Решение № 6983 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2016 г.

ВАСII отделение05.06.2017 г.докладчик т Светлана Йонкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 01.11.2016 г. по адм. д. № 5571/2015 г. на Административен съд С. - град и место него постановява: ОТМЕНЯ заповед № РД-30-53/08.05.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. ОСЪЖДА Столична община да заплати на "Институт по трафик технологии" ЕООД разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 2275 (две хиляди двеста седемдесет и пет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6983 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 01.11.2016 г. по адм. д. № 5571/2015 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "Институт по трафик технологии" ЕООД срещу заповед № РД-30-53/08.05.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от "Институт по трафик технологии" ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Общински строителен контрол " при Столична община я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - град заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж"Едноетажна сграда", находяща се в УПИ III - 3511, 3513 от кв. 14 по плана на С.. Административният орган е приел, че не са издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект за строежа. Търпимостта на строежа не е изследвана от административния орган. Административен съд С. - град е приел, че е налице незаконен строеж поради лиса на строителни книжа за същия. Приел е, че строежът не е търпим. За да постанови този резултат, съдът е приел, че към момента на изграждане на строежа не е бил одобрен ПУП. Не е спазен редът за застрояване на сгради извън населените места по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Сградата не е нанесена в графичната част на плановете от 1984 . и 2003, т., поради което не се запазва и по тази причина не е търпима. Съдът е приел, че сградата е била такава с временен характер по чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) и няма градоустройствен статут. По отношение незаконността на строежа, предмет на оспорената заповед решението на Административен съд С. - град е обосновано и законосъобразно. За този строеж няма издадено разрешение за строеж и не е одобрен инвестиционен проект. Незаконен е по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението на Административен съд С. - град в частта относно търпимостта на строежа е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Строежът е изграден преди 1980 г. Това обстоятелство не е било спорно по делото. Съгласно § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, стоежът е търпим, ако е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването им или по този закон. По делото е установено, че към момента на изграждането на процесния строеж за територията, в която попада същия не е имало одобрен подробен устройствен план. Има одобрен такъв през 1984 г. Строежът попада в квартал, отреден за "Жилищно строителство и комплексно обществено обслужване." Към момента на издаване на процесната заповед е действащ ПУП от 2003 г. По този план строежът попада в урегулиран поземлен имот, отреден за"Комплексно обществено обслужване и гаражи". Към момента на изграждане на строежа има действащ Общ устройствен план, по силата на който той попада в територия, за която е допустимо строителство, включително и такова за обществено обслужване. Строежът отговаря на строителните правила и норми както към момента на изграждането му, така по правилата и нормативите на ЗУТ. Посочените обстоятелства са установени от заключението на единичната и тройни експертизи. Строежът е търпим по силата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като отговаря на строителните правила и норми, действащи към момента на извършването му. Независимо, че към този момент няма одобрен ПУП за територията, в която се намира строежа, тъй попада в такава, за която съгласно действащия Общ устройствен план е предвидено строителство от вида на процесната сграда. Съгласно посочената разпоредба строежът е търпим, тъй като е допустим по действащия към момента на издаване на заповедта ПУП. Отговора на строителните правила и норми, действащи към този момент. Обстоятелството дали сградата се запазва по действащия ПУП или не е неотносимо към спора. Както беше посочено по - горе, предпоставките за търпимост са други, изрично изброени от закона - допустимост по плана и съотвествие с правилата и нормативите за строителство. Дори и да не се запазва по действащия ПУП, строежът не може да бъде премахнат като незаконен, ако е търпим. Премахването му на друго основание - при реализиране на предвиденото по плана мероприятие е неотносимо към спора. Такова е и обстоятелството дали за извършването на строежа има отстъпено право на строеж или не. В решението си относно търпимостта съдът се е позовал и на особеното мнение на вещо лице от тройната експертиза. Не са изложени съображения, поради които се възприемат констатациите на тази експертиза и в същото време се възприема и особеното мнение на едно от вещите лица, което противоречи на заключението и по своя характер представлява свидетелско показание (за какво се ползвало помещението и оттам вида и характера на строежа). Решението на Административен съд С. - град следва да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени заповед № РД-30-53/08.05.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на "Институт по трафик технологии" ЕООД разноски по делото всички инстанции до сега в размер на 25 лв. д. т. за касационно производство, 2100 лв. адвокатски хонорар за първа инстанция и касационно производство и 150 лв. възнаграждение за вещо лице на първа инстация, общо 2275 лв. По изложените съображения Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1