Решение № 11030 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. Т., чрез адв. Аврамов като процесуален представител, срещу решение 461 от 16.01.2025 г., постановено по адм. дело 209/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, поправено с решение 5527 от 17.06.2025 г. на същия съд за отстраняване по реда на чл. 175 АПК на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива му. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед в частта й, с която на С. В. Т. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ Сезонна постройка в северната част на ПИ 32425.27.12 по КККР на [населено място]. Ответникът заместник - кметът по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, чрез пълномощника си юрк. Райнова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът - В. И. Т., в писмен отговор също счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 461 от 16.01.2025 г., поправено с решение 5527 от 17.06.2025 г., е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед 3981 от 28.11.2023 г. на заместник - кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас в частта, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на С. В. Т. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ Сезонна постройка в северната част на ПИ 32425.27.12 по КККР на [населено място]. Жалбоподателката твърди, че тя не е извършител на строежа, а извършител е само нейният бивш съпруг В. И. Т., който е другият адресат на заповедта. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Излага съображения за наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е описан в заповедта такъв, какъвто съществува на място, без да се създава съмнение кой е обектът, който трябва да бъде премахнат. Посочва, че същият представлява постройка за сезонно обитаване със застроена площ 51 кв. м и средна височина 2.50 м, изградена върху излята масивна стоманобетонова плоча с размери 10/9.40 м, като са установени изградени стоманобетонни подпорни стени и стълбища. Приема, че строежът е реализиран чрез монтиране на контейнер Топ хаус върху плочата с разположени в него два броя помещения, коридор и санитарен възел, като впоследствие са пристроени на север складово помещение, а на юг общо помещение. Посочено е, че пристройките са изпълнени от метална конструкция, закрепена към контейнера и анкерирана посредством метални опори към стоманобетоновата плоча; стените са изпълнени от OSB плоскости с положена отвътре вата, фибран и дървена облицовка; покривът в зоната на контейнера е изпълнен също от метална конструкция тип ферма , положена е дъсчена обшивка и покритие хидроизолационни плоскости; оформени са отвори и са монтирани врати и прозорци. Установено е, че постройката е цялостно завършена, захранена е с електрическа енергия и вода. Съдът приема за безспорно, че в случая е налице строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, изграден без строителни книжа върху земеделска територия общинска собственост, без одобрен подробен устройствен план, както и че предвид времето на изграждането му 2009 -2012 г. не попада в хипотезите на търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаната в заповедта сезонна постройка представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, за изграждането на който са изискуеми одобрен проект и строително разрешение. Съдът правилно приема, че в случая не са налице предпоставките за определяне на строежа като търпим по § 16, ал. 1-3 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ предвид периода на изграждането му. По делото се спори дали жалбоподателката е извършител на строежа и дали административният орган правилно определя същата като адресат на задължението за премахване наред с бившия й съпруг В. Т.. По този въпрос съдът обосновава извод, че Т. се явява извършител на незаконния строеж, тъй като той е бил изграден по време на брака и преди фактическата раздяла на двамата бивши вече съпрузи адресати на оспорената заповед. Като анализира събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, обсъдени с писмените такива, приобщени по административната преписка, съдът приема, че към 2012 г., когато настъпва влошаване на отношенията между съпрузите и жалбоподателката с техните деца спират да посещават имота, построеното вече има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, тъй като към този момент закупеният от тях контейнер е трайно прикрепен върху бетонов фундамент, като е изградена и покривна конструкция. Счита, че този извод не се променя от факта, че след това В. Т. еднолично извършва допълнителни довършителни работи по изграждане на складово помещение на север и общо помещение на юг чрез изграждане на стени от плоскости, успоредно на стените на контейнера. Неоснователно е възражението на касаторката, че както в оспорената заповед, така и в обжалваното решение се съдържа противоречие относно това дали отговорността й като адресат е ангажирана в качеството на възложител или на извършител на строежа. Посочването в заповедта, че за строежа не са представени строителни книжа от възложителя, не може да се приеме като придаване на качеството възложител на адресатите на заповедта. В констативен протокол О-3 от 27.01.2023 г. е изследван въпроса за собствеността на имота и извършителите на строежа. В констативен акт О-3 от 16.08.2023 г., на базата на който е издадена оспорената заповед в частта относно извършителите на строежа са обсъдени представените пред общинската администрация декларация на В. Т. с вх. 24-00-2034/4/26.01.2023 г., сочеща него и бившата му вече съпруга С. Т. като извършители, както и възражение на касаторката с вх. 24-00-2077/4/27.02.2023 г., че същата не е участвала по какъвто и да е начин в изграждането на строежа. В мотивната част от заповедта също се обсъждат факти, свързани с извършването на строежа от двамата съпрузи по време на брака им. Правилно първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай адресатите на заповедта не могат да имат качеството възложител на строежа. Това качество според чл. 161, ал. 1 ЗУТ може да има собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. По делото е установено безспорно, че постройката е изградена в терен - общинска собственост, който е съседен на придобития от тях имот 123 от 500 кв. м. Тъй като адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ могат да бъдат посочените категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа (неговият извършител) и/или правна (носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден този строеж), в случая адресатите на заповедта могат да имат единствено качеството на извършител на строежа, както правилно приема съдът. Съответно, правилно адресатите на оспорената заповед са квалифицирани като извършители на строежа. Неоснователни са доводите на касаторката, че в хода на производството не е доказано, че притежава това качество наред с бившия си съпруг. По делото е установено, че Т. сключват граждански брак на 21.09.1997 г., който е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 11.08.2015 г. Правилно първоинстнционният съд приема, че още към 2012 г., преди влошаване на отношенията между съпрузите и последвалата през 2013 г. фактическа раздяла, е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Събраните по делото писмени и гласни доказателства потвърждават, че към посочената година вече е изграден бетонов фундамент с трайно прикрепен към него контейнер и покривна конструкция (два навеса). Този факт не се оспорва и от жалбоподателката. Без значение е обстоятелството, че договорът за изработка на контейнера с Топ Хаус ООД от 19.05.2009 г. и съставеният по-късно приемо-предавателен протокол от 30.05.2009 г. са подписани само от В. Т.. Участието на касаторката в изграждането на строежа на този етап и ползването му от нея до средата на 2012 г. се потвърждава от свидетелските показания на техния син Х. Т.. Дадените от дъщерята С. Т. свидетелски показания не оборват тези факти и обстоятелства. Изпълнените впоследствие от В. Т. помещения - складово и общо, имат спомагателна и обслужваща функция и са неразделна част от вече съществуващия строеж. Обстоятелството, че само Т. посещава имота след фактическата раздяла на съпрузите не променя факта, че строежът е изграден преди това по време на брака, който е прекратен през 2015 г. Правилно съдът приема, че е без значение с чии средства е изпълнена процесната постройка. Определянето на качеството извършител на строежа не е обвързано с финансирането му. Субективното отношение на касаторката към имота и строежа, за което основно свидетелства в показанията си дъщерята С. Т., също не е обстоятелство, което следва да се отчита при преценката на това качество. В касационната жалба са обсъдени пространно несъответствия в свидетелските показания на Г. Ц. и Х. Т., събрани в първоинстанционното производство, с такива, дадени от тях по други съдебни производства. Показанията на тези свидетели, дадени по граждански дела с различен предмет и интерпретацията им в мотивите на постановените по тях съдебни актове, не могат да се обсъждат в настоящото производство. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника - издател на административния акт за присъждане на разноски за тази инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на община Бургас в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,