Решение № 10646 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6012/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Феникс-Дупница ООД, чрез адв. П. Петров, срещу Решение 103 от 02.04.2021 г., постановено по адм. дело 97 по описа за 2020 г. на Административен съд Кюстендил. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) София, при редовно призоваване, не излъчва представител и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кюстендил са предписания, обективирани в Констативен протокол 28/29.01.2020 г. на РИОСВ Перник, издадени на основание чл.113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), с които е наредено на Феникс-Дупница ООД да отстрани всички количества отпадъчни опаковки от пресована мукава (бурета с метални обръчи), намиращи се извън оградата на площадка 2 в м. Алачица, с. Джерман; да почисти от ПИ 20763.50.11 установените отпадъци изолационните материали, чувала тип биг-бег и дребните фракции; да отстрани ползваните транспортни средства и метални транспортни контейнери от общинските имоти, в които се намират ПИ 20763.50.11 и сервитута на общинския път Дупница-Блажиево; да премести в площадките съоръженията за третиране (смилане) на пластмасови отпадъци от ПИ 20763.50.55; да освободи ПИ 20763.50.55 от композитните опаковки във вид на блистери и различните видове пластмаса. Определен е срок за изпълнение двадесет дни от получаването на констативния протокол. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорените предписания представляват индивидуален административен акт властническо волеизявление на контролния орган, с което при констатирано (описано в съставения за извършената проверка констативен протокол) нарушение, провереното лице се задължава да извърши конкретно указани от органа фактически действия за отстраняване на допуснатите пропуски или нарушения при осъществяване на дейността му, имат адресат, срок за изпълнение и ясна разпоредителна част. Не е констатирал противоречие със закона и нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата на Феникс-Дупница ООД и е осъдил дружеството да заплати разноските по делото. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В изложените мотиви първоинстанционният административен съд е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните относно спорните обстоятелства. Не е установил всички факти по делото и не ги е подвел към приложимите норми на ЗУО. Възраженията и твърденията в жалбата са били за липса на фактически и правни основания на издадените предписания, като е оспорена и собствеността на описаните в тях отпадъци. Съдът не е предприел процесуални действия по чл. 171, ал. 2 от АПК за изясняване на фактите, по които съществува спор. Не е обсъдил възражението в жалбата за липса на мотиви в атакувания административен акт, като се е ограничил да заяви, че те са пълни и без противоречия. Мотивирането на административния акт е изискване за неговата законосъобразност и необходимо условие за осъществявания съдебен контрол върху дейността на административния орган по издаването му. Едно от изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са фактическите и правни основания за издаване на акта. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено. Това е и пречка за касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение. Основателни са възраженията на жалбоподателя досежно изясняването на собствеността на описаните в процесния акт отпадъци. В първоинстанционната жалба е посочено, че в имотите, описани в административния акт, които са общинска собственост, има отпадъци от 1997 г. В дадените пред съда показания, св. Е. Алексиева заявява, че такива отпадъци са налице повече от 20 години, а отпадъците, които дружеството изкупува, се преработват в рамките на деня на получаването им и по изключение, на следващия. Въпреки това съдът е приел да не кредитира тези свидетелски показания и е възприел констатациите на административния орган без аргументирана обосновка защо дава превес на показанията на актосъставителката над показанията на св.Алексиева. Изясняването на въпроса за собствеността на процесните отпадъци е от съществено значение за това дали дружеството касатор е надлежен адресат на административния акт. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Кюстендил. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допуснати нови доказателства, служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата съгласно приложимите материалноправни разпоредби. При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,