Решение № 174 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 5/2010 г.

Решение № 174 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 5/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по внохд № 154/2009 г. на Окръжен съд - Стара Загора и отмяна на постановената по него присъда. В искането се сочи, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при проверка и оценка на фактите по делото, не е извършил всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на чл. 14 от НПК. Процесуалните нарушения довели до неправилно оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск, предявен от пострадалия. С тези аргументи се иска ревизия на постановения въззивен акт чрез ново разглеждане на делото от друг състав. Представителят на прокуратурата пред настоящата инстанция поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не взема становище по направеното искане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди направените доводи и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Г. с присъда № 537 от 20.10.2008 г. признал подсъдимия Г. Д. Г. за виновен в това, че на 03.01.2008 г. в гр. Г., Старозагорска област, по хулигански подбуди, причинил на З. Д. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение второ във връзка с чл. 129 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и десет месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда Г. Д. Г. бил осъден да заплати на пострадалия З. Д. Т. сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди от средната телесна повреда, както и 2 300 лева обезщетение за причинените леки телесни повреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените разноски по делото и дължимите държавни такси. Окръжният съд в гр. С. с присъда № 111 от 1.07.2009 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил друга, с която признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение, като отхвърлил и гражданската претенция на пострадалия. Искането за възобновяване на производството по въззивното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Новата присъда, постановена от въззивния съд, е резултат на нарушаване принципите на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за достоверност и достатъчност. Налице са съществени нарушения на чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 във вр. с чл. 304 от НПК, които са довели до формиране на погрешни фактически и правни изводи. Окръжният съд в гр. С. констатирал необоснованост на обжалваната присъда и непълнота на доказателствения материал, поради което провел самостоятелно съдебно следствие, включващо повторни разпити на подсъдимия и част от свидетелите. При анализа на гласните доказателствени средства втората инстанция се разграничила от преценката на първостепенния съд относно тяхната обективност и изразила противоположни от изложените в мотивите на присъдата съображения за кредитирането на показанията на пострадалия З. Т. и обясненията на подсъдимия Г. Двамата са изразители на конфронтиращите се версии за инцидента на 03.01.2008 г. на бензиностанция "Никойл" в гр. Г.. Въззивният съд правилно съзрял изключителната значимост на тези основни доказателствени източници /в контекста на ограничения кръг преки доказателствени средства/ и декларирал необходимостта съобщената от тях информация да бъде обсъдена внимателно и с отчитане на всички възможни противоречия. Това намерение обаче останало нереализирано. Съдебният състав игнорирал показанията на пострадалия, като приел, че те са лишени от категоричност относно личността на нападателя поради настъпилата краткотрайна загуба на съзнание след побоя. /л. 37 от досието на въззивното дело/. Този извод противоречи на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствения материал в две насоки. На първо място той е базиран на превратно възприемане на съдържанието на показанията на пострадалия. В тях не личи колебливост относно личността на дееца - напротив, впечатлява едно и също описание, с което свидетелят свързва единствено съмненията си относно името на нападателя. Те намират логично обяснение в твърдението на Т., че не е разговарял с подсъдимия преди инцидента, но добре познава неговия брат, с който установил както насочваща прилика, така и достатъчно разлики за директно разпознаване. На следващо място съдът е коментирал процесуално некоректно свидетелската годност на З. Т., правейки медицински позовавания извън заключението по изслушаната експертиза. При съмнение относно способността на свидетеля с оглед неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите от значение за делото /отделен е въпросът дали данните по делото мотивират подобно съмнение/ съдът е длъжен да назначи експертиза за проверка точно на тези обстоятелства. Назначената по делото съдебномедицинска експертиза е третирала единствено характера и тежестта на причинените на пострадалия травми, но не и тяхното отражение върху когнитивния му капацитет. Акцентирайки върху признатата от пострадалия невъзможност веднага да посочи името на извършителя съдът е подценил останалата част от неговите показания, посветена на точната идентификация на леката кола на дееца. Здравко Т. съобщил непосредствено след нападението, че се касае до лек автомобил марка "Фиат Крома", тъмно син на цвят, със софийска регистрация. Безспорно е по делото, че подсъдимият управлявал с пълномощно от собственика автомобил, отговарящ на описанието. Точно това обстоятелство насочило както пострадалия, така и разследващите органи, към подсъдимия Г. Въззивният съд е коментирал изчезването на автомобила след инцидента единствено в контекста на застъпената от подсъдимия версия. Обективността на процеса изисква обсъждане и на възраженията за укриване на колата от евентуален оглед предвид съобщените от пострадалия поражения върху нея и в контекста на убедителността на обясненията на подсъдимия за нейното отчуждаване на неизвестни турски граждани. В мотивите на атакуваната присъда се отделя сериозно внимание на показанията на свидетеля К, който /наред с подсъдимия и пострадалия / е очевидец на побоя. Съдът приема, че неговите показания напълно опровергават тези на пострадалия, тъй като К. не разпознал подсъдимия при нападението. Дълбокото противоречие в показанията на двамата свидетели поставя по-високи изисквания към мотивите за кредитиране на едно от тях от изложените във въззивната присъда. Окръжният съд се доверил на показанията на К., като приел, че те са непротиворечиви и категорични, за разлика от показанията на пострадалия. Извън неговото внимание останал анализът на обстоятелствата, при които двамата свидетели са възприели възпроизвежданите факти. Здравко Т. разговарял няколко минути с нападателя преди побоя и имал възможност да го наблюдава в непосредствена близост. Пламен К., за разлика от него, трябвало да излезе от бензиностанцията и да се приближи до двете коли, за да има видимост към контакта на шофьорите. В показанията му пред двете инстанции има необсъдени от въззивния съд детайли, пряко влияещи върху изводите относно тяхната достоверност. Пред районния съд К. говори за отстояния от 30-40 метра, с осветление на 20 метра, в което успял да види само една буква от регистрацията и тъмния цвят на колата на нападателя. В същото време той описва побоя непосредствено до буса /в който същата кола току-що се била ударила/ и заявява, че видял нападателя "отстрани" и в тъмното не различил дали е подстриган или плешив. Пред въззивния съд свидетелят вече е много по-конкретен и твърди, че "видял много добре извършителя", който бил късо подстриган, почти гола глава. В този ред на мисли трябва да се отбележи, че суверенно право на решаващия състав е при противоречие да приеме едни и отхвърли други доказателствени материали, но съображенията му за този избор следва да държат сметка за всички обстоятелства по делото, включително изложените относно възприемането на правно релевантните факти и тяхното възпроизвеждане. Противоречията в показанията на очевидците е налагало съдът да вземе по-категорично от изложеното становище относно косвените доказателства, съдържащи се в показанията на останалата част от свидетелите. Втората инстанция критикува решението на районния съд да отхвърли показанията на свидетелите Г, но в същото време се въздържа от позоваване на данните, съдържащи се в тях, за алиби на подсъдимия и за "втори очевидец" в лицето на свидетеля Б. Последното е особено впечатляващо, защото Б. И. заявява, че е присъствал на побоя и е видял лично нападателя. Въззивният съд обаче, макар да изразява несъгласие с първата инстанция, която приема тези показания за недостоверни /на стр. 3 и стр. 4/, по-късно /на стр. 7/ подчертава, че единственият свидетел - е П. К. без да споменава Б. И. Ето защо и в тази част мотивите на окръжния съд са вътрешно противоречиви и не удовлетворяват стандарта на чл. 339, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК. В заключение се налага изводът, че ако въззивната инстанция бе извършила задълбочена и цялостна проверка на достоверността на всички доказателствени средства и бе обсъдила комплексно събрания доказателствен материал, би стигнала до различни от направени фактически изводи. Оправдателната присъда, също както осъдителната, не може да почива на предположения относно правнорелевантните факти. Допуснатите съществени процесуални нарушения опорочават и правните изводи на съда, изключващи съставомерна престъпна дейност на подсъдимия и отхвърлящи предявените граждански искове. По отношение на тях настоящият съдебен състав намира за необходимо да насочи вниманието на инстанцията по същество към принципните и задължителни предписания на ППВС № 3 от 27.09.1979 г., т. 18. Когато с деянието са причинени две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, квалифицирано според най-тежкия резултат. Първата инстанция е подходила по различен начин, като е обезщетила поотделно последиците от средната телесна повреда и тези от леките телесни повреди, вместо да прецени общия резултат и понесените от ищеца неимуществени вреди поради засягане на здравето му. Налице са основанията за възобновяване на производството, посочени в чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Въззивната присъда подлежи на отмяна, а делото - на ново разглеждане от друг въззивен състав, който да постанови съдебен акт при спазване на регламентираните в НПК правила, обсъдени по-горе. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,