Решение № 5124 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2010 г.

Решение № 5124 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Младен Симеонов Мартинов и Диана Йорданова Мартинова, гр. Велико Търново против Решение № 117/11.12.2009 г., постановено по адм. д. № 734/2008 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Георги Колев Маречков, чрез проц. представител адв. Руска Ангелова Маречкова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Младен Мартинов и Диана Мартинова против Заповед № ДК-02-ВТ-10/28.06.2007 г. на Началника на РДНСК В. Търново, с която на жалбоподателите е разпоредено премахването на незаконен строеж "Ограда" в УПИ III, кв. 3743 по плана на гр. Велико Търново, ул. "Васил Петлешков" № 18. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че процесната ограда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и е изградена без изискуемите съобразно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ строителни книжа. Решението е правилно, подробно и аргументирано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативния акт не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж. Следователно и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Относно касационният довод във връзка с връчването на Констативния акт. Следва да се отбележи, че дори и да е налице нарушение на процедурата по връчване на констативния акт, то това не съставлява съществено нарушение. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на крайния, завършващ административната процедура акт - обжалваната заповед. С надлежното съобщаване на Заповед № ДК-02-ВТ-10/28.06.2007 г. на Началника на РДНСК В. Търново и приемане на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресатът реализира правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно правото на защита срещу констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на доказателства е реализируемо и в производството по обжалване на последващата заповед пред съда. Именно поради това неспазването на изискванията по § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ за съобщаване на констативния акт на жалбоподателя не съставлява процедурно нарушение от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, респ. до нейната отмяна без произнасяне по същество. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав