Решение № 6818 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 631/2011 г.

Решение № 6818 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 631/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Полина Павлова Йонова, гр. Плевен, ж. к. "Сторгозия" бл. 60, вх. "В", ап. 15 за отмяна на определение № 10776 от 23.09.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 11080/2010 г. и на определение № 12741 от 1.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 13326/2010 г. Молителят иска посочените съдебни актове да бъдат отменени на основание чл. 239, т. 1, 2 и 5 АПК. Твърди, че не е доволен от тях, тъй като са незаконосъобразни, формални, порочни, абсурдни, неправилни и необосновани. Счита, че е налице демонстративен отказ от правосъдие при злонамерена злоупотреба със служебно положение и конфликт на интереси, извършени преднамерено и с цел постигането на конкретен резултат и облага за ответника. Сочи, че не е налице процесуално представителство, когато по делото не е конституиран ответник и представеното становище от настоящия директор на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Плевен, е в защита на лице, загубило качеството си на директор. С оглед на това счита за рекет и злоупотреба с власт осъждането да заплати направените по делото разноски. Като основания за отмяна на посочените съдебни актове по чл. 239, т. 1 АПК сочи: формалните и незаконосъобразни мотиви на съдебните актове; изложеното в частната жалба от 07.10.2010 г., че не е налице основание за приложение на тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд; пренебрегнатия от Върховния административен съд факт, че Административен съд, гр. Плевен не отделил спорното от безспорното; твърдението в частната жалба, че в случая не е налице основание за приложение на чл. 143, ал. 4 АПК; механичното и солидарно повтаряне на мотивите на Административен съд, гр. Плевен от Върховния административен съд; прекратената с мълчалив отказ преписка от Министерството на вътрешните работи; извършеното процесуално нарушение от съдията-докладчик по делото изразяващо се в използване на посоченото от Йонова правно основание за оставяне без разглеждане на исканата защита; незаконосъобразното делене от Върховния административен съд на депозираната жалба на две части; възлагането на разноските е акт на саморазправа, злоупотреба със служебно положение, превишаване на власт, принуда, рекет и конфликт на интереси. Като основания по чл. 239, т. 2 АПК за отмяна на съдебните актове сочи: с актовете си Върховният административен съд осъществил злоупотреба със служебно положение, конфликт на интереси, отказ от правосъдие и солидарна подкрепа на Административен съд, гр. Плевен; същите деяния са осъществени и предвид факт, че по делото не е установено процесуално представителство, както и задължително такова по силата на закон, а е възложен максималния размер на възнаграждение; злоупотреба със служебно положение, конфликт на интереси и отказ от правосъдие осъществени от съдията-докладчик по делото и потвърдено солидарно от Върховния административен съд; солидарно от съдилищата извършено необсъждане на доказателствата и неотделяне на спорното от безспорното; конфликт на интереси, злоупотреба със служебно положение и отказ от правосъдие, солидарно осъществено от съдилищата, произнасянето в закрито заседание; същото е налице и по отношение на приетата процесуална недопустимост на жалбата, като с тези си действия съдилищата са извършили престъпление; излагането на формални и нелогични твърдения от съда е доказателство за сериозността на извършеното от бившия директор на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи нарушение. Основания за отмяна на съдебните актове по чл. 239, т. 5 АПК са: провеждането на закрито заседание е довело до лишаване от право на участие в делото; незаконосъобразно позоваване на чл. 150 АПК, извършено солидарно от съдилищата; произнасянето в закрито заседание е довело до лишаване от право на защита. Йонова моли съда да отмени посочените определения на Върховния административен съд и върне делото за ново разглеждане на друг състав. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Плевен, счита същото за недопустимо. Изложените основания не са свързани с предпоставките на чл. 239, т. 1, 2 и 5 АПК. Твърденията засягат правилността на съдебните актове. Алтернативно поддържа твърдение за неоснователност на искането. С определение № 405 от 12.07.2010 г. Административен съд, гр. Плевен оставил без разглеждане жалбата на Йонова срещу неоснователно действие на основание чл. 250 АПК и прекратил съдебното производство, а в частта, досежно твърдяния конфликт на интереси изпратил преписката по компетентност на Министерството на вътрешните работи. С определение № 422 от 16.07.2010 г. Административен съд, гр. Плевен осъдил Йонова да заплати на ответника 250 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С определение № 10776 от 23.09.2010 г. Върховният административен съд оставил в сила определение № 405 от 12.07.2010 г. на Административен съд, гр. Плевен, и отменил определение № 422 от 16.07.2010 г. като върнал делото на съда за ново произнасяне в частта за разноските. С определение № 522 от 04.10.2010 г. съдът осъдил Йонова да заплати на ответника - Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 250 лв. С определение № 12741 от 01.11.2010 г. Върховният административен съд отменил определение № 522 от 04.10.2010 г. в частта, с която Йонова е осъдена да заплати разноски в размер над 150 лв., а в останалата част оставил определението в сила. Върховният административен съд счита, че определение № 10776 от 23.09.2010 г. на Върховния административен съд, в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане не подлежи на отмяна, тъй като с него нито се решава материалноправния спор, нито се прегражда пътя за защита. С оглед на това искането в тази част е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. На отмяна подлежат определение № 10776 от 23.09.2010 г. Върховният административен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 405 от 12.07.2010 г. на Административен съд, гр. Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на Йонова и определение № 12741 от 01.11.2010 г. на Върховния административен съд, с което е определен размера на дължимите от молителя разноски. С първото определение се прегражда пътя на търсената защита по съдебен ред, а с второто е разрешен материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. По отношение на тези съдебни актове искането за отмяна е подадено от легитимирано лице - Йонова е била страна в съдебните производства и е обвързана от неизгодните за нея съдебни актове. За да е допустимо искането за отмяна освен, че трябва да е подадено от легитимирано лице срещу подлежащ на отмяна акт, трябва и да е подадено в срока по чл. 240, ал. и 2 АПК. Основанията, които молителката твърди за исканата отмяна, счита, че са такива по чл. 239, т. 1, 2 и 5 АПК. От изложеното досежно основанията по т. 1 и 2 е видно, че те касаят обстоятелства, които предхождат и/или произтичат от самия съдебен акт. С оглед на това искането за отмяна следва да бъде подадено в едногодишен срок от влизане на съдебния акт в сила, но не по-късно от три месеца от узнаването. Следователно в случая, с оглед твърдяните основания, тримесечният срок започва да тече от постановяване на акта. Определение № 10776 на Върховния административен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 405 от 12.07.2010 г. на Административен съд, гр. Плевен, е постановено на 23.09.2010 г. и тримесечния срок изтича на 23.12.2010 г. Искането е подадено на 27.12.2010 г., т. е. след изтичане на срока. Същото е вярно и досежно твърдяните отменителни основани по т. 5. Тримесечният срок за отмяна на това основание също тече от 23.09.2010 г. Следователно искането на Йонова за отмяна на Определение № 10776 от 23.09.2010 г. на Върховния административен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 405 от 12.07.2010 г. на Административен съд, гр. Плевен, е подадено след изтичането на предвидения в чл. 240 АПК срок. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на молителя да иска отмяна на съдебния акт. С оглед на това искането в тази му част е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Искането за отмяна на определение № 12741 от 01.11.2010 г. на Върховния административен съд, с оглед на твърдяните основания за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Отмяната като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове е допустима само на изрично предвидените в закона основания - чл. 239 АПК. Тъй като е извънреден способ основанията, на които е допустима отмяната, се тълкуват стриктно (strictо juris), те не могат да се тълкуват разширително. Видно от подробно изложените основания, които молителят счита, че са такива по т. 1, нито едно от тях не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Всичките девет основания са лична преценка на Йонова на извършените от съда процесуални действия и на постановените от съда съдебни актове. Нито мотивите на съдебните актове, нито изложеното в жалбата до горната инстанция, нито твърдението, че съдът не е отделил спорното от безспорното, нито твърдението, че не е налице отхвърляне на жалбата и с оглед на това няма основание за прилагане на чл. 143, ал. 4 АПК, нито твърдението за механична солидарност на Върховния съд с мотивите на Административен съд, гр. Плевен, нито твърдяния отказ от правосъдие, нито соченото незаконосъобразно делене на жалбата на две части, нито твърдението, че възлагането на съдебните разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение е акт на саморазправа, злоупотреба със служебно положение, превишаване на власт, принуда, рекет и конфликт на интереси с цел отмъщение са релевантни доказателства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото въпреки положената от Йонова дължима грижа. Още по-малко такова обстоятелство е мълчаливият отказ на Министерството на вътрешните работи да се произнесе по препратената му от съда по компетентност жалба на Йонова. Личната преценка за процесуалните действия и актовете на съда не е ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. С оглед на това искането за отмяна на това основание е неоснователно. Неоснователно е и искането за отмяна на основание чл. 239, т. 2 АПК. За да е налице основание за отмяна по т. 2 е необходимо твърдяното престъпно действие на чл. на състава на съда във връзка с решаване на делото да бъде установено по надлежния съдебен ред. Това означава престъплението да е установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая молителят не представя такива доказателства. Изложените седем твърдения за злоупотреба със служебно положение, конфликт на интереси, отказ от правосъдие, рекет, принуда от състава на Върховния административен съд не са установени по надлежния ред. Молителката има правната възможност да сезира прокуратурата, ако счита, че съдът е допуснал твърдяните от нея престъпления. Едва след влизане в сила на съдебни актове, с които твърдяните престъпления са доказани за извършени от членовете на състава, ще е налице основание за отмяна на определение № 12771 от 01.11.2010 г. на Върховния административен съд, с което молителката е осъдена да заплати 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е и искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК. Отмяна на това основание е допустима когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не могла да отстрани. От изложеното в молбата е видно, че и трите твърдяни от Йонова обстоятелства, обосноваващи искането за отмяна, са свързани с характера на проведеното от съда съдебно заседание. Молителката твърди, че е лишена от право на участие и на защита, тъй като съдът провел закрито, а не открито съдебно заседание. Върховният административен съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на административния съд, с което той се е произнесъл само и единствено досежно разноските, т. е. с акт, постановен в производство по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съгласно тази разпоредба съдът се произнася по дължимостта на разноските в закрито заседание. Върховният административен съд, съгласно чл. 234, ал. 1 АПК разглежда жалбата в закрито заседание, освен акт не постанови друго. Следователно законодателят е дал право на съда да прецени необходимо ли е или не провеждането на открито заседание. В случая съдът е приел, че не е налице необходимост от открито заседание и тази негова преценка не подлежи на какъвто и да било контрол. Съдебното производство пред Върховния съд е започнало по частна жалба на молителката и следователно тя е имал възможност да изложи всички свои доводи и да организира защитата си. Провеждането на закрито заседание не е лишило по какъвто и да е начин молителката от възможност да участва в делото или от защита. Видно от изложеното твърдяните от молителката основания за отмяна на определение № 12771 от 01.11.2010 г. на Върховния административен съд са неоснователни, поради което искането следва да бъде отхвърлено. С оглед изложеното по-горе искането за отмяна на определение № 10776 от 23.09.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 10080/2010 г. е недопустимо в частта, в която отменя определението на административния съд и връща делото за ново разглеждане, поради характера на акта, и недопустимо в останалата част поради подаване след изтичане на срока. С оглед на това искането следва да бъде оставено без разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1, чл. 240 и 244, ал. 1 и 3 АПК Върховният административен съд