Решение № 9714 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2008 г.

Решение № 9714 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от София Христова Колева от гр. София, против заповед № РД-26-308/31.07.2008 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. и Закона за държавната финансова инспекция, както и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли отмяната й. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг I младши и е заемала длъжността "главен инспектор" в сектор "Контрол на финансовите ресурси", отдел "Контрол на финансовите ресурси и на сключените договори", дирекция "Финансово контролна дейност" в министерството на отбраната. С обжалваната заповед министърът на отбраната е прекратил служебното правоотношение на София Христова Колева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 167/11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е заемала длъжността, описана в оспорената заповед. По силата на отменения устройствен правилник на министерството на отбраната (в сила до 31.07.2008 г.) специализираната администрация на министерството е била структурирана в 11 дирекции в т. ч. и дирекция "Финансово-контролна дейност" с численост - 44 щатни бройки. Съгласно чл. 21, ал. 1 от устройствения правилник, в сила от 1.08.2008 г. (към настоящия момент отменен), специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и четири дирекции, като дирекция "Финансово-контролна дейност" е премахната. Въз основа на промените в структурата на администрацията, органът по назначаването е утвърдил ново щатно разписание, в което дирекцията не съществува. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателката не оспорва, че цялата дирекция е съкратена като организационно звено, но твърди, че новоприетия устройствен правилник е в противоречие с разпоредби от Закона за държавната финансова инспекция, поради което същият не следва да се прилага и иска инцидентно настоящият съдебен състав да обяви Устройствения правилник на Министерство на отбраната за противозаконен, както и да приложи акта от по-висока степен - Закона за държавната финансова инспекция. Обстоятелството дали Устройственият правилник на министерството на отбраната е в противоречие със различни законови норми не е предмет на проверка в настоящото производство, а такъв е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В съдебно-административното производство е недопустимо разглеждането на инцидентно искане за отмяна на нормативен административен акт. Оспорването на индивидуалните административни актове и нормативните такива се разглеждат по различен съдопроизводствен ред, поради което направеното искане в писмената защита на жалбоподателката е недопустимо. Ето защо не следва да се обсъждат и доводите за незаконосъобразност на нормативния административен акт. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е утвърдено по надлежния ред длъжностно разписание, което отразява извършените структурни промени с ПМС 167/11.07.2008 г. Ето защо твърдението на жалбоподателката, че за преценка на законосъобразността на оспорената заповед следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за държавната финансова инспекция, а не на Устройствения правилник на МО (отм.) е неоснователно. Доводите, че в случая е било налице закриване на администрацията, което е основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., също са неоснователни. При извършената структурна промяна в администрацията на министерство на отбраната е осъществена трансформация на дирекции чрез закриване на едни и откриване на други, което обаче не е равнозначно на създаването на качествено нова администрация с нови функции. При извършване на устройствена промяна на съществуващата структура в рамките на същата администрация, дори и при преустановяване на някои от извършваните дейности, не може да се приеме, че е обективирано основание по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, чиято длъжност е засегната от предприетите промени. Самата администрация като организационна структура не е закрита, а извършените за оптимизиране на дейността й структурни промени не са равнозначни на създаването на качествено нова администрация с нови функции. Фактът, че оспорената заповед е издадена на 31.07.2008 г. е правно ирелевантен за нейната законосъобразност, тъй като изрично в нея е записано, че същата поражда действие, считано от 1.08.2008 г., когато е в сила новият устройствен правилник и съответното на него разписание на длъжностите. В случая не е налице и нарушение на чл. 87а от ЗДСл., тъй като правилото на чл. 87а от ЗДСл. регламентира, че при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. В случая не е налице преобразуване, за да е приложима нормата на чл. 87а от ЗДСл., а е налице съкращаване на дирекция от специализираната администрация на министерството на отбраната. От обстоятелството, че жалбоподателката е била член на постоянна комисия, определена със заповед на органа по назначаването от 19.05.2008 г., за извършване на допълнителни проверки на съставяните актове за начет, в която комисия са участвали само служители на дирекция "Финансово-контролна дейност", не следва извода, че длъжността заемана от София Колева не е реално съкратена. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че изпълняваната от жалбоподателката длъжност е запазена като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Видно от заключението на назначената по делото експертиза, е че на 25.10.2007 г. министърът на отбраната е утвърдил План за извършване на общи, специализирани и ликвидационни проверки от дирекция "Финансово-контролна дейност", като след 1.08.2008 г. и до момента на извършване на експертизата - 18.05.2009 г., такива проверки не са извършвани, тъй като в министерство на отбраната няма структура, която да ги осъществява. Правно ирелевантно е обстоятелството, че с новият Устройствен правилник на МО в сила от 1.07.2009 г. е създадено звено "Финансов контрол и материални проверки", тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От изложеното дотук следва, че с приемането на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, в сила от 1.08.2008 г. дирекцията, в която е работела жалбоподателката е била закрита, съкратена е и длъжността на "главен инспектор", заемана от Колева. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,