Решение № 600 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6783/2020 г.

Решение № 600 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6783/2020 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Напоителни системи" ЕАД моли да бъде отменено като неправилно решение № 609/3.02.2020 г. по адм. д. № 9244/2019 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 56/17.05.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ по съображения в писмени становища моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД против акт за установяване на публично държавно вземане № 56/17.05.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район, с който на дружеството е установено задължение за водовземане от повърхностен воден обект по разрешително № 1146/28.08.2002 г. на министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с разрешително № 1146/4.12.2007 г., продължено с решение №РР-1004/29.07.2010 г. на директора на БД ИБР за периода 1.01.2016 - 31.12.2016 г. за 2016 – 2017 г. общо 8792, 74 лв с общо 1107, 02 лв лихви. Съдът правилно е установил, че актът е издаден от компетентен орган – директор на Басейнова дирекция, в кръга на неговите правомощия по чл. 195б, ал. 1 ЗВ при спазена писмена форма и достатъчно мотивиран. Съдът е приел, че актът е издаден съобразно чл. 195б, ал. 2 ЗВ при спазване на специалните процесуални правила по ЗВ – съставени са констативни протоколи за извършен контрол за изпълнение на задълженията, покана към лицето за доброволно изпълнение, уведомление, че започва процедура по принудително изпълнение. Актът съдържа достатъчно мотиви за издаването му, като в него са посочени всички констативни протоколи от извършените на място проверки, както и констатациите на проверяващите, размера на задълженията и начинът им на изчисляване, а доводът на касатора за липса на мотиви в акта е неоснователен. Възражението, че не може да се установи по безспорен начин, че дружеството дължи определената сума за 2016 г., тъй като съгласно вещото лице в КП № ПВ2-53/14.03.2017 г. данните за 2016 г. са забелени и не са видими, е неоснователно. Този протокол отразява проверка по документи в офиса на БД ИБР и отразява констативни протоколи за периода 2012 г. – 2015 г., с които са сравнени актуваните водни обеми и реално пропуснатите за съответните години, като видно протоколът изследва само периода 2012 г. – 2015 г. За следващите 2016 г. и 2017 г. са издадени КП № ПВ2-20/20.02.2017 г. и КП № ПВЗ-061/5.04.2018 г., в които въз основа на подадени от дружеството декларации по чл. 194б ЗВ и извършените на място проверки, подробно са описани констатациите за декларираните и пропуснатите водни маси за 2016 г., както и размерът на задълженията за двете години. За 2016 г. дружеството е декларирало 420 619 куб. м. вода, по ежемесечни справки е посочило ползвано количество от 991 736 куб. м., за което е определена такса 992, 74 лв с лихви. За 2017 г., въпреки наличието на водомерна рейка на водохващането на язовир Брегово, в констативния протокол не са посочени данните от ежемесечните справки за пропуснатите количества вода и е определена такса върху разрешеният обем 6 500 000 куб. м. по недействащото за 2017 г. разрешително за водовземане на основание § 9 ЗВ. Титулярът е бил запознат с констатациите за количествата отнета водна маса и дължимата за това такса. Правилно от фактическа страна съдът е установил, че определеното задължение е свързано с водовземане от повърхностен воден обект язовир "Брягово", с цел на водовземането - напояване, с лимит на ползваната вода до 6 500 000 куб. м. /год., за което има издадени съответното разрешително, с краен срок на действие - 31.12.2016 г., като за използваните водни количества и изчисляване на дължимите такси за календарните 2016 г. и 2017 г. дружеството е предоставило в БД ИБР дължимите по чл. 194б, ал. 1 ЗВ декларации. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях относно таксата за 2016 г. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на публичните задължения на "Напоителни системи" ЕАД в оспорения акт за 2016 г. Правилно съдът е приел за законосъобразно начисленото в акта задължение за 991 736 куб. м. по потребените водни обеми по данните от ежемесечните отчети, подавани от дружеството. Видно от констативен протокол № ПВ2-20/20.02.2017 г. дължимите такси за 2016 г. са изчислени на база действително пропуснати водни маси и по Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., Обн. ДВ. бр. 50/1.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3/10.01.2012 г. и приложима за 2016 г. Предвид и заключението на вещото лице съдът обосновано е приел, че за 2016 г. таксата в акта е определена законосъобразно. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против акта в частта, с която е определена такса за 2016 г. 992, 74 лв с 214, 28 лв лихви като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта за 2017 г. съдът е отхвърлил жалбата против акта, като в мотивите си е приел, че на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 ЗВ за 2017 г. таксата за водовземане се заплаща по действително отнетия обем вода. Изводът отговаря на съдържанието на цитираните норми, но не е съобразен със съдържанието на КП № ПВЗ-061/5.04.2018 г. и на акта, според които за 2017 г. таксата е определена върху разрешеният воден обем от 6 500 000 куб. м. по изтеклото разрешително за 2016 г., в нарушение на чл. 194, ал. 2 ЗВ, който изисква таксата за водовземане от повърхностни води да се определи на базата на отнетия обем вода и съответни норми за водопотребление, определени в наредба по чл. 117а ЗВ. За 2017 г. е действаща Наредба за нормите за водопотребление, приета с ПМС № 371/22.12.2016 г., обнародвано в ДВ, бр. 103/27.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г. На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ за 2017 г. се определя по чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 или 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2/6.01.2017 г. Видно от констативен протокол № ПВЗ-061/05.04.2018 г., за 2017 г. таксата за "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури", съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2017 г., е начислена по разрешен лимит за водоползване в годишен воден обем до 6 500 000 куб. м. по изтеклото разрешително № 1146/28.08.2002 г. в размер на 7800 лв. След като към напоителната система е монтирана водомерна рейка и в констативния протокол не е констатирано същата да не работи, неправилно административният орган е определил таксата върху разрешен обем водни маси за предишни години, без да сравни констатираните в декларацията иззети количества от дружеството с данните по ежемесечните справки за водно потребление на дружеството, както е постъпил за 2016 г. При определяне на таксата е допуснато и нарушение и на чл. 12, ал. 3, т. 1 и 2 от Тарифата, според които, когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава: 1. по 0, 7, когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури и 2. по 1, 3, когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. В акта чл. 12, ал. 3, т. 1 или 2 от Тарифата не е приложен. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против акта в частта, с която е определена такса за 2017 г. 7800 лв с 892, 74 лв лихви като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на акта в тази част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по задълженията за таксата за водовземане за 2017 г. на дружеството. При новото разглеждане на преписката следва да се съберат данни от ежемесечните справки на дружеството за водопотребление, да се сравнят с данните в декларацията на дружеството, за да се определени таксата по по-високите обеми, като бъде приложен и чл. 12, ал. 3, т. 1 или 2 от приложимата тарифа. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,