Решение № 6435 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. И. С., чрез адв. В. Бъчваров като процесуален представител, против решение № 2112 от 19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 3055/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за законосъобразност на заповедта за уволнение с твърдения за допуснати процесуални нарушения при издаването й, както и за недоказаност на релевираните от органа нарушения на служебната дисциплина по чл. 83, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Прави се искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции и се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът – председателят на Националния статически институт /НСИ/, чрез пълномощника си адв. С. Георгиева, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, настоящият състав на второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Врана е повторно, след като с решение № 12796 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 9908/2025 г., ВАС е отменил решение № 7908 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2817/2024г. на Административен съд – Варна и е върнал делото за ново разглеждане с указания да бъдат изложени мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. С оспореното решение, постановено при новото разглеждане на делото, административният съд е отхвърлил жалбата на Д. И. С. против заповед № РД-05-825/29.10.2024 г. на председателя на НСИ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3, и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт - издадена е от компетентен орган по чл. 92, ал.1 ЗДСл, в надлежната писмена форма и със съдържанието по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Констатирано е спазване на сроковете по чл. 94, ал.1 ЗДСл. – на двумесечния срок от откриване на нарушенията, считано от 21.10.2024г., когато дисциплинарнонаказващият орган /ДНО/ е запознат с доклада на дисциплинарния съвет /ДС/, и на едногодишния срок - от извършване на нарушенията, най-ранната дата на които е 01.03.2024 г. Считат се за изпълнени правилата относно реда за формиране на дисциплинарния съвет и за състава на същия по чл.95 ЗДСл; относно процедурата по чл. 93, ал.1 и ал.2 ЗДСл., като за установяване на деянията са събрани и оценени всички относими доказателства, а жалбоподателят е уведомяван за извършените от ДС и ДНО действия и своевременно са му искани обяснения и е поканен за изслушване преди налагане на дисциплинарното наказание. Съдът приема от фактическа страна, че деянията, за които на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание, са доказани по безспорен начин от събраните по преписката и по делото доказателства, включително от заключението на СТЕ, и че същите са правилно квалифицирани от ДНО като неизпълнение на служебни задължения, неспазване кръга на служебни правомощия и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавата администрация /КПСДА/, т.е. за нарушения на служебната дисциплина по чл.89, ал.2, т.1, т.3 и т.5 ЗДСл. Сочи се, че дисциплинарната отговорност на служителя, заемащ длъжността директор на Териториално статистическо бюро – Североизток, е ангажирана във връзка неправомерните му действия при работата с предадени му за служебно ползване компютърни конфигурации - преносими компютри /лаптопи/ NSI-LAP-31 и NSI-LAP-174, на които: е създаден локален акаунт director, добавен в групата на администраторите с право да се инсталират и деинсталират софтуери в нарушение на подраздел 5.1, т.3 и т.4 от Инструкцията за работа на системния администратор при подготовка на служебен персонален компютър /Инструкцията/; е инсталиран баузер Brave, който не присъства в одобрен в НСИ Списък с базов софтуер, разрешен за ползване; е деинсталиран софтуер Axence nVision, внедрен в НСИ със заповед № РД-05-735/28.07.2020г. на председателя на НСИ във вр. с чл.21 от Закона за киберсигурност и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, съставляващ средство за управление и контрол на политиките по сигурността на информацията в НСИ; са инсталирани неразрешени софтуери Advanced Uninstaller PRO-Version 13-13.26.0.68 и qBittorrent. Обосновани са изводи за доказаност на съставомерното поведение на жалбоподателя, в каквато връзка са обсъждани данните в писменото му обяснение от 21.10.2024 г., квалифицирани като извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, ведно с документите към дисциплинарната преписка /докладна записка на директора на дирекция „Информационни системи и инфраструктура, доклад на комисията, определена със заповед № РД-05-665/30.08.2024 г., доклад на Инспектората/, както и заключението на вещото лице по делото. Съдът е отхвърлил като неоснователна защитната теза на служителя за това, че не е създал акаунта director поради това, че не разполага такива администраторски права, приемайки за установено, че за да съществува този акаунт в компютъра му, същият е осигурил достъп до него /в този смисъл е кредитирал заключението на вещото лице и обясненията му в с.з./. За безспорно установени се считат и другите описани в заповедта деяния по деинсталирането на внедрения в НСИ софтуер, както и по инсталирането на неразрешени в НСИ браузер и софтуери. Въз основа на горните констатации, съдът е обосновал извод, че с извършването на действия, свързани с неправомерно въздействие върху предоставените компютърни конфигурации, жалбоподателят, в качеството му на директор на ТСБ - Североизток, е извършил нарушение на чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДСл., според които държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация; на чл. 34, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на НСИ във вр. с т.7.4 от длъжностната му характеристика, предвиждащи задължения на директорите на ТСБ да отговарят за осъществяването на цялостен контрол върху използването на информационните системи, опазването и поддръжката на активите и информацията в ТСБ и с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите, при спазване изискванията на Стандарт ISO 9001 „Системи за управление на качеството“ и Стандарт ISO 27001 „Система за управление сигурността на информацията“; на чл.9, ал.1 и ал.2 от КПСДА, въвеждащи задължения за служителите в държавната администрация за опазване на повереното им имущество, включително служебните компютри, с грижата на добър стопанин и да не допускат използването му за лични цели, както и задълженията за използване на документите, данните и служебният достъп до интернет само за изпълнение на служебните задължения при спазване на правилата за защита на информацията. Налице са съображения и за спазване на критериите по чл.91, ал.1 ЗДСл от ДНО при определяне на дисциплинарното наказание, предвид опасността за сигурността на информацията в резултат на деянията на служителя, за който е прието, че е действал умишлено. При горните доводи е постановен оспорения съдебен акт за отхвърляне на предявената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Противно на поддържаното в касационната жалба, в съответствие с задълженията си по чл.171 АПК и с изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, както и в изпълнение на задължителните указания на първата касационна инстанция в отменителното решение, съдът е обсъдил наведените доводи и възражения на страните, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Законосъобразни и неоспорени от касатора са констатациите в обжалваното решение, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и със съдържанието по чл. 97, ал.1 от ЗДСл. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., а доводите в жалбата в обратен смисъл са неоснователни. Според посочената норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая се касае за нарушения на служебната дисциплина, свързани с неправомерно въздействие върху компютърни конфигурации, предоставени на жалбоподателя на 01.03.2024г. с приложения по преписката Приемо-предавателен протокол, която е възможно най-ранната дата на извършване на съставомерните деяния, с оглед на което процесната заповед от 29.10.2024 г. за налагане на дисциплинарното наказание, е издадена в рамките на едногодишния срок по чл.94, ал.1 ЗДСл. Правилно административният съд е установил спазване и на краткия, двумесечен срок, считано от откриване на нарушението. Според съдебната практика, коректно цитирана в касационната жалба, за да е открито нарушението, дисциплинарно наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото - извършителят на нарушението; деянието (едно или няколко), чрез което е осъществено; времето и мястото на извършването; обстоятелствата, при които е извършено и неговите последици. Горните релевантни факти в случая се съдържат в докладната записка вх. № РД-13-890/21.10.2024 г., изготвена от председателя на ДС и предоставена на ДНО на същата дата, ведно с приложените към нея материали, спрямо която дата, двумесечният срок за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателя, е спазен. Без значение за горните срокове е докладната записка № РД-13-736/27.08.2024 г. на директора на Дирекция „Информационни системи и инфраструктура“ при НСИ, в която се съдържат данни за инсталиране на нерегламентиран сотфуер от оспорващия. Същата не установява всички относими за преценката на деянията, факти – например липсват данни за обстоятелствата, при които са извършени и възможните последици от същите, които допълнително са установени след проверка на преносимите компютри от надлежно назначена комисия и са посочени в доклада на ДС. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд за неоснователност на наведените от жалбоподателя възражения срещу начина на сформиране и промените в състава на Дисциплинарния съвет /ДС/, които се поддържат и с касационната жалба. Въз основа на анализ на документите по преписката, правилно е установено спазване на чл. 95, ал.1 и ал.2 ЗДСл при назначаване на ДС със заповед № РД-05-369/01.06.2023г. на председателя на НСИ, вкл. правилата за срок, численост, ръководство и състав на същия. В съответствие с изискванията на чл.95, ал. 3 и 4 ЗДСл и чл.9, ал.1 от Правилата за дейността на дисциплинарния съвет в ЦУ на НСИ, последните приети по делегацията с нормата на чл.95, ал.2 ЗДСл, с последващи заповеди на компетентния орган - от 15.07.2024 г., 07.10.2024 г., 09.10.2024 г. и 14.10.2024 г., са извършени промени в ДС по причина на отсъствие или подадено искане на някой от назначените членове, както и на изменения в длъжностите наименования на структурите, в които изпълняват функциите си вече назначени членове. Както обосновано приема съдът, при конституиране и в дейността на ДС не са допуснати съществени нарушения, които да рефлектират върху обективността и законосъобразността на проведеното производство, в което са установени фактите и обстоятелствата относими към извършените нарушения по см. на чл.96, ал.2 ЗДСл, а доказателства за пристрастност в работата на членове на ДС не са представени от жалбоподателя. Правилен е изводът на съда, че са спазени изискванията на закона за изслушване и даване на срок за писмени обяснения на служителя. От доказателствата по делото се установява, че след приключване на дисциплинарното разследване, с писмо от 21.10.2024 г. на ДНО, получено от нарушителя на 22.10.2024 г., е предоставен срок до 25.10.2024 г. за писмени обяснения, каквито същият е депозирал, като е определена и дата за изслушването му на 28.10.2024г. Посоченото в касационната жалба писмо от 07.10.2024 г. на председателя на НСИ с указан срок за обяснения от жалбоподателя до 09.10.2024 г. е във връзка с доклад на комисията, назначена за провеждане на извънпланова тематична проверка в ТСБ-Североизток и предхожда образуването на дисциплинарното производство на 09.10.2024 г., поради което е неотносимо за преценката за спазване изискванията на чл.93, ал.1 ЗДСл. Налице е надлежно изпълнено задължение от ДНО, с което е обезпечена възможността за нарушителя да реализира правото си на защита в пълен обем. Обоснован от доказателства е изводът на административния съд, че оспорената заповед е материалноправно законосъобразна. Същата е издадена на основанията по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т.5 от ЗДСл и при осъществени от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина, посочени в законовия текст. Неоснователни са твърденията на нарушителя за недоказаност на релевираните деяния и възраженията срещу достоверността на констатациите в докладите, изготвени в дисциплинарното производство и на съдебната компютърно-техническа експертиза. От съвкупния анализ на събраните по преписката и по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице, се установяват по несъмнен начин действия на държавния служител Д. С., заемащ длъжността директор на Териториално статистическо бюро – Североизток, при ползването на компютърни конфигурации, предоставени му служебно, осъществяващи състава на посочените дисциплинарни нарушения. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за действия във връзка със създаден локален акаунт director, добавен в групата на администраторите с право да се инсталират и деинсталират софтуери, извършени в нарушение на правилата на подраздел 5.1, т.3 и т.4 от Инструкцията за работа на системния администратор при подготовка на служебен персонален компютър; за инсталиране на баузер Brave, който не присъства в одобрен в НСИ Списък с базов софтуер, разрешен за ползване, както и на неразрешени софтуери Advanced Uninstaller PRO-Version 13-13.26.0.68 и qBittorrent, осъществени в нарушение на изискванията на заповед № РД-05-735/28.07.2020г. на председателя на НСИ във вр. с чл.21 от Закона за киберсигурност и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, последната - средство за управление и контрол на политиките по сигурността на информацията в НСИ. Относимите за съставомерните деяния обстоятелства са установени по категоричен начин от данните в докладна записка на директора на дирекция „Информационни системи и инфраструктура с вх. № РД-13-736/27.08.2024 г., с която е инициирана проверката на дейността на служителя С., в доклад с вх. № РД-13-775/13.09.2024г. на комисията, определена със заповед № РД-05-665/30.08.2024 г., изготвен след обследване на процесните компютърни конфигурации, в доклад на ръководителя на Инспектората по чл.46 от Закона за администрацията с вх. № К-29/02.10.2024 г. В посочените документи се съдържат конкретни и еднозначни констатации за неправомерни действия в логовете на софтуерите, които се използват в НСИ; инсталации на неразрешен софтуер, в това число и сваляне на торент файлове; неоторизирани деинсталации на задължителен софтуер. Видно е, че в хода на извършената проверка и на дисциплинарното производство, нарушителят не е оспорил фактическите данни относно инсталирането и деинсталирането на софтуерни продукти в предоставените му за служебно ползване преносими компютри, а прави опит да обоснове тяхната правилност и законосъобразност / вж. становището на С. от 27.09.2024 г. и писмените му обяснения от 21.10.2024 г./, в който смисъл е и защитната му теза, поддържана в производствата за съдебно оспорване на процесната заповед. За да опровергае основателността на наведените от нарушителя твърдения, първостепенният съд е анализирал посочените по-горе документи, събрани в процедурата по разследване, в съвкупност с приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза, която страните не са оспорили. Въз основа на данните в същата и обясненията на вещото лице при изслушването му, което изслушване, противно на доводите на касатора, е способ за излагане и изясняване на заключението по чл.200, ал. 2 ГПК вр. с чл.144 АПК, е отречено твърдението на служителя, че не е съпричастен към създаването акаунта director поради това, че не разполага с администраторски права. Последното обстоятелство, макар и вярно, не е основание за отпадане на дисциплинарната му отговорност, както правилно е приел съдът, тъй като, за да съществува този акаунт в компютъра на С., следва същият да е осигурил достъп до него. Горното е видно от констатациите на вещото лице, според които компютърното устройство би могло да се администрира с отдалечен достъп, но след разрешение на локалния потребител, какъвто безспорно е нарушителят. За установени по категоричен начин са приети и другите описани в заповедта деяния по деинсталирането на внедрения в НСИ софтуер, както и по инсталирането на неразрешени в НСИ браузер и софтуери. Жалбоподателят не възразява, че е инсталирал процесните софтуери, но оспорва валидността на Списъка с базов софтуер, разрешен за ползване в НСИ поради това, че не е надлежно регистриран в АИС “е-Документооборот“ и не му е известен /вж. писмените му обяснения пред ДНО/. Видно от данните в доклада на ръководителя на Инспектората, списъкът е оповестен чрез публикуването му на интернет страницата на НСИ, а нормативно изискване за регистрация не е предвидено. Касаторът не оспорва и деинсталирането на внедрен в НСИ софтуер, а изложените причини за горното действие – за подобряване работата на компютърното устройство, са правно ирелевантни, доколкото преценката за това, кои софтуерни продукти са необходими за дейността на НСИ и за сигурността на информацията, е извън правомощията на нарушителя, чиито длъжностни задължения изискват изпълнение на утвърдените по надлежния ред нормативни и вътрешноведомствени актове. С оглед на изложеното, правилно съдът е приел за доказани деянията, посочени в оспорената заповед и съставляващи фактически основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание на жалбоподателя. От друга страна, във връзка с приложението на материалния закон, правилно е преценено от административния орган и от съда, че така установените деяния осъществяват състава на нарушенията на служебната дисциплина по чл.89, ал.2, т.1, т.3 и т.5 ЗДСл. Неизпълнението на служебните задължения и неспазването кръга на служебните правомощия по смисъла на приложения законов текст в случая, законосъобразно се свързва със задълженията на държавния служител по чл.21 от ЗДСл. и чл. 34, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на НСИ във връзка с т.7.4 от длъжностната характеристика за процесната длъжност, съдържанието на които коректно е възпроизведено в текста на заповедта и в съдебното решение. В съвкупност, поведението на касатора, правилно е квалифицирано и като нарушение на чл.9, ал.1 и ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, доколкото се явява несъвместимо с предвиденото в разпоредбата задължение за опазване и правомерно ползване на служебното имущество, както и за защита на информацията. От дисциплинарно наказващия орган надлежно са обсъдени тежестта на нарушението, последиците от извършеното, формата на вината и цялостното поведение на служителя в съответствие с изискванията на чл.91 ЗДСл. Обосновани с документите по преписката и заключението на вещото лице са данните относно рисковете за мрежовата и информационна сигурност в НСИ като последица от неправомерните действия на служителя, извършвани съзнателно и последователно в определен времеви период, а наведените в жалбата доводи в обратен смисъл са неоснователни. Противно на поддържаната от касатора теза, без значение е, че не са настъпили вреди от действията му, тъй като в случая е засегната политиката за защита и сигурност на информацията от лице с ръководна позиция, които обстоятелства обосновават тежестта на нарушенията и вида на наложеното наказание. В този смисъл процесната заповед съдържа подробни мотиви за това, че деянията на жалбоподателя съставляват нарушения на служебната дисциплина, подлежащи на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед на горното, правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, а предявената жалба – неоснователна и подлежаща на отхвърляне. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода по делото и предявеното от ответника искане, съдът присъжда в полза на НСИ разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на 614,40 евро, платими от жалбоподателя. Възражението на последния не е мотивирано, каквито са изискванията на чл. 78, ал.5 ГПК вр. с чл.144 АПК, поради което не следва да се обсъжда. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,