Решение № 12792 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7193/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 1397/25.04.2024 г., постановено по адм. д. 459/2023 г. по описа на АС Русе, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, частично потвърден с Решение 128/17.07.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Варна. Подадена е и частна жалба от същия касатор срещу определение 1850/11.06.2024 г., постановено по адм. д. 459/2023 г. по описа на АС Русе, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248 от ГПК и е прекратено производството по искането за изменение на решението в частта за разноските. Касаторът поддържа, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че ревизираното лице не е доказало наличието на нито една от хипотези за липса на основание за извършване на корекция по чл. 80, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като доказателства не са ангажирани нито в хода на ревизионното производство, нито при административното обжалване. Поддържа като правилно приетото от органите по приходите, че са налице задължения на дружеството, които следва да бъдат третирани по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, съгласно който счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на лицето, за която е изтекъл 5-годишният давностен срок. В тези насоки излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на осъществените разноски. Претендира се и отмяна на определение 1850/11.06.2024 г. като неправилно. Ответникът по касационната и частна жалба Адея Русе ЕООД, чрез процесуален пълномощник в о. с. з. оспорва тяхната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Русе е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в потвърдената част с Решение 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, за установените задължения на Адея Русе ЕООД, ЕИК 201357797, за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 365,29 лв. и лихви за просрочие в размер на 681,60 лв. и за ДДС в общ размер на 20 320,42 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 2 105,64 лв., от които по периоди: м. 12.2021 г. в размер на 9 242,75 лв. - главница и лихви в размер на 1 217,66 лв., м. 05.2022 г. в размер на 4 763,49 лв. - главница и лихви в размер на 427,85 лв. и м. 07.2022 г. в размер на 6 314,18 лв. - главница и лихви в размер на 460,13 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на проведеното ревизионно производство е установено, че основната дейност на ревизираното дружество е свързана с техническо обслужване и ремонт на автомобили. За целта Адея Русе ЕООД стопанисва собствен обект - автобаза в гр. Русе, [улица]. Констатирано е още в частта по ЗДДС, че през 2021 г. от Адея Русе ЕООД са отписани материали с отчетна стойност 46 213,77 лв., за което е представен Протокол за брак от 30.12.2021 г., а през периода 01.01.2022 г. - 31.08.2022 г. са отписани материали с отчетна стойност 117 529,15 лв., в т.ч. с основание брак на материали - 55 188,34 лв., съгласно Протокол за брак м. 05/2022 г. - 23 817,44 лв. и Протокол за брак от м. 07/2022 г. - 31 570,90 лв. След анализ на представените относими доказателства, органите по приходите са приели, че не са налице твърдяните основания за прилагане на чл. 80, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗДДС за бракуваните стоки на стойност 101 602,11 лв. В резултат от това с РА е извършена корекция на ползвания данъчен кредит и е начислен дължимия на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС данък в размер на 20 320,42 лв. Съгласно заключение по проведената ССчЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, в спорните протоколи за брак са посочени номерата на фактурите, с които са придобити стоките, съответно датите на всяка фактура, която е и датата на придобиване на материалите. Посочено е, че стоките, описани в протокол за брак от 30.12.2021 г., са придобити през 2015 г. и 2016 г., а тези по протоколи за брак от м. 05.2022 г. и от м. 07.2022 г. - по фактури от 2017 г. Експертизата е представила в табличен вид подробен анализ на данните по фактури - прил. 1, прил. 2 и прил. 3. Информацията е систематизирана в хронологичен ред и установява номера, под който съответната стока е заведена в протокола за брак, вида на артикула, количество, единична цена и стойност, като в последната колона е посочен месецът на отразяване на фактурата в дневник покупки по ЗДДС. В частта по ЗКПО с РА е прието, че следва сума в размер на 23 653 лв. (разликата между предоставената сума в заем 84 000 лв. през 2014 г. и размера на възстановените суми към 2019 г. по партида на М. П. 60 347 лв.) да бъде отчетена съгласно т. 2, б г от СС 18 Приходи", като приход от отписване на задължения, поради изтичане на 5-годишен срок от датата на предоставянето им - 2014 г. По делото вещото лице е посочило, че до последния ден на ревизирания период сумата от 84 000 лв. не е върната и се води в отделна аналитичност. При така събраните доказателства и като е съобразил заключението на вещото лице първостепенният съд е приел, че са спазени формалните изисквания за документиране на брака на стоки. Посочено е, че са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит по фактурите, с които са закупени материали от Адея Русе ЕООД, описани в представените протоколи за брак от 30.12.2021 г., 05.05.2022 г. и 04.07.2022 г. Счетено е, че осъщественото бракуване в случая се субсумира в хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 4, б. а от ЗДДС, изключваща прилагането на корекционния механизъм по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. В частта по ЗКПО АС-Русе е достигнал до заключението, че са представени безспорни доказателства за момента, в който задълженията по заема от 2014 г. следва да станат изискуеми и това не е определеният в РА момент - 2019 г., а съгласно уговореното в договора - 2024 г. Извършената апортна вноска в капитала на дружеството през 2023 г., съгласно данните в ТР, включват и сумата по заема от 84 000 лв. С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд е приел, че РА е незаконосъобразен поради противоречието му с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил и е присъдил на жалобоподателя направените разноски. Така постановеното решение е валидно и допустимо, и правилно. Същото е обосновано с оглед събраните доказателства и постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. В частта по ЗДДС обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице, което подробно е проследило счетоводното отразяване на бракуваните материали и е систематизирало всички събрани за тях относими и кореспондиращи помежду си документи, въз основа на които е дало обосновани отговори на поставените му въпроси. Заключението по ССчЕ правомерно е кредитирано от съда като компетентно дадено, подкрепящо се от останалите писмени доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за наличие на спорните предпоставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е концентриран върху въпроса налице ли е ограничението за корекции по чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС, изключващо приложението на чл. 79, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка решаващият състав е съобразил наличието на представени от ревизиращия доказателства кога са закупени бракуваните стоки и кога е упражнено правото на данъчен кредит за тях. Изводът на съда се следва от събраните по делото доказателства, тъй като те доказват, че е налице идентичност между стоките. В частта по ЗКПО е неоснователно касационното оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореният съдебен акт е надлежно мотивиран и съдържа мотиви по съществените фактически и правни въпроси. В случая правилни са доводите на първоинстанционния съд, че не е установено погасяването на задължението по давност или на друго основание, какъвто е изводът на приходните органи. Отписването на задължението, каквото според приходните органи би трябвало да бъде извършено, без същото да е погасено, би било направено без правно основание. Тази хипотеза на отписване на задължението няма как да се отнесе към никое от основанията по чл. 46, ал. 1 ЗКПО. Правилно са преценени от съда договора за заем и извършената през 2023 г. апортна вноска в капитала на дружеството. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Като е достигнал до този краен извод и е отменил РА, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба: Основателно е оплакването на Директора на Дирекция "ОДОП", че първоинстанционният съд не е съобразил, че в депозираната от него молба вх. 1960/04.04.2024 г. е обективирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2687.84 лв. по реда на чл. 161, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения 500 лв. Действително, тази молба не е наименувана "списък на разноските", но с нея ясно е заявено както искането за присъждането им, така и претендирания размер. Поради това не може да се приеме, че не е представен изискуемият се по чл. 80 ГПК списък и съобразно т. 2 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело 6/2012 г., ОСГТК искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е недопустимо. Като е достигнал до този извод, АС - Русе е постановил неправилно в тази му част определение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на произнасяне по съществото на искането за изменение, делото следва да бъде върнато в тази му част на същия съд и състав. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски за касационното производство, възлизащи съобразно материалния интерес по отменената част от РА на сумата от 3 225,41 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на осмо отделение