Решение № 192 от 24.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2375/2014 г.

Решение № 192 от 24.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2375/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Х. П. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК на влязло в сила решение № 427 от 28.03.2012 г. на Плевенския районен съд по гр. д. № 3461 от 2011 г. в частта му за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между Х. П. П. и Д. А. П. дете К. Х. П. на майката Д. П. и присъждането на месечна издръжка на това дете. В отговор от 18.10.2013 г. пълномощникът на ответницата по молбата за отмяна Д. А. П. /след развода Пехлева/ оспорва молбата като недопустима /подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК/ и неоснователна. Твърди, че молителят е узнал за решението, чиято отмяна претендира, повече от 3 месеца преди подаване на молбата за отмяна и че при разглеждането и решаването на спора по гр. д. № 3461 от 2011 г. на Плевенския районен съд не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до лишаване на молителя Х. П. от възможност да участва в делото. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита, че молбата за отмяна е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено/ и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК /решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 16.04.2012 г., молбата за отмяна е подадена на 19.06.2013 г., а молителят Х. П. е узнал за решението, чиято отмяна претендира, няколко седмици преди подаване на молбата за отмяна, когато в отговор на подадена от него молба до СО- район П. за издаване на дубликат от удостоверение за граждански брак, от общината му било отговорено, че вече е разведен /в този смисъл е представената от него и приета като доказателство по делото приходна квитанция от 27.05.2013 г. за внесена държавна такса по подадена до СО- район П. молба за издаване на дубликат от удостоверение за граждански брак/. Неоснователен е доводът на ответницата по молбата за отмяна Д. П., че молбата е просрочена, тъй като молителят Х. П. бил известен за присъждането на родителските права над роденото от брака им дете в постановлението на Върховния съд- Семейно отделение в О. от 13.03.2011 г. Видно от това постановление, същото е постановено в отсъствието на Х. П. и няма доказателства то да му е връчено или съобщено. Съгласно т. 12.2. от постановлението, Д. П. се е задължила да изпрати копие от него на Х. П. чрез електронна поща на последния му известен адрес и да представи клетвена декларация, че му е връчила това постановление по горепосочения начин. Доказателства за такова връчване и за представяне на такава клетвена декларация на Д. П. пред канадския съд обаче не са представени по настоящото дело. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна поради следното: Видно от данните по делото, в исковата молба ищцата Д. П. е посочила като адрес за призоваване на ответника Х. П. П. адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. На 03.06.2011 г. призовката от този адрес е била върната в цялост с отбелязване, че ответникът Х. П. живее в чужбина от години. Видно от представеното към исковата молба споразумение за наем от 22.10.2010 г., на ищцата е бил известен адресът на Х. П. в чужбина /видно от това споразумение, бившите съпрузи са живели заедно в К., на посочения в споразумението адрес: апартамент № 0201, 2440 Хуронтарио стрийт, Мисисауга, О. L5B 1N2/. Предвид посоченото в споразумението от 22.10.2010 г., че наемател на апартамента е не само ищцата Д. П., но и съпругът й Х. П., съдът е следвало да отчете, че очевидно не отговаря на истината твърдението на ищцата в исковата й молба, че от около 1 г. от преди завеждане на делото за развод /тоест от м. 05.2010 г./ съпрузите не живеели заедно. Поради това ищцата е била длъжна да посочи този адрес за призоваване на ответника и съответно съдът е бил длъжен да го призове от там. Посочването на адрес в България, въпреки знанието на ищцата, че ответникът живее в К., е нарушение на задължението й по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. При наличие на данни за известен на ищцата адрес на ответника в чужбина /в случая в К./ съдът не е следвало да прилага по отношение на него директно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а е следвало първо да го призове от известния му адрес в К.. Ако след това призоваване се е установяло, че ответникът вече не живее на този адрес и след като по аналогия от чл. 48, ал. 1 от ГПК ищцата потвърди с декларация, че не й е известен новия адрес на ответника в К., едва тогава съдът е следвало да приложи чл. 47, ал. 6 от ГПК. Като не е сторил това, а директно е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът е нарушил процесуалните правила, при което е лишил ответника от възможност да участва в делото. Предвид на гореизложеното постановеното по делото решение следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. С оглед съдържащата се в чл. 303, ал. 2 от ГПК забрана да се отменят решения за развод, влязлото в сила решение на Плевенския районен съд следва да се отмени само в частта по предоставяне на родителските права и определяне издръжката на роденото от брака на страните дете. Воден от горното Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия