Решение № 9958 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2011 г.

Решение № 9958 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил и Мая Веселинови от гр. София чрез адв. Сълова срещу решение № 2874/25.02.2011 г. по адм. дело № 4947/2010 г. на състав на трето отделение на Върховния административен съд, с което в производство по чл. 80а, ал. 3 ЗДСл е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ЗС-12/18.02.2010 г. на министъра на отбраната на Република България. Жалбоподателите са осъдени да заплатят на Министерство на отбраната разноски по делото в размер на 150 лева. В развити в касационната жалба съображения се поддържа неправилност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Молят да се отмени решението и се постанови друго по същество, с което се отмeни обжалваната заповед. Ответникът - министърът на отбраната чрез юриск. Деневска оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, по съображения изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови посочения правен резултат, тричленният състав на Върховният административен съд - трето отделение, е приел, че съпрузите Веселинови държат без правно основание процесния апартамент № 43, бл. 304, вх. Г, ет. 9 - ж. к "Дружба-2", представляващ частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд и в управление на Министерството на отбраната. Този извод съдът е извел въз основа на представения предварителен договор от 01.03.1994 г. за продажба на жилище по чл. 19 ЗЗД, сключен между жалбоподателите и Министерството на отбраната, и чл. 9а от Указ № 463 за създаване на военножилищен фонд, с т. 5 от който договор приобретателите (двамата жалбоподатели) са поели задължение да сключат окончателен договор само след представяне на документи, удостоверяващи, че са продали другото си жилище, находящо се в гр. София, на служител на Министерството на отбраната. Жалбоподателите не са изпълнили това си задължение, поради което искът им за обявяване за окончателен на предварителния договор е бил отхвърлен с влязло в сила решение от 09.07.1999 г. по гр. дело № 2476/1999 г. на Софийския районен съд. В съответствие с това съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при наличие правното основание на чл. 80а, ал. 1 ЗДСл - за изземване на процесното жилище, защото предварителният договор за продажба по чл. 19 ЗЗД не прехвърля вещни права (в случая на владение), а е източник само на задължения за страните. Постановеното решение е напълно законосъобразно. По никакъв начин не може да се сподели застъпеното в касационната жалба, че касаторите имали готовност да извършат продажбата на притежаваното от тях по-малко по размер жилище в изпълнение поетата от тях клауза по т. 5 от предварителния договор от 01.03.1994 г., но това те не са сторили, защото не им било посочено лице от МО, което да е служител, на което да продадат жилището си, както и това, че не им е била определена цената за продажбата. В тази връзка позоваването им на молби е неоснователно, защото именно от тяхна подписана молба вх. № 130061 от 06.01.2009 г. до МО (л. 15 от делото) самите те са записали, че им е известен определеният от жилищната комисия на поделение 13000 гр. София купувач-служител на МО - Цанко Стоянов Александров, с когото бил сключен и предварителен договор за продажба на техния имот, но поради несъгласието на касаторите да заплатят посочена в молбата сума, защото считали че не я дължат, не е финализиран този договор. Тоест на касаторите е бил известен както купувачът на тяхното жилище - служител на МО, а именно Цанко Александров, така и цената - в т. 5 от предварителния договор изрично е посочено, че продажбата ще се осъществи при условия и цени, определени от общината, съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти. Или след като жалбоподателите не са изпълнили изискването на т. 5 от сключения предварителен договор по чл. 19 ЗЗД за продажба на жилище на военнослужещ по реда на чл. 9а от Указ 463 за военножилищния фонд на МО, поради което е и отхвърлен искът им за обявяване за окончателен договорът - влязло в сила решение по гр. дело № 2476/1999 г. на СРС, то позоваването им сега на осъществен въвод във владение - по протокол от 02.12.2003 г. е неоснователно. Обективираният въвод във владение е резултат само на сключения предварителен договор от 01.03.1994 г. (изрично записано в протокола за въвод), т. е. той не прехвърля вещни права на владение. Няма и издадена заповед за настаняване след влизане в сила на съдебното решение, с което е отхвърлен искът на касаторите за обявяване на предварителния договор за окончателен. Следователно, липсва валидно правно основание за владеене на процесния имот и жалбата на жалбоподателите срещу заповедта за изземване с правно основание чл. 80а ал. 1 ЗДС като неоснователна, правилно е отхвърлена от тричленния състав на Върховния административен съд - трето отделение. Решението следва да се остави в сила. Независимо от изхода на делото, съдебни разноски на ответника за касационната инстанция не се дължат, защото не са претендирани за присъждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд,