интерес, тъй като с наказателното постановление е наложена имуществена санкция. За да извърши преценка досежно това претендираният размер на обезщетенията явява ли се справедлив и обоснован, съдът е взел предвид размера на защитавания интерес и положения адвокатски труд по всяко отделно производство. Като отчел и извършените по двете дела процесуални действия от представляващия "Електроразпределение Север" АД адвокат, съдът направил извод, че уговорените и заплатени възнаграждения са в съответствие с посочената Наредба и като размер, претендиран като обезщетения, са справедливи и не са налице законови предпоставки за тяхното намаляване. По така изложените в решението подробни съображения, съдът направил извод, че претенциите са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Присъдил сумата на обезщетенията, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, във връзка, с което са претендирани вредите – 20.05.2016 г. като се позовал по въпроса на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. Като съобразил изхода на спора, съдът приел, че искането на "Електроразпределение Север" АД за присъждане на сторените по делото разноски е основателно. Приел е обаче, че възражението на ответника за неговата прекомерност в това производство е основателно. Приел, че изборът на ищеца да образува две отделни производства, по всяко от които да плати отделни адвокатски възнаграждения, не кореспондира с принципа за добросъвестност, поради което върху ищеца следва да бъде възложена тежестта от присъждане само на онова заплатено от него адвокатско възнаграждение, което би му се следвало при добросъвестно упражняване на процесуални права и във връзка със защитата на претендираното от него накърнено материално право. Съдът е посочил, че материалният интерес по делото е 2712 лева, поради което на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, дължимото възнаграждение е в размер на 503, 81 лева с ДДС. Присъдил е и направените разноски за държавна такса в общ размер на 50 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възраженията, които касационният жалбоподател КЕВР е поставил за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Няма спор по делото, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Неоснователен се явява доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС - Русе. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства, правилно е прието от съда, че са налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г. Развитите в касационната жалба на КЕВР съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението не се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представените писмени отговори на исковите молби (и по присъединеното дело), нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове изцяло, като съображенията му във връзка с направеното от КЕВР възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани като вреда, се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. По повдигнатия от КЕВР въпрос относно съразмерността и обосноваността на договорения и заплатен адвокатски хонорар следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него." Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция (което становище е изразено от съдебния състав и в други свои съдебни решения) за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договорените и изплатени адвокатски възнаграждения, претендирани като имуществена вреда, са на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Размерът на възнаграждението съгласно законовата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА трябва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по-малък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. При съобразяване на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което са уважени изцяло двата обективно съединени иска следва да се остави в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба на КЕВР основания за неговата отмяна. По отношение на подадената частна жалба. Същата се явява неоснователна. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта относно присъдените разноски в производството по ЗОДОВ. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд, приел, че молбата по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е неоснователна. Съдът отново се позовал на аргументите, които са изтъкнати в решението, чието изменение е поискано, относно размера на разноските, като е приел, че двете искови молби са разгледани в едно производство. По тези причини отхвърлил искането за изменение на Решение № 7921 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6100 по описа на АССГ за 2019 г. в частта за разноските. Определението е правилно. Направените от съда изводи, с които е мотивирана неоснователността на молбата на "Електроразпределение Север" АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, са обосновани и са в съответствие с материалния закон. В тази насока правилно е отчетено от съда, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е заявено своевременно, като са съобразени и относимите обстоятелства - предявяването от "Електроразпределение Север" АД на вземането му от един и същ правоуреждащ юридически факт с две искови молби, вместо с една; ниската правна и фактическа сложност на спора; извършените в хода на съдебното производство процесуални действия, които били взети предвид при преценката на възнаграждението на адвоката. По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъда оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява основателно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че обжалваното Определение № 263 от 13.01.2020 г., постановено по адм. д. № 6100 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. е валидно и допустимо, но е неправилно. Поради това намирам, че то следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 7921 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6100 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД претендираната сума в общ размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Не съм съгласна с направения от мнозинството от съдебния състав извод, че правилно първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Становището ми е, че изложените от съда съображения, с които е мотивирана неоснователността на молбата на "Електроразпределение Север" АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и направените изводи, са необосновани и са в нарушение на материалния закон. Сключването на договори за правна защита и съдействие, уговарянето и заплащането по тях на дължимото адвокатско възнаграждение от страна на "Електроразпределение Север" АД по всеки от предявените искове не може да се квалифицира като "противоправно поведение", както е сторил това първоинстанционният съд в решението и което становище не е намерил основание да ревизира с обжалваното определение. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 6077/2019 г. към адм. д. № 6100/2019 г.) не променя горния извод, както и не води до такъв за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна по втория от тях. Вярно е, че вредите, обезщетяване на които се търси, произтичат от един и същи увреждащ "Електроразпределение Север" АД факт - незаконосъобразното наказателно постановление, но това не обосновава извод, че е предявен един иск. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства. В казуса относно настъпилите вреди това са приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми. Доколкото претендираното в производството по обезщетение адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове практически се явява договорено на минимума (с пренебрежимо превишение), следва да се приеме, че то е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и предвид изхода на спора, КЕВР е следвало да бъде осъдена да го заплати на дружеството в пълен размер съобразно представените доказателства. В тази насока, основателно, според мен, "Електроразпределение Север" АД се позовава и на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не споделям и изводите на мнозинството от съдебния състав относно размера на разноските, които се следват за настоящото касационно производство на "Електроразпределение Север" АД за адвокатско възнаграждение. По изложените по - горе в настоящото особено мнение съображения, намирам, че предвид изхода на спора по касационната жалба на КЕВР, на "Електроразпределение Север" АД се следват и сторените в настоящото производство разноски - в размер на 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение (за производството в частта по касационната жалба). Предвид размера на договореното възнаграждение, материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Доколкото с настоящото особено мнение изразих становище, че предявената частна жалба от "Електроразпределение Север" АД е основателна, на дружеството се следват и разноски в размер на 240, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството в частта по частната жалба и за държавна такса в размер на 15, 00 лв. съобразно представените доказателства и направеното искане. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: __________________ /Румяна Лилова/