Решение № 13008 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2020 г.

Решение № 13008 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 53, ал. 4 от Закона за подземните богатства (ЗПБ). Образувано е по касационна жалба на Министъра на енергетиката, чрез процесуален представител Милева - началник отдел с юридическо образование, срещу Решение № 4864/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9147/2019 г. по описа на Върховния административен съд – пето отделение, тричленен състав, с което е отменено Разрешение № 513/13.06.2019 г. на Министъра на енергетиката. Релевираните в жалбата възражения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли оспорването срещу издаденото разрешение от Министъра на енергетиката. Ответниците – З. Абилова, кметът на с. Ч., общ. Т. и "Интерпром" ООД не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от тричленния състав в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият петчленен състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Разрешение № 513 от 13.06.2019 г., издадено от Министъра на енергетиката, с което на основание чл. 53, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 5, т. 1 от ЗПБ е разрешено на "Интерпром" ООД да извърши за своя сметка проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ в площ "Извора", в землището на с. Ч., общ. Т., при следните условия: срок една година, размер на площта 0, 275 кв. км., в граници, определени с координати на гранични точки, съгласно приложението, като условията за осъществяване на дейността, правата и задълженията се определят в договора за проучване, видовете и обемите на работите по проучване и добивът, по определените в работна програма, неразделна част от договора. След анализ на съвкупния доказателствен материал, тричленният състав намира, че не са изпълнени изискванията към формата на акта, с оглед липсата на изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Тричленният състав намира, че обжалваното разрешение е издадено при допуснати съществени нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, предвид установеното разминаване в контурите и размера на площта, върху която е разрешено проучването. В приложение № 2 към заявлението дружеството представя контур на площта, очертан с 5 гранични точки, а в приложение № 3 са посочени координатите на тези точки в координатна система "1970", зона "К", като размерът е посочен на 0, 30 кв. км. Въз основа на тези данни МЕ с писма от 14.06.2017 г. започва съгласувателната процедура, но сочи площ, очертана с шест контурни точки и и съответни координати на същите, с площ по-малко от заявената. Промяната в данните е направена от заявителя на следващия ден 15.06.2017 г. – след започване на съгласувателната процедура. При това е посочена площ 0, 2 кв. км., а с оспорения акт е разрешено осъществяване на проучване върху площ 0, 275 кв. км. Изложени са мотиви досежно липсата на доказателства за извършване на проверка в специализираните карти и регистри по ЗПБ и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (ЗСВДЗН), въз основана на което е формиран извод за изначално опорочаване на процедурата, с оглед откриването й в нарушение на посочените изисквания. Констатирана е липсата на доказателства и за изпълнението на изискванията на Закона за водите и П. за управление на речните басейни 2016 – 2021 г. за Черноморския район, свързан със забрани и ограничения за опазване на или подобряване на състоянието на водите, в каквато насока са забележките от Министерство на здравеопазването. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, тричленният състав намира, че при издаване на разрешението Министърът на енергетиката не е извършил в пълнота дължимата по чл. 53 ЗПБ преценка за целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване съобразно условията на чл. 56 от с. з., тъй като не са съобразени изискванията, свързани с опазване на околната среда и земните недра, както и с установения в хода на административното производство факт, че площта попада в защитена зона. Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Относно наведеното от касатора възражение досежно липсата на нарушение на формата на акта, следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния съд, съгласно което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно - в документ, който е съставен с оглед на предстоящото издаване на акта. Видно от съдържанието на обжалвания акт, органът изрично се позовава на Решение по т. 24 от протокол № 21 от заседанието на Министерски съвет, проведено на 22.05.2019 г., на което е разгледан Докладът на Министъра на енергетиката за одобряване на Разрешение за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ, в площта "Извора", разположена в землището на с. Ч., общ. Т., област Т.. Докладът на Министъра на енергетиката, финансовата обосновка, както и представените отделни становища в хода на съгласувателната процедура са документи, съставени с оглед на предстоящото издаване на оспореното разрешение, като във всеки един се съдържат мотиви за издаването на акта. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че при издаване на акта са изложени фактически и правни основания, с което е спазено изискването досежно формата на акта. Доколко соченото от органа правно основание се съотнася към обективираните в акта и доказани по делото фактически основания е въпрос на материална законосъобразност, а не на изискването за форма. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател възражения относно формирания от тричленния състав извод за нарушение на формата на акта, предвид обстоятелството, че заявител за получаване на разрешението е "Интерпром" ЕООД, а същото е издадено на "Интерпром" ООД. По делото не са представени доказателства, включително и пред касационната инстанция, за вписана промяна в правноорганизационната форма на заявителя – от еднолично дружество с ограничена отговорност на дружество с ограничена отговорност. Обосновани и законосъобразни са изводите на тричленния състав относно допусни съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗПБ, производството за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив се открива след проверка в специализираните карти и регистри по този закон и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (ЗСВДЗН). По делото липсват доказателства да е извършена такава проверка към момента на откриване на процедурата – съобщение, за което е направено в ДВ, бр. 100/15.12.2017 г. и на интернет страницата на МЕ. От приложеното към преписката (л. 130) копие от писмо, изпратено по електронна поща на 17.04.2018 г. в 16, 65 часа от държавен експерт в отдел "Национална геоложка служба" към дирекция "ПРКК" до физическо лице, за което липсват данни в какво качество е получило същото се установява, че тази проверка (ако се приеме, че такава е извършена) е направена повече от четири месеца след откриване на процедурата. Наведените от касатора доводи относно формалния характер на проверката по чл. 26, ал. 1 ЗПБ са неоснователни. Изведената в нормата на чл. 1, ал. 2 ЗСВДЗН цел е пълното и постоянно задържане на въглеродния диоксид в местата за съхранение по такъв начин, че да бъдат предотвратени или отстранени отрицателните последици за околната среда и човешкото здраве. В съответствие с чл. 24, т. 16 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката Дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол", в която се намира отдел "Национална геоложка служба", е единствената специализирана държавна администрация, на която е възложено създаването и воденето на специализирани карти и регистри по Закона за съхранение на въглеродния диоксид в земните недра като изрично са определени и видовете специализирани карти и регистри и това са специализираните карти и регистри по чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗСВДЗН. В хипотеза на наличие на място за съхранение на въглероден диоксид в площта, посочена в заявлението, би била налице абсолютна процесуална пречка за откриване на производство по предоставяне на разрешение за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ. Липсата или наличието на вписани обекти в горепосочените регистри не е ноторен факт, като в съответствие с нормата на чл. 170, ал. 1 АПК тежестта на доказване изпълнението на законовите изисквания за издаването на акт е изрично възложена на административния орган. Установеното съществено нарушение на процедурата по издаване на оспореното разрешение представлява самостоятелно основание за отмяна. В Доклада на Министъра на енергетиката, представен за одобряване на МС, не е посочено обстоятелството, че площта попада в границите на защитена зона "Натура 2000" и защитена зона BG0000421 "Преславска планина", определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), включена в списъка на защитените зони, приет с решение на МС № 122/02.03.2007 г., при което реализирането на проучвателните дейности следва да се осъществят след приключване на процедурите по чл. 2, ал. 2 или Г. втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, с предмета и целите на опазване на защитените зони за цялостния проект за проучването. Обосновани са изводите на тричленния състав относно липсата на доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 2, ал. 3, във вр. с ал. 2 на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, с предмета и целите на опазване на защитените зони за цялостния проект за проучването – уведомяване на най-ранен етап от възложителя на компетентния орган по чл. 6 а от Наредбата, при което дори при включване в договора за изпълнение на разрешението на задължение за изпълнение на посочената процедура не може да бъде санирано посоченото нарушение. В подкрепа на горния извод е извършеното допълнение на закона, с приемането на нормата, установена в чл. 26 а, ал. 1, т. 13 ПБ (Нов – ДВ, бр. 79 от 2020 г. ), съгласно която не се открива производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване, когато съществува опасност за националната сигурност или отбраната на страната или околната среда, или водите, или културните ценности, или от разрушаване или увреждане на пътища от републиканската пътна мрежа. Не са опровергани констатациите на тричленния състав, съобразно които посочените забележки на МОСВ, МЗ и тази направени от Главния секретар на МС не фигурират в оспореното разрешително, като не са посочени и в Доклада на Министъра на енергетиката до МС. В разрешителното липсва и вписване като условие, че направените бележки от посочените министерства и ведомства, както при съгласуването за откриване на процедурата, така и при процедурата по постановяване на решението на МС за одобрение на проекта за разрешение, ще бъдат включени като клаузи в договора по т. 4 от Разрешението. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от тричленния състав при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване – чл. 53, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 5, т. 1 от ЗПБ, обуславящи разпоредените правни последици. Обоснован е изводът на тричленния състав, съобразно който допуснатите съществени нарушение на административнопроизводствените правила, са довели до материална незаконосъобразност на акта. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,