Решение № 12999 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3195/2010 г.

Решение № 12999 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3195/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Симеон Вазов Богданов от гр. София против Решение № 63/17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 415/2009 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № РД-09-489/28.10.2008 г. на Кмета на район Подуяне, Столична община. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответниците по касационната жалба: Кметът на район Подуяне, Столична община, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. "Столичен автотранспорт" ЕАД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. "Топес" ООД, редовно призован, представител не се явява. Ангажирано е становище за основателност на касационната жалба. "Еконт експрес" ООД, редовно призован, представител не се явява и не ангажира становище по жалбата. Цоло Георгиев Георгиев, Десислава Георгиева Георгиева и Марийка Георгиева Георгиева, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по жалбата. НК "ЖП Инфраструктура", редовно призован, представител не се явява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-09-489/28.10.2008 г. на Кмета на район Подуяне, Столична община, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и Заповед № РД 09-09-18/07.09.2004 г. на Кмета на Столична община и докладна записка на Главния архитект на район Подуяне е одобрено допълване на кадастралната основа на подробния устройствен план (ПУП) на НПЗ "Х. Димитър-Малашевци" с поземлен имот пл. № 1158 от кв. 2, кад. лист 272 по кафявите линии и цифри 5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-5, така както е показано на приложената към заповедта скица. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че заповедта и съставеният акт за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план не съдържат фактическите мотиви за издаването й. Изложени са мотиви, че съставеният по реда на чл. 62, ал. 4, вр. с чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) - Наредба № 3/28.04.2005 г., акт за отстраняване на непълноти и грешки не е представен за подпис на всички заинтересовани лица, като не са отчетени направените в срок възражения по него и наличието на спор за материално право. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт, макар издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му е незаконосъобразен, поради липса на предвидената в чл. 59 на АПК форма и съдържание. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства, представени от страните по делото, като е обосновал правен извод, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган съгласно приложимата разпоредба на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, както и че същият е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Цитираната правна норма предвижда, че непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и заинтересуваните собственици. Приложимата правна норма в конкретния случай е разпоредбата на чл. 53 от ЗКИР, който допуска изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри в три случая: 1. когато съдържат непълноти и грешки; 2. когато са одобрени в нарушение на закона; и 3. когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1 от закона. Административният орган не е посочил коя от хипотезите е приложил при изменението на кадастралната основа на ПУП на НПЗ "Х. Димитър-Малашевци", чрез допълването й с поземлен имот пл. № 1158 от кв. 2, кад. лист 272. Съгласно ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР, когато е налице непълнота или грешка по ал. 1, т. 1 на същата норма, те се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър, с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Доказателства за изпълнението на тази процедура липсват, поради което правилно Административен съд София-град е приел незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока съдът е изложил и подробни аргументи за извода си, че в хода на съдебното и административното производство е доказано наличието на спор за материално право, който не може да бъде разрешен в развилото се производство. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г., която процедура в случая не е проведена правилно, съобразно данните по делото и заключението на назначеното по делото вещо лице. За прецизност следва да се отбележи, че кадастралната карта или кадастралната основа само отразява приетото за конкретния имот по действащия кадастрален план, тя не може да го променя. А ако е налице спор за материално право, той трябва да се разреши по общия исков ред, след което да се поиска изменение на кадастралната карта. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение