Решение № 9742 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2019 г.

Решение № 9742 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Монев срещу Решение № 70 от 25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 416/2018 г. от Административен съд Шумен, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Националното бюро за правна помощ – София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лв., от които 3 000 лв. за причинени му имуществени вреди и 1 000 лв. – за неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на адв. И. Илиев при изпълнение на служебните му задължения по защитата на ищеца по НЧХД № 850/2017 г. по описа на РС – Шумен. В жалбата се развиват доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. Ответната страна - Национално бюро за правна помощ – София, представя писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество настоящата инстанция намира за установено следното: Пред АС – Шумен З. Монев е предявил иск срещу Националното бюро за правна помощ – София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лв., от които 3 000 лв. за причинени му имуществени вреди и 1 000 лв. – за неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на адв. И. Илиев, назначен от НБПП, при изпълнение на служебните му задължения по защитата на ищеца по НЧХД № 850/2017 г. по описа на РС – Шумен. Съдът е приел иска за допустим, но неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена от решаващия съд, събрани са в пълен обем релевантните за правилното решаване на спора доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това съдът е извел обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят (арг. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК). Така заявената от ищеца претенция, да получи обезщетение от държавата за вреди, причинени от незаконосъобразно действие на длъжностни лица на НБПП, изразяващо се в заплащане на възнаграждение на служебно назначения адв. И. Илиев, без да е извършена констатация "дали Илиев е отработил възнаграждението си" обосновано и законосъобразно е приета от съда за неоснователна. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, с допустимите доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата материалноправна норма. Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, като за труда си адвокатът получава възнаграждение, но фактическата дейност на НБПП по заплащане на предоставената правна помощ не е административна дейност. Заплащането се извършва по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ (Приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.) и действително е в зависимост от вида и количеството на извършената дейност. Съгласно чл. 4 от Наредбата, издадена на осн. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, за недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай адвокатът не получава възнаграждение, като преценката се прави от Националното бюро за правна помощ, което се произнася с решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет. Адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата. В случая нито НБПП, нито Адвокатския съвет са били сезирани с неизпълнение на служебните задължения от страна на адв. Илиев, поради което не е била извършена проверка за установяване на твърдяното, а отчетът на адвоката е бил заверен и възнаграждението - изплатено. Но дори да са били сезирани пряка последица от сигнала би било неизплащане на възнаграждение или връщане на полученото такова, съгласно разпоредбите на ЗПП или ангажиране на дисциплинарната отговорност на адвоката в съответствие със Закона за адвокатурата. Посочените действия обаче, както на НБПП, така и на Адвокатския съвет, са оценъчни действия и рефлектират пряко и непосредстевно в правната сфера на адвоката без да засягат тази на (служебно) представляваните правни субекти. Затова изводът на съда, че липсва една от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие/бездействие на длъжностни лица от НБПП при упражняване на административна дейност, е обоснован и законосъобразен. Не е налице и пряка причинна връзка между твърдяната вреда и действията на НБПП по заплащане на труда на служебно назначения защитник. Както се посочи по-горе дейността на адвокатите се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, като за труда си те получават възнаграждение – по договор с клиента или от бюджета на НБПП. Затова пряка и непосредствена е връзката между НБПП и служебно назначения адвокат, както е налице такава връзка между адвоката и касатора (клиента), но няма пряка и непосредствена връзка между действията на НБПП и клиента. Отсъствието на която и да е от предпоставките на фактическия състав на нормата води до неоснователност на иска, както правилно е приел съда. При така изложените мотиви обжалваното решение се преценява за правилно и ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на НБПП за присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция е обосновано и следва да бъде уважено. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение