Решение № 10055 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 812/2009 г.

Решение № 10055 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 812/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от Кмета на община - Варна, район "Приморски" и от Мариан Руменов Станков от гр. Варна, против решение № 1426/28.10.2008 г., постановено от Административен съд - Варна, по адм. дело № 854/2008 г., с което е отменена като незаконосъобразна, заповед № 62/21.03.2007 г. на Кмета на район "Приморски" - община - Варна, за попълване на кадастралната основа на имот пл. № 984, 985 по плана на м. "Франга дере и Кокарджа". В тях се излагат оплаквания за неправилност и недопустимост на съдебния акт, поради което се настоява за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Ружка Иванова Белакова, против заповедта. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касационния жалбоподател Мариан Руменов Станков и от адв. Петрова, като пълномощник на ответницата Ружка Иванова Белакова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Неправилно е приел съда, че качеството "заинтересовано лице" се определя единствено и само от правото на собственост или друго вещно право върху засегнатия имот, като това качество не е обвързано с обстоятелството дали лицето е вписано в имотния регистър, респективно в разписния лист, или не. Заинтересовани са собствениците на имота, които са записани в имотния регистър, респективно в разписния лист, а административният орган не може да цени актове за собственост. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си същите са неоснователни. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел допустимост на жалбата на Белакова, с която е бил сезиран, позовавайки се на разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, след като същата се легитимира като собственик на имот, засегнат с изменението в процесната заповед. С подробно изложени доводи е обосновал извода за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - преди постановяването й не са изяснени всички относими досежно имота на жалбоподателката факти, а тя на практика е била лишена от участие в производството пред административния орган. Това от друга страна е довело до неправилно приложение на материалния закон - чл. 53 ЗКИР, вр. § 4, ал. 1, т. 2 ПРЗ на ЗКИР, вр. § 5 и чл. 57 и сл. от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. С оспорената пред АС-Варна заповед, на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, по заявление на Мариан Станков от 23.01.2007 г., административният орган е одобрил попълване на кадастралната основа на имот пл. № 984, 985 по плана на м. "Франга дере и Кокарджа", така, както е посочено с кафяв цвят на приложената скица. Жалбоподателката пред първостепенния съд се легитимира като собственик на имот пл. № 619, съгласно нот. акт № 42, т. II, нот. дело № 210/2006 г., вписан на 16.05.2006 г., с рег. № 11322. С оглед на това, законосъобразно е прието, че тя е заинтересувано лице съгласно § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР и жалбата й с основание е приета като допустима. Наредба № 3/2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, (Наредбата), е приложима при изменение и допълнение на кадастрални планове, по силата на препращащата норма на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, на което именно основание е издадена заповедта. Съгласно чл. 62, ал. 2 и 3 от посочената наредба, непълнотите и грешките се установяват на самото място с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а по силата на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, кадастърът може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, документирано с подписите им върху акта за непълноти и грешки или въз основа на съдебно решение по решен вече спор за материално право. В настоящия случай и двете хипотези не са налице. Изготвеният акт за непълноти и грешки въобще не е стигнал до знанието на Белакова, по вина на административния орган - вписването в регистъра като собственик на имота на починало лице, е налагало допълнителна проверка на статута на имота. Съдът е изследвал обстоятелствено данните във връзка с неуведомяването на жалбоподателката и изложените мотиви за нарушено право на участие в производството пред административния орган се споделят изцяло, установените нарушения на процесуалния ред са налице - жалбата не била недопустима и съдът не е постановил недопустимо решение. След като е установено по делото, че актът за непълноти не е подписан от действително заинтересуваните лица, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието в решението, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата, което води и до незаконосъобразността й. Балакова твърди в жалбата си, че с преместването на границата между двата имота сериозно се накърнява правото й на собственост, тъй като размерите на собствения й имот се намаляват по описания начин, Станков от своя страна е подал заявлението и е съгласен с така издадената заповед, което говори недвусмислено за наличие на спор за материално право. Докато не бъде разрешен такъв, административният орган, съгласно изискванията на чл. 53 ЗКИР, не разполага с компетентност по отстраняване на непълноти и грешки в кадастъра, той може само да прилага влезли в сила съдебни актове. Обратното би означавало кметът (АГКК, да правят преценки за собственост, които са в правомощията на гражданския съд. АС-Варна от своя страна също се е съобразил с конкретната си компетентност в административното производство, поради което и не е коментирал заключението на вещото лице в останалите му пунктове (освен п. 10), които, макар и да сочат на действителна грешка в КП от 1999 г., не могат да бъдат съобразени в това производство. Затова не е основателно оплакването за немотивираност на решението, след като липсва цялостно обсъждане на заключението (то е изготвено съобразно поставената задача), както и на показанията на разпитаните свидетели. Неоснователно е и възражението, позовано на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗУТ, неприложима в обсъждания случай, основан на правилата на същия по степен закон - ЗКИР, чл. 49, ал. 4 от който също сочи лицата, с права по него -собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта. Що се отнася до приложените към първата от касационните жалби съдебна практика, тя не обвързва настоящия съдебен състав, от друга страна е неотносима по спора, тъй като е позована или на отменена наредба - № 14/2001 г., или жалбоподател е било лице, което не е установило надлежно правата си на собственост, а последното решение е постановено във връзка с чл. 178 ЗУТ и въобще няма връзка с кадастъра. С оглед изложеното, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението, като правилно следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,