Решение № 8758 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1014/2019 г.

Решение № 8758 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1014/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Николова от [населено място]срещу решение № 5973/18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2714/2018 г. на Административен съд София - град. Касационната жалбоподателка излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, породи противоречие с материалноправни разпоредби на закона и е необосновано. Твърди, че съдът е възприел точно фактическата обстановка, изложена в жалбата, писмените и гласните доказателства в подкрепа на фактите, но неправилно и тенденциозно ги е анализирал. Според касаторката, изводите на КЗД в оспореното решение за установена пряка дискриминация по признак "увреждане" са налице и няма противоречие в мотивите и диспозитива на решението на КЗД, както и от мотивите на съдебното решение не става ясно защо съдът констатира това противоречие, след като е безспорно установено, че при упражняване на правото на труд и е оказван тормоз. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че решението в частта, с която е установена пряка дискриминация по признак "увреждане" е постановено в нарушение на изискванията за форма на акта, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр., както и в частта с което е отменена наложената глоба на директора на 31 СУЧЕМ - Н. Николчева. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което се потвърди решение на КЗД № 61/8.02.2018 г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - 31 Средно училище за чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов", представлявано от директора Н. Николчева, в писмено становище по делото и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва подадената касационна жалба. Ответната страна - Н. Николчева в качеството й на директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" в писмено възражение по делото и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел за установено, че производството пред Комисия за защита от дискриминация е образувано по жалба на Н. Николова от 21.12.2015 г. и допълнение към нея от 22.01.2016 г. срещу Н. Николчева - директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" с изложени оплаквания за дискриминация по признаци "образование", "убеждение" и "увреждане". С оглед направени оплаквания за множествена дискриминация, преписката е разпределена за разглеждане на Петчленен разширен заседателен състав. Жалбоподателка е заявила в жалбата си и последващо уточнение, че спрямо нея е осъществена пряка и непряка дискриминация от директора на училището Н. Томова по признаци "убеждения", "увреждане" и "образование". Изложила е, че има силно изразено положително отношение към хората и работата си, създава интерактивна образователна среда и екипна организация на учебната дейност, която я прави уязвима от страна на директора на училището. Освен това има сериозни здравословни проблеми, но не й е осигурена благоприятна работна среда. Твърди в жалбата си до КЗД също, че се чувства дискриминирана като специалист чрез подписване на допълнително споразумение към трудовия й договор, с което е намален норматива й. В пространно изложение в жалбата си описва осъществяван спрямо нея тормоз, считано от 2011 г. от ръководството на училището и конкретно от директора. С разпореждане № 149/8.02.2016 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 56/2016 г. и разглеждането й е разпределено в 5 -членен разширен състав. Изискани са становища от ответниците. При проведеното разследване КЗД е установила, че жалбоподателката е назначена с допълнително споразумение на основание чл. 119, вр. с чл. 67 от КТ от 30.04.2009 г. на длъжността "Старши учител по музика" в 31 СУЧЕМ "Иван Вазов", с характер на работата съгласно длъжностна характеристика за неопределен срок. Длъжността определена в споразумението и "Старши учител по музика" и обосновано на лицето са разпределени учебни часове по договореното основно месечно възнаграждение. От приетият Учебен план и утвърдения обр. № 1 за преподавателската работа на педагогическите кадри в училището, през учебната 2014/2015 г., КЗД е установила, че е извършено разпределение на учебните часове. Прието е за установено, че другият преподавател Бояна Спасова не притежава изискуемата специалност и професионална квалификация, тъй като покрива изискванията за преподаване в начален етап на основното образование /1 - 4 клас/, поради което часовете по изучаваните на посоченото ниво учебни дисциплини не могат да й бъдат разпределени. При тези данни, КЗД е приела за установено, че при извършеното разпределение на учебните часове, жалбоподателката е била дискриминирана, тъй като броят и видът разпределени часове не съответстват на специализацията и квалификацията й. Това е мотивирало решаващият състав да приеме, че спрямо Н. Петрова Николова е упражнена дискриминация по защитен белег "образование", тъй като е налице изискуемият в хипотезата на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. признак, наличието на неравно третиране при сходни обстоятелства и изискването на съответната педагогическа квалификация, представлява условие за преподаването на определени учебни дисциплини, поради което е налице дискриминация по отношение на допълнително извършеното в условията на Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, издадена от министъра на образованието и науката, разпределение на учебните часове. Във връзка с твърдяната дискриминация по признак "увреждане", КЗД е установила, че жалбоподателката е с намалена трудоспособност, видно от Експертно решение на ТЕЛК № 3007/03.11.2014 г., издадено от 1 МБАЛ - София, същата има увреждане изразяващо се в 44 % трудова неработоспособност и със заповед на директора на 30.11.2013 г. е била изпратена на еднодневна екскурзия до Цари Мали град, с. Белчин без нейно съгласие, където е претърпяла трудова злополука. Предвид представените доказателства, съставът на КЗД е приел, че работодателят е бил напълно наясно с реалните трудови възможности на жалбоподателката и установената й неработоспособност, както и му е била известна необходимостта от трудоустрояването й и задължението да се съобрази с постановеното решение на ТЕЛК. Анализът на гласните и писмените доказателства събрани в административното производство, са дали основание на решаващият състав да приеме, че действията на ответната страна се квалифицират като дискриминация под формата на "тормоз" при упражняване правото на труд по признак "увреждане" дефинирани в ЗЗДискр. Изложени са съображения, че жалбоподателката е с намалена работоспособност, придвижва се трудно вследствие трудовата злополука, носи си уредите в кабинета, който е на третия етаж, работодателят е запознат със заболяването й, но въпреки това разположението на кабинета й не е съобразено с увреждането. Всички тези факти са дали основание на решаващият състав при КЗД да квалифицира тези действия на работодателя и ответник в производството като нарушение на чл. 16 от ЗЗДискр., извършен спрямо жалбоподателката "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "увреждане". С оспореното пред първонистанционният съд решение № 61/8.02.2018 г. по преписка № 56/2016 г. Комисията за защита от дискриминация приема за установено, че Н. Николчева - директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" гр. София не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признак "убеждения", спрямо Н. Николова - старши учител по музика в училището. Установено е, че Н. Николчева - директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" гр. София е допуснала пряка дискриминация на основата на признак "образование", спрямо Н. Николова - старши учител по музика в училището, както и че Н. Николчева - директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" гр. София е допуснала пряка дискриминация на основата на признак "увреждане", спрямо Н. Николова - старши учител по музика в училището. На основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е препоръчано на 31 Средно училище за чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов", представлявано от директора Н. Николчева да се въздържа и да не допуска за напред нарушения на разпоредбите на ЗЗДискр., относно намалената работоспособност на служителите с оглед осигуряване на подходящи мерки за адаптиране на работното място на лицата с увреждания, както и стриктно спазване на нормативната база при разпределението на преподавателската работа на педагогическите кадри. С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Н. Николчева - директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" е наложена глоба в размер на 250 лв. за извършената дискриминация. С обжалваното решение № 5973/18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2714/2011 г. на Административен съд София - град, е отменено по жалба на директора на 31 Средно училище за чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов решение № 61/8.02.2018 г. на КЗД в частта по т. 2, с която е установено, че Н. Николчева - директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" гр. София е допуснала пряка дискриминация на основата на признак "образование", спрямо Н. Николова - старши учител по музика в училището, както и в частта по т. 3, с която е установено, че Н. Николчева - директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" гр. София е допуснала пряка дискриминация на основата на признак "увреждане", спрямо Н. Николова - старши учител по музика в училището. С решението преписката е върната на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Н. Николова, в частта досежно оплакванията по признаци "образование" и "увреждане" в съответствие с мотивите на решението. По жалба на директора на 31 Средно училище за чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" е отменено решение № 61/8.02.2018 г. на КЗД, в частта по т. 5, с която на основание чл. 78, ал. 1 оадминистративнопроизводственитет ЗЗДискр. на Н. Николчева - директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" е наложена глоба в размер на 250 лв. В частта по т. 4 на оспореното решение е оставена без разглеждане жалбата на директора на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" и прекратено производството по делото. Решаващият съд е възприел фактическите установявания на КЗД. След анализ на доказателствения материал е приел, че оспореното решение, постановено в специалното производство по ЗЗДискр. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. За да отмени оспореното решение в частта, в която е установена пряка дискриминация по признак "образование", съдът е приел, че действително в приложената по делото справка, представляваща списък - образец № 1 по чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, за учебната 2014/2015 г. на жалбоподателката Н. Николова са разпределени 629 часа, а на Бояна Спасова -636 часа, т. е 7 часа повече. Според съдът в мотивите на решението на КЗД липсва произнасяне по този въпрос, но същият не е и повдиган от жалбоподателката. В уточнение към жалбата си същата е твърдяла, че спрямо нея е осъществена дискриминация по признак "образование" чрез подписване на допълнително трудово споразумение, с което е намален норматива й, респ. трудовото възнаграждение. Съдът е приел, че в мотивите на решението липсва произнасяне по така наведените оплаквания, свързани със защитен признак "образование", което налага връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне по този признак, съобразно мотивите на решението. Решението в частта, в която е установена пряка дискриминация по признак "увреждане", според първонистанционният съд е постановено в нарушение на изискванията за форма на акта, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр., тъй като е налице съществено разминаване между мотиви и диспозитив, поради което не могат да се установят съображенията на КЗД да се произнесе с решение по чл. 65, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. Изложени са мотиви, че след като КЗД е приела, че се касае за дискриминационни действия под формата на "тормоз", комисията е постановила диспозитив, с който е приела наличие на пряка дискриминация. Прието е, че крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения, поради което решението на КЗД следва да бъде отменено в тази част, а преписката върната за ново произнасяне. Съдът е приел, че след като не е безспорно установено наличието на пряка дискриминация по признаци "образование" и "увреждане", незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на директора на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов", на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. и наложената глоба подлежи на отмяна. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Първонистанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица и категория лица в по - неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличието на пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая - "образование" и "увреждане". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая в жалбата пред КЗД и допълнителна молба са посочени конкретни факти от жалбоподателката, обосноваващи нарушения по защитен признак "образование", които както правилно е установил първонистанционният съд не са обсъдени и за които в мотивите на решаващият състав липсва произнасяне. Жалбоподателката е твърдяла, че спрямо нея е осъществена дискриминация по признак "образование", а именно намаляване на норматива й чрез подписване на допълнително споразумение, редуциране на заплатата й. Ответната страна е твърдяла, че не е налице твърдяната дискриминация по признак "образование", тъй като такива допълнителни споразумения са сключени и с други учител по музика - Бояна Спасова, който е възприет за сравнение от КЗД. Тези допълнителни споразумения са представени по преписката, посочени са в доклада - заключение от докладчика по преписката, но не са обсъдени от решаващият състав на КЗД в нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. и задълженията му за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по преписката. В случая КЗД не е отговорила на въпроса дали жалбоподателката Н. Николова е била поставена в условия на неравно третиране в сравнение с другата учителка по музика Бояна Спасова с оглед определения й норматив и заплащане за учебната 2014/2015 г., като не е взета предвид представената справка за разпределени на жалбоподателката Н. Николова 629 часа, а на Бояна Спасова -636 часа, както и допълнителните споразумения, относно определеното трудово възнаграждение. Решението на Комисията за защита от дискриминация в тази му част, с която е прието, че спрямо Н. Николова е упражнена пряка дискриминация по защитен белег "образование" е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени доводите и възраженията на страните в производството, както и събраните по преписката доказателства, поради което правилно в тази част е отменено от първонистанционният съд и преписката върната за ново произнасяне, съобразно мотивите в отменителното решение. Правилно и законосъобразно е решението на първоинстанционният съд, с което е прието, че оспореното решение на Комисия за защита от дискриминация, в частта, с което е установена пряка дискриминация по признак "увреждане", е постановено в нарушение на изискванията за форма на акта, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр. поради несъответствие между мотивите му и постановения диспозитив. Съдът е приел, че е налице несъответствие между формираната воля на решаващият орган, обективирана в мотивите на решението и нейното външно изразяване в неговия диспозитив. След като е изложила мотиви, че се касае за дискриминационни действия под формата на "тормоз", комисията е постановила диспозитив, с който е приела наличие на пряка дискриминация, поради което според съдът крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Легалното определение на понятието "тормоз" се съдържа в нормата на § 1, 1 от ДР на ЗЗДискр., съгласно която "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словестно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация. В конкретния случай в административния акт КЗД приема за установено, че Н. Николчева -директор на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" е извършила "тормоз" спрямо касаторката при упражняване правото на труд по признак "увреждане", но в мотивите липсват каквито и да било установени факти за извършен "тормоз" от страна на директорката. В жалбата си пред Комисията за защита от дискриминация Н. Николова е твърдяла, че от 2011 г. е започнал тежък тормоз от страна на ръководството на училището, свързан с унижения, обиди, уронване на престижа и авторитета й, разминаване по коридорите на училището. Била е въвлечена в конфликт на интереси, умишлено с цел да бъде оклеветена и дисциплинарно уволнена. Зачеркнат бил социалния диалог със същата, като човешките й права били нарушени. Под натиск, пресована и унижавана между четири стени под стрес и психическо напражение в дирекцията била принуждавана от директора да признае нечия лъжа, която била превърната в обвинение в нейна полза. Била и вменена вина, след което получила и заповед за дисциплинарно наказание - предпоследно предупреждение за уволнение, тъй като била обвинена в рекет на родители и други. В проведеното пред КЗД производство не са събрани доказателства, относно тези твърдения на жалбоподателката и относно предмета на доказване по конкретната преписка - осъществено обидно и унизително поведение от страна на директора на училището спрямо жалбоподателката. Административният акт в тази му част е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, като е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, без да са обсъдени конкретните твърдения за осъществен тормоз, както и обясненията и възраженията на заинтересованите лица, при което същият е незаконосъобразен. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд за наличие на несъответствие между формираната воля на решаващият орган, изразена в мотивите на решението и неговия диспозитив, след като КЗД е приела, че са извършени дискриминационни действия под формата на тормоз, а в диспозитива е приела, че е осъществена пряка дискриминация на основа на признак "увреждане". Тормозът като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойноството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В случая такива обстоятелства в хода на проведеното административно производство не са установени и не са изследвани от страна на административният орган, нито пък са събрани доказателства. Намалената работоспособност на жалбоподателката, ситуирането на работното място на трети етаж на училищната сграда, разнасянето на уреди по етажите, което значително затруднява придвижването й сами по себе си не обосновават извършен тормоз от директорката на училището по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. По преписката не са събрани доказателства за поведението на сочения за дискриминатор - накърняване на достойноството на лицето, създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основа на възприетият от органа признак - увреждане. Не е налице и изисквания от правната норма резултат по отношение на средата - в случая конкретното работно място - не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма /неприязън, обида- индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване / от всички други лица в работната среда на Николова, конкретно насочено спрямо нея. На следващо място тормозът предполага поведение, свързано със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В жалбата до КЗД и последвалата уточнителна молба признака "увреждане" е конкретизиран от жалбоподателката, като следва да се отбележи, че посоченият от нея в първоначалната жалба признак "тормоз" не е защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а форма на дискриминация. След като в мотивите на оспореното решение решаващият състав е приел, че работодателя е допуснал нарушение на чл. 16 от ЗЗДискр., а именно извършена спрямо жалбоподателката дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., а в диспозитива на същото е прието, че е осъществена пряка дискриминация на основа на признака "увреждане", правилни и законосъобразни са изводите на първонистанционният съд, че е допуснато съществено процесуално нарушение във формата на акта, тъй като е невъзможно да се установи каква е била действителната воля на решаващият орган и решението в тази му част, законосъобразно е отменено и преписката върната за ново произнасяне. Правилно и законосъобразно с обжалваното решение е отменен оспореният административен акт на КЗД и в частта му, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е ангажирана административнонаказателната отговорност на директора на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов", с оглед възприетите от съда изводи за липсата на безспорно установено наличие на пряка дискриминация по признаци "образование" и "увреждане", осъществена спрямо касаторката. Предвид установените по- горе нарушения при постановяване на административния акт, изразени в неизясняване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, както и допуснатите процесуални нарушения във формата на акта, изразяващи се в противоречия между мотивите на органа и постановения диспозитив, както и необоснованост на постановеното решение, доколкото изводите не се подкрепят безспорно и еднозначно от събраните по делото доказателства, решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не се констатират от настоящия съдебен състав твърдяните в касационната жалба пороци: неправилност и необоснованост на обжалваното решение, вследствие на неправилно и тенденциозно анализиране на писмените и гласните доказателства, събрани по делото. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Административен съд София - град е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса, съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. На основание горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответните страни, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение