Решение № 11443 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на РУ-Димитровград при ОДМВР Хасково, чрез процесуалния си представител юрк.Богоева, против Решение 2312 от 04.06.2024г., постановено по адм. дело 269/2024г. по описа на Административен съд- Хасково, с което е отменен отказ рег.254р-6361/22.02.2024г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и боеприпаси от физическо лице за ловни цели, издадено от Началника на РУ-Димитровград и преписката е върната на административния орган с указания по приложението на закона. С твърдения за неправилност на атакуваното решение, поради несъобразяването му с материалния закон, касаторът претендира отмяна на решението. Наведени са доводи, че въпреки настъпилата реабилитация спрямо заявителя, по отношение на същия е налице пречката по чл. 58, ал. 1, т.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ за издаване на разрешение за придобиване на ловно оръжие от физическо лице. Подробни съображения се съдържат в касационната жалба. Ответната страна- Д. Д. П., чрез процесуалния си представител адв. Иванов, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сторено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд-Хасково е отменил оспорения акт, като е счел, че спрямо заявителя не е налице основанието по чл. 58, ал.1, т. 2 ЗОБВВПИ, доколкото от приложената по делото съдебна справка за осъждания, е видно, че същият е реабилитиран по смисъла на чл. 85 от Наказателния кодекс/ НК/. Административният съд е посочил, че в специалния ЗОБВППИ липсва правна уредба, която да изключва регламентираното в НК правило, поради което към датата на постановяване на оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели- лов, последиците от осъждането за заличени и заявителят е приравнен на неосъждано лице. Решението е правилно. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът правилно е установил, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Обоснован и съотвестващ на закона е изводът, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материалния закон. В разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ са лимитативно посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятстващ за заявителя акт, между които е изискването лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да не е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. От приложената по делото на л.17 справка за съдимост се установява, че по отношение на заявителя П., препятствието по т.2 в случая не е налице, тъй като реабилитацията за предходни осъждания е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 76 ЗОБВВПИ, както следва- за тези по т.1 по т.2 - на 06.01.2008г., за това по т. 3- на 20.12.2019г. и за тези по т.4 и т.5- на 20.11.2002г. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е установено противното. /чл. 85 НК/. В специалния закон ЗОБВВПИ липсва изключваща от общото правило уредба, поради което реабилитацията на едно лице го приравнява на неосъждано. В конкретния случай не е налице тази пречка за издаване на исканото разрешение, тъй като с настъпилата реабилитация осъждането е заличено и последиците от него са отменени, в каквато насока е изводът на Административен съд- Хасково. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените и надлежно претендирани разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Воден от изложеното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,