Решение № 3995 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2019 г.

Решение № 3995 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Първанов, срещу решение № 1703/07.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1109/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-203-0412404/08.04.2019 г. запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с. Стряма, общ. Раковски, ул. "Васил Левски" № 1, стопанисван от "НЮ ПРОФЕТ" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че липсва съставомерност на вмененото на дружеството нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Направено е искане за присъждане на разноски. С молба от 12.02.2020 г. касаторът е приложил писмени доказателства, подкрепящи изразеното в касационната жалба становище, че в проверявания обект се извършват зареждания на течни горива без функциониращо фискално устройство, тъй като използваната ЕСФП включва в състави си компоненти от неодобрен тип. Ответникът - "НЮ ПРОФЕТ" ЕООД, моли чрез адв. Толев да бъде оставена без уважение касационната жалба, по съображения подробно изложени в представени по делото писмени бележки. В писмено становище от 09.03.2020 г. адв. Толев прилага копия на постановени съдебни актове по отношение на разпореденото предварително изпълнение с оспорения администратвен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: По делото е установено, че на 04.04.2019 г. служители на касатора са извършили проверка в търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Стряма, общ. Раковски, ул. "Васил Левски" № 1, стопанисван от "НЮ ПРОФЕТ" ЕООД. При проверката е констатирано, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е спазило изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, като е извършвало продажби на течни горива чрез бензиноколонка TOKHEIM QUANTIUM 500 със сериен номер D0142089/2001 г., която не е от одобрен тип за работа с Електронна система за фискална памет (ЕСПФ), одобрена със свидетелство на БИМ 129 FS. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК Протокол за извършена проверка АА № 0412404/04.04.2019 г. и Протокол ТБ-039-ИОР/04.04.2019 г. на служители на БИМ (Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел- Пловдив, сектор "ЕВРО"), в който е направена констатация, че "... намиращата се на обекта бензиномерна колонка тип QUANTIUM 500, със сериен № D0142089 с Удостоверение на одобрен тип № 4672, не съответства на ЕСФП 129 FS. Процесната ПАМ е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 3 ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 203-0412404/08.04.2019 г. - запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в с. Стряма, общ. Раковски, ул. "Васил Левски" № 1, стопанисван от "НЮ ПРОФЕТ" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение. Съдът е счел, че процесната ЕСФП е от одобрен тип, позовавайки се на извършена справка в Регистър на одобрените модели ЕСФП и средства за измерване, достъпен на страницата на НАП, като е посочил, че със свидетелство на БИМ № 129 FS от 26.01.2012 г. /валидно до 26.01.2022 г. / е одобрен тип ЕСФП с наименование ОЙЛ СИС 1. 0-Д-KL; с наименование на ЦРУ-РС и ФПр DATECS FP550-05-KL; с общо 246 средства за измерване на разход, между които и бензиноколонка с наименование TOKHEIM QUANTIUM 500. Посочил е, че въпросното свидетелство е представено и приобщено като доказателство по делото. В свидетелството е записано, че ЕСФП за отчитане на оборотите от продажби на течни горива модел ОЙЛ СИС 1. 0-Д-KL с централно регистриращо устройство РС и ФПр DATECS FP550-05-KL отговаря на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и може да бъде използвано на територията на Република България по смисъла на чл. 118 ЗДДС като се установява, че свидетелството за съответствие е в срок на валидност. Допълнително е обосновал изводи, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ за срок от 30 дни, което представлява самостоятелно основание за отмяна на мярката като липсата на мотиви нарушава и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е когато се установи, че се използват електронни системи с фискална памет, които не са от одобрен тип. Същият произтича от императивното правило на чл. 118, ал. 1 във вр. ал. 3 ЗДДС, съобразно което всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)...., независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като въведеното в експлоатация фискално устройство следва да е от одобрен тип". Съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалните устройства трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2", като съобразно ал. 2 "Фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Именно тези изисквания касаторът твърди, че са нарушени. От събраните по делото доказателства се установява фактът на функциониращо в обекта устройство от неодобрен тип, тъй като процесната бензиноколонка не е измежду средствата за измерване, одобрени да работят с конкретната ЕСФП, одобрена със свидетелство на БИМ № 129 FS. По делото безспорно се установява, че всяка бензиноколонка има уникален индивидуализиращ номер, с който е вписана в Държавния регистър на одобрените средства и който номер изрично е посочен в съставения от БИМ протокол, а именно - № 4672 за конкретната колонка, като същият липсва като реквизит в посочения от съда регистър. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като посоченият конкретен вид бензиноколонка TOKHEIM QUANTIUM има различни модификации като номера и видове (например 200 хххх, 500, Т, 500 Т и т. н.). Освен така посочените модификации, е налице и индивидуален номер, който всъщност внася допълнителна спецификация по отношение на въпросните компоненти, респективно въвежда допълнително изискване към лицата за съвместимост на същите при работата с тях. Изрично следва да се отбележи, че въпреки словесната близост на наименованията се касае за отделни типове бензиноколонки, които се вписват под самостоятелни номера в регистъра, а от доказателствата е видно, че бензиноколонка № 4672 не е одобрена за работа с ЕСПФ ОЙЛ СИС 1. 0-Д-KL. При така изложените мотиви, изводът на първоинстанционния съд, че процесната ЕСФП е от одобрен тип, е неправилен. По силата на регламентираното в чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Въз оснава на тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, поради липса на конкретни мотиви за налагането й. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Що се касае до принципа на съразмерност, настоящият касационен състав приема че същият е спазен в случая като се отчита вида на обекта, в който се осъществява търговия с течни горива, към която дейност законодателят е установил повишени изисквания спрямо реда и начина за отчитане на оборотите. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение преценява обжалваното решение като неправилно постановено, същото следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "НЮ ПРОФЕТ" ЕООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 203-0412404/08.04.2019 година. Предвид на резултата по делото, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото следва да бъда уважено, като му бъдат присъдени разноски в размер на 270 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и 70 лв. държавна такса пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение