Решение № 9638 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2013 г.

Решение № 9638 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Симперто" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез адв. Велков срещу решение № 354 от 15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1978/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ000852 от 1.06.2012 г. на орган по приходите при Община Поморие. Касаторът навежда съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е установено по делото съществуването на План-сметка за 2011 г. на община Поморие, във връзка с разходите на общината за предоставянето на услугите, за които е определена дължима такса битови отпадъци. Нарушено е и служебното начало в процеса, тъй като съдът не е събрал всички относими за спора доказателства. Иска отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорения акт за установяване на задължение по декларация в частта относно установените на дружеството задължения за ТБО за 2011 г. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът, началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Поморие, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на дружеството - касатор срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ000852 от 01.06.2012 г., издаден от орган по приходите при община Поморие, в частта относно установените на дружеството задължения за ТБО за 2011 г. в размер на 5 668.07 лв. - главница и 441.68 лв. - лихви. За да постанови този правен резултат, съдът е обсъдил релевантните факти и обстоятелства. Установил е, че недвижимите имоти, за които са установени задълженията по АУЗД, представляват земя и сграда, находящи се в гр. Поморие, собственост на касационния жалбоподател, и декларирани от същия с декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 04.02.2003 г. Със заповед № РД-16-709 от 20.10.2010 г. кметът на община Поморие е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване на територията на общината, като в границите на тези райони е включен и квартал № 150, в който се намира процесният имот. С Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Поморие (Наредба № 11), Общинският съвет е определил размерите на ТБО за отделните услуги за 2011 г. Представено е и решение № 925 от 28.01.2011 г. по протокол № 41 от същата дата от заседание на Общинския съвет - Поморие за приемане на изменение и допълнение в Наредбата в частта, касаеща определянето на размера на ТБО за 2011 г. Обсъдени са актове за извършена работа в община Поморие от "РТК" ООД за всеки месец през 2011 г. Първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният административният акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, в съответствие с материалноправните разпоредби и в изпълнение целта на закона. Според първоинстанционния съд по делото е установено, че имотът е включен в списъка на териториите, по отношение на които общината извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите, както и че тези услуги реално са били предоставяни. Съдът е извършил служебна проверка на размера на определената с акта ТБО, дължима за всяка от дейностите, съобразно представеното по делото относимо доказателство - решение № 411, взето по протокол № 18 от 30.01.2009 г. на ОбС - Поморие. В случая, предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, решение № 925 от 28.01.2011 г. на ОбС - Поморие е неотносимо. При сравнителния анализ на двете решение се установява, че определените размери на ТБО нямат промяна, поради което и правилен е изводът за законосъобразност на дължимия размер за ТБО за 2011 г. Спорът е за законосъобразността на определения размер на дължимата такса при условията на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане чистотата на територии за обществено ползване реално са били предоставени по отношение на имота на дружеството-жалбоподател. Основният довод на касатора се свежда до това, че размерът на таксата е следвало да бъде определен според количеството на битовите отпадъци (в хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ), като неподаването на декларация от страна на дружеството за броя на ползваните съдове за събиране на битови отпадъци било по вина на Общински съвет - Поморие и служителите от общината, които не предоставяли такава декларация. Тези възражения, както и твърденията, че общината не е предоставила на своите граждани в пъти по-добра услуга, за която следва да се заплати в пет пъти по-висока цена, са неотносими към настоящия спор. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса битови отпадъци се дължи за услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги, като разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ регламентира хипотезите, при които не се дължат такси за трите услуги, а именно - не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугите не се предоставят от общината, а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - не се дължи такса, когато няма такива. При съществуващата правна регламентация и с оглед чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже както принадлежността на имота към територията на населеното място, в която се предоставят горните услуги, така и реалното им извършване. Административният съд правилно е приел, че дължимата такса е законосъобразно определена по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и предвид чл. 17а от Наредба № 11 (ред. решение № 411/2009 г. на ОбС), тъй като имотът на жалбоподателя не е бил снабден със самостоятелен съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци. В тази връзка, доводът на жалбоподателя, че тази възможност била разписана едва с решение № 925 от 28.01.2011 г. по протокол № 41 на Общинския съвет - Поморие, когато срокът вече бил изтекъл, е несъстоятелен. Правилно първоинстанционният съд не е обсъдил оплакването за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 17а от Наредба № 11 в производството по оспорване на процесния Акт за установяване на задължение по декларация. Оспорването на приложим нормативен административен акт става по реда на Раздел III от Глава Десета на АПК и е недопустимо съдът да осъществява косвен контрол за законосъобразността му в производство по оспорване на индивидуален административен акт, издаден при изпълнението му, каквото е настоящото производство. В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ законодателят е предвидил, че общинският съвет с наредбата определя и администрира местните такси и услуги. Т. е. въпросът е предоставен изцяло в оперативната самостоятелност на органа. Така формулираната компетентност е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата автономност. Условията за определяне на действително генерираните битови отпадъци или за освобождаване на лица от заплащане на таксата е пряка проява на провежданата от него политика. Законодателят не е създал и ред, по който общинският съвет следва да взема решението си. Дали това ще стане с наредбата по чл. 9 ЗМДТ или със самостоятелно решение, е въпрос на преценка от органа на местно самоуправление. Контролът за законосъобразност на план-сметката следва да бъде осъществен заедно с контрола върху решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, което представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Според чл. 66, ал. 5 от ЗМДТ одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата. Съдебният контрол може да бъде осъществен само в отделно производство по обжалване на решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци. В тази връзка неоснователни са оплакванията, че съдът е следвало да прецени качеството на услугата и социалната справедливост на определената такса битови отпадъци. Последните нямат отношение към законосъобразността на оспорения Акт за установяване на задължение по декларация и не са предмет на съдебен контрол. Обоснован е първоинстанционният извод за дължимост на такса битови отпадъци за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Касаторът фактически не оспорва реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, а само техния размер. Независимо от изложеното, правилно съдът е анализирал събраните по делото доказателства, като е приел, че се е установило наличието на двете задължителни предпоставки, които обуславят дължимост на ТБО. Правилно съдът е съобразил представените по делото актове за извършена работа в община Поморие, издадени от "РТК" ООД, тъй като не са оспорени в първоинстанционното производство по надлежния ред, а възраженията в касационната жалба са несвоевременно направени. Предвид изложеното и при липсата на отменителни основания, оспореното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски за съдебното производство е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд