Решение № 9620 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С., подадена чрез адвокат М. Узунова, против Решение 1503/21.03.2025 г., постановено по административно дело 312/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 65/19.02.2024 г. на врид Кмета на Община Симитли, разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно законосъобразност на заповедта, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат М. Узунова, която моли да бъде уважена. Ответната страна Кмет на Община Симитли посредством писмено становище, изготвено от адвокат П. Пешев оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Пикси строй ООД, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Н. С. С. и на Пикси строй ООД да премахнат незаконен строеж Плътна ограда с височина над 2,20 м. по вътрешни регулационни граници изграден в УПИ XIX-127 и частично попадащ в УПИ XX-127, кв. 24 по плана на гр. Симитли с обща дължина 37,15 м. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Неоснователни са възраженията на оспорващия за допуснати съществени нарушения в производството по издаване на административния акт. Редът за провеждане на процесното административно производство е регламентиран разпоредбата на чл. 225а ЗУТ, в която липсва разписано задължение за органа да уведоми заинтересуваните лица за започване на производството, както и не е задължително констативният акт да бъде съставен в тяхно присъствие. Единственото задължение за администрацията е съставеният констативен акт да се връчи на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения срещу него в 7-дневен срок. Обстоятелството, че констативният акт в настоящия случай не е надлежно съобщен на жалбоподателя се явява нарушение, но не е от категорията на съществените. Той е имал възможност да обоснове своята защитна теза срещу констатациите на контролните органи, да изложи своите доводи и възражения, както и да ангажира съответните доказателства за обосноваването им в хода на съдебното производство, което е и сторил, поради което правото му на защита в процеса не е накърнено. На следващо място, неоснователни са доводите, развити в касационната жалба за неяснота относно адресатите на заповедта, както и твърдението, че органът следвало да определи само едно лице за адресат. Видно от съдържанието на оспорения акт е, че задължението за премахване на незаконната ограда е възложено едновременно на две лица на Н. С. С., в качеството му на възложител на строежа и на Пикси строй ЕООД в качеството на извършител. С такова правомощие разполага административния орган, който може да посочи като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж както неговия извършител, така и неговия възложител, но също така и двамата едновременно ако са различни лица, тъй като това са лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Административният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кое/кои от посочените в закона категории лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. Оградата е подробно индивидуализирана като вид, конструкция, размери и местонахождение. Същата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от шеста категория и е изградена без разрешение за строеж, което не е спорно. Действително в хода на съдебното производство при извършения оглед и измерване на място от експерт е установено известно несъответствие в размерите и местоположението на оградата, но това несъответствие е несъществено, доколкото не възниква съмнение относно това кой е строежът, разпореден за премахване. Правно значимите обстоятелства за законосъобразност на оспорената заповед са действителното предназначение на строежа, неговите размери, местоположение, характеристики и вид, както и липсата на строително разрешение за изграждането му, които факти правилно са установени от административния орган и от съда, и които преценени в своята съвкупност налагат извода за съответствие на заповедта с материалния закон. Установено е, че процесната ограда е реализирана през 2022 г., поради което неприложим се явява института за търпимост съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установени факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,