Решение № 12206 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2016 г.

Решение № 12206 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4610/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. М. от гр. А. срещу решение № 237 от 09.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2702/2014 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед, алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - началникът на РДНСК- Южен централен район (ЮЦР), чрез юрк. Грозданов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. e отхвърлил жалбата на А. А. М. срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-328/01.11.2012 г. на началника на РДНСК- ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 (в относимата редакция - ДВ, бр. 65/2003 г.) във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "надстройка над съществуващ гараж", находящ се в УПИ III- 240, кв. 11 по плана на кв. Д. В., гр. А., с административен адрес ул. "В." ..№... с извършител Н. Б. М. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, по отношение на когото не може да се приложи § 16 ПР ЗУТ. Обосновал е извод, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правилно са установени релевантните за спора факти. Обосновано и в съответствие с относимите материално-правни разпоредби административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му. Констатираният обект с описаните в нея технически параметри и местоположение представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, изпълнен без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект, което го определя като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Заключението, че строежът не е търпим съгласно § 16 ПР ЗУТ е законосъобразен при следните допълнителни съображения. Съдът неправилно се е позовал на заключението на съдебно - техническата експертиза, прието по адм. дело № 3975/2012 г., образувано по оспорването на Н. Б. М. срещу същата заповед, приключило с влязло в сила решение на 11.02.2014 г. Независимо от това не са установени предпоставките по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ за търпимост на строежа предвид времето на извършването му - 1997 г. Видно от представената заповед № А-264/01.03.2007 г. на кмета на община Асеновград за изменение в плана за регулация и застрояване на УПИ III- 240, кв. 11 и графичната част към нея, в новообразувания УПИ XV-502.134, в който е разположен строежа, е допустимо свободно основно застрояване на разстояние от уличната регулационна линия навътре в имота. Разпоредбите на чл. 41 и сл. ЗУТ предвиждат допълващо застрояване, непредвидено в действащия ПУП. В случая извършеното строителство е с жилищни функции над разрешен гараж и е недопустимо по действащите норми и правила за застрояване. Съгласно извлечение от предходния застроителен план, одобрен със заповед № 433/1974 г. за УПИ III е предвидено свободно основно жилищно застрояване, различно от изпълненото такова, предмет на заповедта. По делото няма твърдения и данни строежът да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Д. А. А. М. като съпруг на адресата на акта и съсобственик на строежа при условията на семейна имуществена общност, не е участвал в административното производство, но това обстоятелство не е ограничило правата му до степен, която да обуслови нищожност на оспорената заповед поради неуведомяване за извършената проверка от органите на ДНСК и невръчване на констативните актове, съставени по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Същите са надлежно съобщени на съпругата му. Допуснатото нарушение на процедурата спрямо жалбоподателя не е от категорията на съществените, поради което не може да доведе до отмяната на заповедта само на това основание. Касационният жалбоподател е оспорил същата по съдебен ред и затова правото му на защита не е нарушено. Административният съд е осъществил както контрол за валидност, така и за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото оплакване се прави в касационната жалба. С протоколно определение от 18.05.2015 г. съдът изрично е указал на жалбоподателя, че в негова тежест е да представи доказателства във връзка с твърденията си в оспорването. Нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция са представени доказателства, които да оборват направените констатации от административния орган за извършен незаконен строеж. Като е направил заключение за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,