Решение № 16395 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 60/2019 г.

Решение № 16395 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 60/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуален представител срещу Решение № 5526 от 1.10.2018 г., постановено по адм. д. № 4783/2018 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение, на основание чл. 284 ЗИНЗС, ГДИН е осъдена да заплати на Ф. Шопов обезщетение в размер на 250 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия през периода 20.06.2016 г. – 1.11.2017 г. В останалата част, с която искът е отхвърлен, решението е обжалвано с касационна жалба от Ф. Шопов, която е оставена без разглеждане с влязло в сила Определение № 1151 от 29.01.2019 г. по настоящото дело. Касаторът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, с твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни възражения срещу фактическите и правни изводи на съда, както и доводи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 52 ЗЗД и за неправилно кредитиране на свидетелски показания и неправилна съвкупна преценка на доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на иска изцяло и присъждане на разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на Ф. Шопов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за присъждане на сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода от 10.6.2016 г. - 3.11.2017 г. при престоя му в Затвора в гр. София вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по неосигуряване на задоволителни битови и санитарни условия / мръсни килии, дървеници, пренаселеност/, извършвани посегателства от други затворници, заплахи, систематична агресия, кражби, нечовешко и унизително отношение в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Съдът е установил от фактическа страна, че Ф. Шопов е осъден на лишаване от свобода от 25 години, за престъпление по чл. 115 и чл. 116 НК. С оглед сигурността му е бил преместен във втора група, считано от 10.6.2016 г. до 18.10.2016 г., след което е преразпределен в 7-ма група. Прието е, че ответникът не е ангажирал доказателства за санитарно-битовите условия в затвора за процесния период, за което са му били дадени указания изрично, поради което и на основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС са приети за доказани твърденията на Шопов за пренаселеност на килиите и неподдържането на хигиена в тях, което съответно е довело до извод, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни материални условия за процесния период, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да оборят законовата презумпция за настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Текстът на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда отговорност на държавата конкретно към изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" и задържаните с мярка за неотклонение "задържане под стража" лица за вредите, които те търпят в резултат на нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон - да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение от специализираните органи по изпълнение на наказанията. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Установяването на посочените от законодателя обстоятелства води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че изнесените в исковата молба обстоятелства не кореспондират на действителността с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В случая изнесените от ищеца факти не са опровергани, не са представени никакви доказателства от ответника за броя и площта на помещението, в което е пребивавал Шопов, нито за хигиенните условия в него. Такива не се представят и с касационната жалба, въпреки заявените касационни основания. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди. Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът правилно е и обосновано съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКПЧОС, времетраенето на задържането в неблагоприятни условия, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Поради това неоснователни са доводите за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на администрацията не се дължат разноски, по аргумент от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Ответникът Шопов не претендира и не доказва разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение