Решение № 8779 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2014 г.

Решение № 8779 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (със старо наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) срещу решение № 4079 от 19.06.2014 г., по административно дело № 1885/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед ЧР-ДС № 015/23.01.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Надежда Стефанова Тодорова, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като е събрал относимите доказателства въз основа на които е извел законосъобразни изводи. Обоснован и съответен на приетите по делото доказателства е изводът, че в случая не са налице правните основания послужили за издаване на заповедта, а именно предпоставките по чл. 103, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Не е спорно между страните, че Тодорова е назначена в администрацията, ръководена от ответника при условията на чл. 16а ЗДСл - при непълно работно време. Този факт обаче не обуславя извод, че служебното правоотношение е било за определен срок, а такъв не е посочен в административния акт за назначаването на Тодорова - заповед № ЧР ДС-157/03.07.2013 г. на Председателя на ДКЕВР. Обстоятелството, че със заповед ЧР ДС№ 282/02.12.2013 г., служителят е преназначен на друга длъжност в същата администрация на основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 16а и чл. 67, ал. 4 ЗДСл№ 3ОХ-102/01.07.2014 г. на Председателя на ДКЕВР също не води до извод, че служебното правоотношение е с определен срок. Обстоятелството, че в заповедта не е посочено, че същото е при условията на чл. 9, ал. 2 ЗДСл - за неопределен срок също не води до такъв извод, доколкото с цитирания текст е уредено общото правило, че служебното правоотношение е безсрочно. С цитираната норма се въвежда общия принцип на безсрочност на служебното правоотношение с държавните служители, което като правило възниква след проведен конкурс. При липсата на изрично посочване в акта за назначение или преназначение по реда на чл. 11, ал. 3 ЗДСл, че служебното правоотношение е за определен срок следва еднозначен извод, че същото е безсрочно. Фактът, че в конкретния случай служебното правоотношение е възникнало без да е изпълнено задължението на органа по чл. 10, ал. 1 ЗДСл - след проведен конкурс, обаче не води автоматично до извод, че същото за определен конкретен срок, тъй като в ал. 3 има изрична уредба предвиждаща, че в хипотезата на възникване на служебно правоотношение по чл. 16а ЗДСл. конкурс не се провежда в случаите по чл. 16а ЗДСл. Действително съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗДСл е предвиден шестмесечен срок в който могат да се назначават служители без проведен конкурс по реда на ал. 1 и 2, но само в новосъздадени администрации, каквато хипотеза не е налице в конкретния случай. Второто изречение предвижда забрана за преназначаване без конкурс на друга длъжност в същата или друга администрация на служителите назначени без конкурс. Цитираните законови разпоредби са неотносими в конкретния случай, доколкото по делото не се твърди, а и липсват доказателства, че администрацията е новосъздадена. Цялостният анализ на разпоредбата на чл. 10 ЗДСл води до извод, че предвидената възможност по ал. 3 за назначаване без конкурс в случаите на непълно работно време и при преминаване на държавна служба или при временно преместване в друга администрация пряко противоречи на принципа по ал. 2, че назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества. Това нарушение при назначаването на Тодорова обаче е извършено от органа по назначението, при което не следва да бъде тълкувано във вреда на служителя, предвид общовалидния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил и липсата на предпоставките по чл. 12 ЗДСл, тъй като от доказателствата по делото се установява, че Тодорова е заемала длъжност по служебно правоотношение и преди назначаването й в КЕВР за времето от 06.02.2008 г. до 12.10.2012 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК направените от ответницата разноски в размер на 800 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат следва да бъдат възстановени от бюджета на органа - касатор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение