Решение № 234 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6455/2007 г.

Решение № 234 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6455/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е образувано е по молба на К. Е. Х. от гр. К., за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 953/2006 г., на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото пред Кюстендилския районен съд, молителят К. Е. Х., поради нарушаване на съдопроизводствените правила по призоваването, е бил лишен от възможност да участва в делото лично, както и да получи съобщение за изготвено решение. Моли решението на Кюстендилския районен съд да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата за отмяна "В и К" ООД, гр. К., не взема становище по чл. 232, ал. 4 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 231 и сл. ГПК (отм.). Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимно лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предявен е иск за заплащане на сумата 8 263,44 лв., представляваща стойността на 5 988 куб. м. вода, определена по Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (отм.) за периода от 02.12.2001 г. до 02.12.2002 г., дължима поради извършено нарушение - незаконно водопроводно отклонение от И> цола, което не минава през водомер, като сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 25.05.2006 г. до окончателното и изплащане. Кюстендилският районен съд е уважил иска и е осъдил ответника да заплати деловодни разноски в размер на 630 лв. на 27.07.2006 г. Решението е влязло в сила на 26.07.2006 г. Според разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б."е" ГПК (отм.), заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина, която не е могла да отстрани. За да обоснове хипотезата на чл. 231, ал. 1, б."е" ГПК (отм.) молителят се позовава на обстоятелството, че посочения в исковата молба негов адрес е непълен - като такъв е посочен гр. К., ул. ". блЛа, докато пълния му адрес е гр. К., ул. "Цар О., бл. 1а, етаж 8, ап. З, както и че за единственото проведено по делото заседание, на което са приети представените доказателства и е даден ход по същество, е бил призован на непълния адрес, посочен в исковата молба. На същия адрес е било изпратено и съобщението за изготвено решение. Твърди, че призовката за заседанието и съобщението за изготвено решение не са му били връчвани, въпреки, че върху тях е било отбелязано че са връчени при "отказ", оформен, в първия случай, с подписа на двама свидетели, а във втория - с подписа на един свидетел. Твърди, че това удостоверяване е невярно, доколкото при така посочения непълен адрес, служителят по призоваването не би могъл да го намери, тъй като блокът, в който живее е на осем етажа с по пет апартамента на всеки етаж и на неговия апартамент липсва табела с имената му. Доколкото при разглеждане на делото Кюстендилският районен съд е приел, че е редовно призован при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и е дал ход на делото, молителят е бил лишен от право да участва в него лично или чрез пълномощник. Изложените в молбата за отмяна твърдения на молителя се потвърждават от данните по делото и приложените съдебни книжа. Независимо от това, молбата за отмяна е неоснователна. Действително адреса, на който молителят е бил призован за участие в съдебно заседание е бил непълен. Същевременно приложената по делото призовка отразява, че същата е била връчена на молителя при отказ. Това връчване е било удостоверено с подписите на двама свидетели като са посочени трите им имена и адресите им. С оглед на това призовката е била оформена съобразно изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК (отм.) и съдът правилно е приел, че призоваването на молителя - ответник по иска е редовно. Последното следва от обстоятелството, че длъжностното лице по призоваването е натоварено с удостоверителни функции и извършеното от него удостоверяване на определени обстоятелства се ползва с обвързваща съда, доказателствена сила. Доколкото тази обвързваща доказателствена сила не е била опровергана по съответния процесуален ред, съдът е длъжен да приеме, че призовката е била връчена лично на страната/ независимо, че посочения в нея адрес не е пълен/ и страната е отказала да я получи. Следователно молителят като страна - ответник по делото, не е бил лишен от възможността да участва в него, поради нарушени процесуални правила. С оглед на това, в случая не е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд, следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 234, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение