Решение № 12742 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16655/2011 г.

ВАСI отделение16.10.2012 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2739/21.11.2011 г. на Административен съд гр. Варна по административно дело № 2557/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на "Фреш Ди Си" ООД срещу заповед Заповед № 11-88/13.01.2011 г. на заместник директор ТД на НАП гр. Варна. Решението не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 12742 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16655/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на заместник директора на ТД на НАП гр. Варна, представен от юрисконсулт Илиев, срещу решение № 2739/21.11.2011 г. на Административен съд гр. Варна по административно дело № 2557/2011 г. С оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касация "Фреш Ди Си" ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспореното решение е отменена заповед Заповед № 11-88/13.01.2011 г. на заместник директор ТД на НАП гр. Варна, с която на "Фреш Ди Си" ООД, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - склад за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, бул. "Христо Смирненски" № 21 за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдебният акт е мотивиран с изводи за недоказаност на материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и порок на формата на заповедта. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Вън от случаите на продължено нарушение към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ противоправната деятелност е прекратена и то след като е осъществено засягането на обществените отношение по регистрирането и отчитането на продажбите в търговския обект /без да е възможно преодоляването на тези общественоопасни последици/, което ограничава целта на мярката до превенцията. Неправилно административният съд приема, че в съдържанието на административния акт не са включени фактически основания за издаването му. Ако за мотивиране на налагането на обсъжданата ПАМ е достатъчно въвеждането на твърдение за нарушаване на реда за документиране на продажбите, то този мотив е неотносим към определянето на срока на ограничението на правната сфера на адресата й. Срокът на действие на мярката подлежи на съдебен контрол по критериите на чл. 6, ал. 2-4 от АПК, а той е изключен без да са налице фактически основания за индивидуализирането му. Некоректно е формулиран като мотив в заповедта за периода на ограничението "...преценка /та/ на гореизложената фактическа обстановка с оглед защита на обществените интереси и в изпълнение целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред посочен в материалните данъчни закони е намерил, че следва да се наложи размер на ПАМ -запечатване на търговския обект в размер на 15 /петнадесет/ дни" дори и само за това, че е немислимо упражняването на възпитателно въздействие върху правна фикция като юридическото лице. Несъмнено, обаче, посочените от администрацията основания са относими към целите на генералната превенция, при което изборът на срока на наложеното на търговеца ограничение е съответен на критериите за съразмерност по чл. 6, ал. 2-4 от АПК. Неверен е изводът на първоинстанционния съд, че не е установен факта на извършено плащане в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, от който да възникне задължението по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ - за издаване на касова бележка за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Плащането се установява с позоваване на записа в дневника за продажбите от 10.10.2010 г. - посочването, че продажбата на стока по стокова разписка № 0000001125 от 08.10.2010 г. на физическо лице е за плащане в брой в размер на 13.00 лв. Горното сочи на противоречие на първоинстанционното решение с материалния закон и необоснованост и мотивира отмяната му и отхвърлянето на оспорването на "Фреш Ди Си" ООД. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1