Решение № 8298 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2017 г.

Решение № 8298 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 74/19.01.2017 г., постановено по адм. дело № 704/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001615002479-091-001/11.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 125 от 7.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на [фирма] за периоди месец януари, февруари и април 2013 г. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 29472, 31 лева и лихви в размер на 9 198, 16 лева в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма]. Касаторът оспорва решението с доводи за неправилност, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли да бъде отменено решението и по същество на спора да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - [фирма], в писмен отговор и чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и по подробни доводи моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АС – Пловдив. Претендира присъждане на разноски и за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд (АС) - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № № Р-16001615002479-091-001/11.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 125 от 7.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на [фирма] за периоди месец януари, февруари и април 2013 г. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 29472, 31 лева и лихви в размер на 9 198, 16 лева в резултат на отказано право на данъчен кредит по пет броя фактури, издадени от [фирма] с предмет на доставката – дизелово гориво. С РА е прието, че между доставчика [фирма] и ревизираното лице (РЛ) [фирма] не са осъществени облагаеми доставки на стоки – дизелово гориво по пет броя фактури, издадени от [фирма], поради което данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице и установени задължения за ДДС в размер на отказаното право на данъчен кредит, както и начислени лихви за просрочие. Този извод е обоснован с констатации на органите по приходите, че не са налице безспорни доказателства за прехвърляне собствеността върху процесното гориво, тъй като представените товарителници установявали транспортиране на стоката с превозно средство полуремарке, което без влекач не може да се предвижва на собствен ход, а представените кантарни бележки установявали натоварването на горивото от склад, с какъвто доставчика не разполагал. При липсата на други, съпътстващи стоката документи, разрешителни за търговия и превоз на течни горива, органите по приходите са обосновали извод, че не е доказано предаването на стоката по пряката доставка с представените от ревизираното лице договор, товарителници, стокови разписки и кантарни бележки. Отделно от това било установено, че доставчика няма декларирани покупки на дизелово гориво, не разполага с кадрови и технически ресурс за извършване на доставките, предмета му на дейност е различен от търговията с дизелово гориво, а управителя на дружеството доставчик – Д. П. Б. изтърпява наказание лишаване от свобода за данъчни престъпления, тъй като е бил управител на различни дружества с установени задължения по РА, с оглед което е обоснован извод, че доставчика не е имал кадрови, технически и материален ресурс за извършване на фактурираните доставки. За да постанови обжалваното решение, с което е отменен издадения РА, в оспорената част, АС - Пловдив е приел, че същия е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, но в нарушение на материалния закон. АС – Пловдив е приел, че предаването на стоките по процесните фактури е установено с представените по делото договор, товарителници, стокови разписки и кантарни бележки, от които се установявало, че дизеловото гориво е транспортирано и предадено от доставчика на ревизираното лице с превозно средство, чието реално съществуване е доказано, като е посочено и мястото на натоварване на горивото и разтоварването му. Приел е, че със свидетелски показания е потвърден факта на получаването на стоките. А по отношение на твърдените от приходната администрация факти за липса на доказателства за съпътстващи стоката документи, като декларации за съответствие, разрешителни за търговия и превоз на опасни товари, качеството на горивата и др, приел че не са от естество да обосноват извод за липса на реални доставки. Решението е неправилно по следните съображения: Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги. Преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки и услуги, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. В настоящият случай предмет на процесните доставки са стоки – дизелово гориво. Необосновано АС – Пловдив приема, че прехвърлянето на собствеността върху стоките - дизелово гориво по петте фактури, издадени от [фирма] е доказано от представените от ревизираното лице писмени доказателства - договор за продажба на дизелово гориво, товарителница, стокови разписки и кантарни бележки. Договора за продажба на дизелово гориво, сключен между доставчика и ревизираното лице установява само наличие на облигационни отношения, но не и предаване на собствеността върху горивото. Настоящата инстанция счита, че доказателствената стойност на представените от ревизираното лице частни документи – товарителници, стокови разписки и кантарни бележки е опровергана от събраните в хода на ревизията факти. При липса на доказателства за складова база на доставчика, стоката не би могло да бъде претеглена и натоварена в сочения от кантарните бележки склад в [населено място] от Д. Б., а товарителниците и стоковите разписки установяват, че е транспортирана отново от Д. Б. с полуремарке с рег. [рег. номер на МПС], което без влекач не може да се предвижва на собствен ход и за което не е установено да е собственост или отдадено под наем на доставчика. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че факта на предаването на дизеловото гориво от доставчика на ревизираното лице се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. К. и Г. Н., служители на ревизираното лице, а последния и в роднинска връзка с управителя на ревизираното лице, без да отчете, че тези свидетели от една страна са заинтересовани от изхода на делото, а от друга - не дават конкретни показания, от които да се установи факта на предаването на стоките от доставчика [фирма] или от управителя на това дружество, посочен в транспортните документи, а само свидетелстват за механизма, по който РЛ е получавало дизелово гориво. Наред с това като косвено доказателства за липсата на реалност на фактурираните доставки, съдът е следвало да обсъди установените от приходната администрация факти, че доставчика [фирма] не е разполагал с гориво, което да достави, нито със складова база или кадрови потенциал, предмета му на дейност не включва търговия с течни горива, няма издадени разрешителни за такава дейност, нито пък са представени съпътстващи доставката на течни горива документи, както и факта, че управителя на [фирма] е многократно осъждан за престъпления от общ характер, включително и за данъчни престъпления като управител на различни фирми. Необосновано първоинстанционния съд е игнорирал тези факти с доводи, че същите не променят извода му за реалност на фактурираните доставки, тъй като извода за реално извършени облагаеми доставки следва да почива на съвкупната преценка на всички установени по делото факти, както относно възможността на доставчика да достави стоки от вида на фактурираните, така и относно установяването по убедителен начин на факта на предаването на стоките от сочения във фактурите доставчик на получателя. Трайно е възприето в практиката на съдилищата, че последваща реализация на стоките и плащането на цената по фактурите може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките, но няма водещо значение за признаване правото на данъчен кредит. Липсата на безспорни доказателства, че фактурираните доставки на стоки и услуги са извършени от доставчика [фирма] и установените обективни данни за недостоверност на представените от ревизираното лице частни документи, обосновават правни изводи за липса на реални доставки по процесните фактури, поради което необосновано в оспореното решение, АС – Пловдив е приел, че са налице убедителни доказателства за реално извършени доставки на стоки – дизелово гориво. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение на АС - Пловдив е неправилно, поради което следва да бъде отменено и тъй като спора е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт № Р-16001615002479-091-001/11.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 125 от 7.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на [фирма] разноски за първоинстанционното производство в размер на 2426 лева, поради което следва да се отмени и в частта за разноските. Наред с това, касатора Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив претендира разноски за двете инстанции в размер на по 1800 лева, представляващи минималното възнаграждение за адвокат, определено по реда на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 38 670, 47 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство възлиза на 1 690 лева, които [фирма] следва да заплати на Дирекция "ОДОП" – Пловдив. Претенцията за разноски за касационната инстанция е неоснователна, тъй като не е доказано да са направени разноски с оглед обстоятелството, че Директора на Дирекция "ОДОП" лично е подал касационната жалба и не е бил представляван от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение