Решение № 9632 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11461/2018 г.

Решение № 9632 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11461/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център – 28 – София" ЕООД, гр. София против решение № 4176/19.06.2018 г. по адм. дело № 2332/2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че лечебното заведение е нарушило поетото задължение по чл. 53 от индивидуалния си договор с НЗОК за назначаване на СМД по брой или стойност на отделните видове в рамките на подписаните протоколи за съответното тримесечие, което законосъобразно е довело до ангажиране на отговорността му за възстановяване на средствата за превишенията. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4176/19.06.2018 г. по адм. дело № 2332/2018 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на "ДКЦ XXVІІІ – София" ЕООД, гр. София срещу писмена покана за възстановяване на суми с изх. № 29 – 07 – 9/02.02.2018 г. на директора на СЗОК, с която е разпоредено да възстанови сумата от 760, 00 лева, представляваща неоснователно получени средства от допуснато превишение на определения брой СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) за второто тримесечие на 2017 г. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. В рамките на назначена проверка от директора на СЗОК контролните органи са установили превишение от лечебното заведение на броя направления за специализирани медицински дейности (бл. МЗ-НЗОК № 3) за второто тримесечие на 2017 г. в размер на 760, 00 лева. Съставен е протокол за неоснователно получени суми, от който е видно, че реализираното превишение представлява разликата между реализирани (изпълнени и заплатени) направления на СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) и определения брой за направления на СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3), заедно с допустимите общо 25 % превишения за второто тримесечие на 2017 г. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила процесното превишение. Съгласно чл. 76а ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. С чл. 56, ал. 1 от индивидуален договор № 222244/5.05.2017 г., сключен между НЗОК и "ДКЦ XXVІІІ – София" ЕООД, гр. София е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Определените с регулативните стандарти рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават СМД са съобразени с публичния финансов ресурс на НЗОК и представляват способ за разпределение на лимитирани бюджетни средства. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления. Реализираните превишения над допустимите формират неоснователно получени суми. Обосновано административният съд е приел, че е осъществен фактическия състав от хипотезата на чл. 76а ЗЗО. При реализиране на отговорността по възстановяването им са спазени административнопроизводствените правила и размерът е точно определен. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение