Решение № 263 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 370/2008 г.

Решение № 263 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 370/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанина Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Н. от с. Г. срещу решение от 14.11.2007 г. по гр. д. № 734/2007 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 3757/2006 г. на РС Плевен, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката срещу ищците С, съпруга на наследодателя, и В. В., негов син, искове за делба на движими вещи: компресор, фуражомелка и казан за варене на ракия от 120 л. Въведен е довод за необоснованост на извода, че не е доказано съществуването на движимите вещи и за нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на събраните гласни доказателства. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли иска за движимите вещи първоинстанционният съд е обсъдил гласните доказателства. Приел е, че само свидетелят В има непосредствени впечатления за това, че наследодателят е притежавал тези вещи, които е направил като е закупувал материалите от вторични суровини, както и че три години преди смъртта му свидетелят ги е виждал в дома му, в който понастоящем живее съделителят В, син на наследодателя. Игнорирал е тези показания поради това, че свидетелят е съпруг на касаторката и е заинтересуван от изхода на спора. Не е обсъдил показанията на свидетеля П, който също заявява, че му е известно наследодателят да е имал казан за варене на ракия. Пред въззивния съд са разпитани свидетелите Д. Първият свидетел заявява, че е виждал фуражомелка, но не е виждал и не знае наследодателят да е имал казан за ракия. Вторият свидетел също заявява, че му е известно наследодателят да е имал фуражомелка, абрихт и банциг. След преценка на доказателствата съдът е приел за установено, че наследодателят е притежавал движими вещи абрихт и банциг и е уважил иска за делба на същите. Оставил е в сила решението в останалата част, като е възприел, че не се установява наследодателят да е притежавал компресор, фуражомелка и казан за варене на ракия изработен от мед и с обем от 120 л. Изводът за неоснователност на иска за делба на движима вещ компресор е обоснован, тъй като от събраните доказателства не е установено наследодателят да е бил собственик на тази вещ, тя да е съществувала към момента на откриване на наследството и къде се намира. Касационната жалба е основателна по отношение иска за делба на фуражомелка и казан за варене на ракия с обем 120 л. От събраните гласни доказателства при първоинстанционното разглеждане на делото е установено, че наследодателят е притежавал такива вещи и че се намират на адреса, на който е живял при откриване на наследството. Като е приел друго съдът е постановил необосновано решение в тази част. Това е основание то да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за делба на фуражомелка и казан за варене на ракия следва да се уважи. Решението в частта, с който е потвърдено първоинстанционното за отхвърляне иска за делба на компресор като обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.