Решение № 12844 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 2020 г. (ОПРР) и заместник-министър на Регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, против Решение 12116 от 08.04.2025г., постановено по дело 8008/24г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменено Решение РД-02-14-1141/15.07.2024 г. на Ю. Витанова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. /УО на ОПРР/, с което е установено публично вземане в размер на 1 919 602,33 лв. към бенефициента Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра на образованието и науката, К. Вълчев, чрез Й. Йончев, процесуален представител на МОН, съгласно пълномощно 94-3117/13.06.2023 г. и 94-370/28.01.2025 г. Касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорва извода на рещаващия състав, че административният акт е постановен при съществени процесуални нарушения, в т. ч. при липса на фактически установявания, а вследствие на тях и липса на мотиви, обусловили крайния му резултат. Твърди, че неправилно съдът е счел, че РУПДВ е последващ акт, който трябва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ за верификация. Настоява за отмяна на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът-Министерство на образованието и науката, чрез процесуалния си представител юрк. Йовчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по подборни съображения, изложени в съдебно заседание. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и да се присъдят разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С оспореното РУПДВ РД-02-14-1141/15.07.2024 г. на Ю. Витанова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. /УО на ОПРР/, е установено публично вземане в размер на 1 919 602,33 лв. към бенефициента МОН. Решението се атакува, в частта, в която се разпорежда възстановяване на неплатен разход в размер на 1 047 775,87 лв. по искане за авансово плащане 2 от 19.12.2019 г. За да отмени процесното РУПДВ, АССГ е приел, че то е издадено без да са налице необходимите предпоставки, тъй като липсва акт, с който е отказано верифициране на разходи, който да е влязъл в сила. Съдът е счел, че липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане, поради което РУПДВ е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани с Наредба Н3/2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба Н3/2018 г.). Съобразно посочената правна разпоредба - чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3 "Бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: т. 2 -недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс". Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК регламентира, че публични държавни вземания са тези, представляващи недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В процесното РУПДВ, като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че при преглед на окончателно искане за плащане по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP001-3.002-0005-C06, проект Обновяване и модернизация на регионалната образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база на 8 държавни професионални гимназии в системата на МОН в областите Пловдив и Смолян с бенефициент Министерство на образованието и науката (МОН) е установено, че общо верифицираните разходи по договора (8 644 093,09 лв.) са по-малко от одобрените за плащане суми по искания за плащания (10 563 695,42 лв.) с 1 919 602,33 лв. В тази връзка, сума в размер на 1 919 602,33 лв. (Един милион деветстотин и деветнадесет хиляди шестстотин и два лв. и 33 ст.), е установена като надплатена сума по АДПБФП BG16RFOP001-3.002-0005-C06, сключен с бенефициента - Министерство на образованието и науката. Процесното РУПДВ съдържа и правни основания за издаването му, като е посочено, че се издава на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество/наричана по-нататък Наредбата/, във връзка с чл. 62 ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. На следващо място настоящата инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд, че липсата на мотиви по обстоятелствата с какви актове са верифицирани/неверифицирани суми, в какъв размер, в тях включени ли са суми от наложени корекции, с какви актове, обжалвани ли са тези актове, влезли ли са в сила и т. н., е равнозначно на липса на фактически основания за издаване на акта. Изложените мотиви в РУПДВ дават възможност на оспорващия да разбере каква е действителната воля на административния орган и да организира защитата си. В случая, видно от съдържанието на оспорения акт, РУО на ОПРР се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Неправилно първоинстанционният съд приема материална незаконосъобразност на оспореното РУПДВ, поради неустановено по размер публично държавно вземане. В настоящото производство страните не спорят за размера на надплатената сума и съдът неправилно е отменил изцяло издадения акт. Предвид обсоятелството, че пред първоинстанционния съд не са релевирани конкретни твърдения във връзка с неправилно определен размер на установеното публично държавно вземане, а само, че е налице Решение 11059/16.10.2024г. на ВАС по адм. дело 5942/2024 г, с което се отменя актът за финансова корекция, както и предвид липсата на ангажирани доказателства, които да опровергават фактическите констатации на административния орган относно размера на платените суми по договора и размера на верифицираните разходи, то следва да се приеме, че оспореното РУПДВ е постановено в съответствие със закона. Следва да се посочи, че оспорването на решенията за верифициране на разходите, е ирелевантно за законосъобразността на издадения акт за публично вземане, но резултатите от оспорването на решенията за верификация, в случай че са благоприятни за оспорващото лице ще съставляват нови факти от значение за УО на ОПРР, установени след издаване на акта и основание да се иска издаване на последващо решение за плащане на разходите на бенефициента. Или в обобщение, оспореното РУПДВ не страда от релевирания от първостепенният съд порок постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие със закона, което налага отмяна на съдебния акт, като неправилен поради постановяването му в противоречие с материалния закон. При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 720 лева и държавна такса-1700 лева , или общо разноски в размер на 2420 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,