Решение № 13385 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С Решение 12472 от 20.07.2024 г. по адм. д. 10751/2023 г. Административен съд София-град (АССГ) е обявил нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22002222004417-091-001/13.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1371/27.09.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите. С обжалвания съдебен акт директорът на Дирекция "ОДОП" София е осъден да заплати разноски по делото в размер на 8 054,00 лв. Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от директора на Дирекция "ОДОП" София, чрез юрк. Петрова, в която са релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата на АТИ КЪМПАНИ ЕООД. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В съдебното производство касаторът се представлява от ст. юрк. Теофанова. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба АТИ КЪМПАНИ ЕООД, представлявано от управителя К. Симеонов, чрез адв. А. Георгиев от Адвокатско дружество "Георгиев, Иванов, Александрова и Калистратов", поддържа искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С РА Р-22002222004417-091-001/13.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1371/27.09.2023 г. на директора на ОДОП - София при ЦУ на НАП, са установени на АТИ КЪМПАНИ ЕООД задължения в общ размер 75 280, 19 лв., от които задължения - по ЗКПО в общ размер на 61 074, 09 лв., от които 42 953, 32 лв. главница и лихви - 18 120, 77 лв. за данъчния период 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.; по ЗДДФЛ в общ размер 2 600, 71 лв., от 1700, 74 лв. главница и лихва 889, 97 лв. за данъчния период 01.09.2017 г. - 30.04.2018 г.; по КСО и ЗЗО в общ размер 11 605, 39 лв., от които 7 055, 10 лв. главници 4 647, 15 лв. и лихва 2 407, 95 лв., за УПФ - 1 750, 13 лв. главница 1152, 64 лв. и лихва 97, 49 лв., за ЗО -2800, 16 лв. главница 1844, 20 лв. и лихва 955, 96 лв., С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указани при тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е приел, че тъй като основанието по чл. 122, ал. 1, т. 3 ДОПК не е посочено в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК, то е допуснато нарушение на процесуалните правила за провеждане на ревизията по особения ред, което е съществено, тъй като засяга законосъобразността на установената данъчна основа, представляваща възнаграждения на персонала, върху които се начисляват осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ. Разходите, направени от задълженото лице, се считат за подлежащ на облагане доход само по силата на презумпцията по чл. 123, ал. 1, ДОПК, която е приложима единствено, ако ревизията е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Извел е извод, че в конкретния случай поради незаконосъобразно проведена ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, презумпцията по чл. 123 ДОПК, е неприложима. Решаващият съд е установил също така противоречия по фактическите установявания изводи в актовете на органите по приходите, което е пречка съдът да извърши проверка за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК, респективно да приложи забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК за влошаване на положението на жалбоподателя. Административният съд е стигнал до заключението, че РА е нищожен поради некомпетентност на органа, тъй като е налице изземване на компетентност по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Посочил е, че тази норма е приложима при всяка промяна на орган на ревизиращия екип със ЗВР, в това число и при възлагане на нова ревизия, доколкото липсва изрично процесуално правило в закона, ревизията да бъде възложена на различни органи по приходите. Крайният извод на АССГ е за наличието на допуснати съществени нарушения, които водят до нищожност на РА Р-22002222004417-091-001/13.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1371/27.09.2023 г. на директора на ОДОП - София при ЦУ на НАП. Решението е неправилно. Основателни са касационните доводи, че при постановяване на съдебното решение от АССГ са допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон. Материалната компетентност на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е регламентирано в чл. 112, ал. 2, както и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и на служителите на териториалната дирекция, изпълнението на правомощията си по ал. 1 (вкл. по т. 4 възлагането и извършването на проверки и ревизии) и по ал. 2 на същата разпоредба, а териториалната компетентност на съответния териториален директор е определена в нормата на чл. 8, ал. 1 и сл. ДОПК. Видно от ЗВР Р-22221220006096-020-001/08.10.2020 г., връчена на 13.10.2020 г., с която е започнало производството по издаване на РА Р-22221220006096-091-001/10.05.2022 г., издадена от М. Хаджийска орган възложил ревизията и М. Вълева ръководител на ревизията на АТИ КЪМПАНИ ЕООД, отменен и върнат за ново произнасяне с решение 1311/18.08.2022 г. от директора на ОДОП - София при ЦУ на НАП, същата е издаден от Г. Мирчев в качеството му на заместник на М. Хаджийска, и двамата на длъжност началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София, оправомощени със заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София. Видно от заповед РД-84-2200-954/02.10.2020 г. за периода 05.10.2020 г. 09.10.2020 г. Г. Мирчев следа на изпълнява задълженията на М. Хаджийска. Видно от II, т. 17 от Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. Г. Мирчев е определен да изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствието на М. Хаджийска. Видно от диспозитива на решение 1311/18.08.2022 г. на директора на ОДОП - София при ЦУ на НАП, преписката е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, като е указано в 30-дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия за горепосочените задължения и периоди от друг ревизиращ екип в срока по чл. 114, ал. 1-4 ДОПК и провеждане на ревизионно производство , съобразно указанията в мотивите на решението. В изпълнение на цитираното решение на директора на ОДОП - София при ЦУ на НАП, органа издал заповедта за възлагане на ревизията, в случая М. Хаджийска е издала ЗВР Р-22002222004417-020-001/30.08.2022 г., връчена на ревизираното лице на 07.09.2022 г., с която е определено ревизията да бъде извършена от В. Секулова ръководител на ревизията и К. Атанасов. В процесната ЗВР е посочено изрично, че същата се издава във връзка с получено решение 1311/18.08.2022 г. на директора на ОДОП - София при ЦУ на НАП. С оглед горното, ревизията приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност като не са опорочени процесуалните действия по издаване на заключителния акт в данъчното производство. Изложените доводи на АССГ по приложението на чл. 7, ал. 3 ДОПК са неотносими към настоящия правен спор. Основателен е и касационния довод за наличието на нарушение на чл. 6, ал. 3 ДОПК, както и нарушено право на защита на ревизираното лице. Видно от доказателствата по делото уведомлението, изготвено на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК и уведомлението, изготвено на основание чл. 17, ал. 2 ДОПК са връчени на ревизираното лице. В процесния РА и РД са посочени критериите по чл. 122 ДОПК, които за използвани от ревизиращия екип при определяне на облагаемата основа, като лицето е разполагало с възможност да подаде възражение срещу РД и да подаде жалба срещу РА, което е сторило. Следователно законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и не е нарушен принципа за служебното начало в чл. 6, ал. 3 ДОПК, както приема АССГ. Приемайки извод за нищожност на оспорения РА, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Този пропуск се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски от касатора - директора на Дирекция ОДОП София ще се произнесе първоинстанционния съд съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение